17.10.2009 г., 11:07 ч.

Кратка история на Чалгата 

  Журналистика » Критични статии
5414 1 6
3 мин за четене

1. 80-те години на 20-ти век - Ерата на Сръбското!
Лепа Брена, Весна Змиянац, Шабан Шаулич, Бобан Здравкович - колко банкети, сватби, изпращания на войници, рождени дни, абитуриентски балове и други масови мероприятия се оформят музикално само с един касетофон и песните на тези и на много други знайни и незнайни герои от пантеона на новият музикален култ на България тогава - Сръбското! Именно то подготвя почвата и атмосферата, които ще отгледат бъдещият музикален феномен на България - Чалгата. Сръбското очертава морално-естетическите и музикално-концептуални контури на чалга първообразът - Турбофолка...

2. Началото на 90-те години на 20-ти век - Развихрянето на Турбофолка.
Турбофолкът е музикалния морално-естетически, визуален и вербален Франкенщайн на Чалгата. Сглобен от пришити с бели конци парчета от Сръбско, Гръцко и Арабско-Турбофолкът се ражда от утробата на най-подсъзнателно потисканите през 45-те години Комунизъм нехигиенични страсти на низост и перверзия у българина. Появяват се умопомрачителни парчета като "Радка пиратка", "Тигре,тигре", "Тръгнала е Розовата пантера", "Я, елате, пиленца, при батко!", "Доко, Доко", които изправят уродливото лице на Турбофолка лице в лице с вече изчерпалата се и линееща Естрада. Тя е прекалено компрометирана като стил, обслужвал тоталитарното минало, за да се изправи като морален контрапункт на Турбопростотията, която превзема страната. Васил Найденов дори обявява бутафорно война на Турбофолка, но тази война е с трагично предизвестен край. Защото в армията на Турбофолка влиза цялото оскотяло и лумпенизирано от кризата на Прехода българско простолюдие, което има тотално количествено и агресивно превъзходство.

3. Средата на 90-те години на 20-ти век - Слави Трифонов и Ку-Ку Бенд легализират Чалгата.
В играта се намесва и Слави Трифонов със своя остър нюх на алчен търговец, търсач на залежи от злато в музиката. Зад него е Ку-Ку Бенд със своя безотказен талант да аранжира и да превръща в шлагерна музика всичко, до което се докосне. Слави надушва бизнес потенциалът на Турбофолка и го подлага на пластичен хирург, за да му придаде морално по-приемлив вид. Резултатът е изумителен - Турбофолкът получава човешко, дори героично ореолно лице, с което превзема и последните непревзети крепости в българското национално съзнание. Така, ползвайки могъщото си манипулативно медийно влияние над масите, Слави легализира Чалгата като официална музикална религия на България. Това създава благоприятните условия и среда за постепенното превръщане на Чалгата от музикален стил в начин на живот и мислене на българите - в черта на националния манталитет.

4. Края на 90-те години на 20-ти век-Опоетизирането на Чалгата и превръщането ù в Попфолк.
Чалгата се опитва да се нагоди към набиращия сили поп стил в България. Нейният отговор е решителен - скъсване с варварски дивото уестърн минало на Турбофолка и опит за еклектично разширяване на диапазона на музициране чрез смесване на ориент ритъма с поп електронното звучене, хип-хоп такта и мелодраматичното опоетизиране на текстовете на песните. Появяват се много бисери на чалга поезията (някои написани от поетесата Надежда Захариева, съпруга на Дамян Дамянов), които успяват да интелектуализират жанра. Но това са все още инцидентни проблясъци - повечето от текстовете и през този период са почти дебилни, несръчно римувани,третиращи теми от кухненски-кварталния битовизъм на българина.

5. Новият век на Преслава.
В наши дни ставаме свидетели как Попфолкът постепенно се превръща в едно от полетата на най-смели музикални експерименти в България. В търсенето на нови пазарни ниши и целеви групи от слушатели, Попфолкът прави жесток компромис със себе си до степен на пълно идеологическо себеотричане. Така в еклектиката на неговото звучене освен етно, поп, хип-хоп и ар енд би, се включва и хард рока. Появява се песента на Преслава "Лъжа е", която е едно тотално хард рок парче, изпято с чалга бленда на гласа. Резултатът е потресаващ - става ясно, че Чалгата се е отказала завинаги от своето жанрово тесногръдие и фанатична крайност на изразните средства и се е превърнала в разумен компромис в името на чисто музикалното предизвикателство към слушателите. Остава само проблемът с чалга манталитетът, който е пуснал своите дълбоки корени през годините и чисто визуално започва постепенно да прекрачва границата, разделяща еротиката от порнографията...
Може още много да се пише, но, каквото и да чувстваме и да мислим по отношение на Чалгата - тя си остава Феномен - колкото музикален, толкова и социален. Който по някакъв гротесков начин отразява възходите и паденията, търсенията и лутанията на нашия национален дух и съдба.

© Петър Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много добра статия за един много навлязъл надълбоко в кокала проблем. 6 от мен.
  • Абсолютно съм далеч от този жанр в музиката, но песни от деведесетте, като например някой балади на Южен вятър имат много по-дълбоки даже на моменти красиви текстове, имат много топъл звук заради използваните добри стари синтезатори, и звучат НЕСРАВНИМО по-добре (по-добра композиция, хармония) от съвремената чалга, и от западните чалгии от рода на Бионсе и Шакира и Лейди Гага и други такива дето са едно към едно със съвремената българска чалга. Междо другото наскоро научих че една много комерсиална българска електронна група, няма да я споменавам тук, всъщност прави по-голямата част от инструменталите на съвремената българска чалга. За това звучи досущ като западните електронни комерси. Четри четвърти ритъм, издухваща бас линия и някакви странични звуци и чалгарката оттам се дзвери като естествено минават през ауто-тюн и други подобни плъгини за корекция на височината (за съжаление на чалгарите тези плъгини не работят толкова ефикасно в автоматичен режим, за това за живи изпълнения не дават нужния резултат). И знаете ли, мисля че няма оправия...
  • Чалгата от 90-те е гротеската на музиката. В нея всичко бе изкривено, преувеличено и представено в някаква измислена светлина, може би като контрапункт на мизерията, в която живеехме. Някога много ме дразнеше. Но от дистанцията на времето, гледам на чалгата от 90-те като на филмите от ерата на нямото кино - забавляват ме тяхната наивност и елементарност.
    Поздрав за кратката дисекция на "явлението" чалга!
  • много точно описание на всички стадии на развитие на така наречената "музика за душата и сърцето на българина"! Макар да съм представителка на поколение, отраснало с тази музика (късмет, че родителите ми предпочетоха да ме възпитават с рок), направо се срамувам, че все още има хора, а и стават повече, които наричат това музикално извращение Музика. 6
  • Тотално неприемливо! В смисъла на Богоров - простотията е най-голямата беда на България - тогава преди 150 години, по времето на Богоров. И сега също - простотията е най-големият ни проблем, тоталната, обхващаща простотия. А чалгата, както и да се нарече, е тоталната еманация на простотията. И не само текстовете - а и т.н. "музика", виенето, блеенето, маанетата и т.н. безподобни простотии.
  • Чалгата е огледало на българската душевност в днешно време.
    Хубава статия, макар да използваш неправилно членуване на места. Шест от мен!
Предложения
: ??:??