1. 80-те години на 20-ти век - Ерата на Сръбското!
Лепа Брена, Весна Змиянац, Шабан Шаулич, Бобан Здравкович - колко банкети, сватби, изпращания на войници, рождени дни, абитуриентски балове и други масови мероприятия се оформят музикално само с един касетофон и песните на тези и на много други знайни и незнайни герои от пантеона на новият музикален култ на България тогава - Сръбското! Именно то подготвя почвата и атмосферата, които ще отгледат бъдещият музикален феномен на България - Чалгата. Сръбското очертава морално-естетическите и музикално-концептуални контури на чалга първообразът - Турбофолка...

2. Началото на 90-те години на 20-ти век - Развихрянето на Турбофолка.
Турбофолкът е музикалния морално-естетически, визуален и вербален Франкенщайн на Чалгата. Сглобен от пришити с бели конци парчета от Сръбско, Гръцко и Арабско-Турбофолкът се ражда от утробата на най-подсъзнателно потисканите през 45-те години Комунизъм нехигиенични страсти на низост и перверзия у българина. Появяват се умопомрачителни парчета като "Радка пиратка", "Тигре,тигре", "Тръгнала е Розовата пантера", "Я, елате, пиленца, при батко!", "Доко, Доко", които изправят уродливото лице на Турбофолка лице в лице с вече изчерпалата се и линееща Естрада. Тя е прекалено компрометирана като стил, обслужвал тоталитарното минало, за да се изправи като морален контрапункт на Турбопростотията, която превзема страната. Васил Найденов дори обявява бутафорно война на Турбофолка, но тази война е с трагично предизвестен край. Защото в армията на Турбофолка влиза цялото оскотяло и лумпенизирано от кризата на Прехода българско простолюдие, което има тотално количествено и агресивно превъзходство.

3. Средата на 90-те години на 20-ти век - Слави Трифонов и Ку-Ку Бенд легализират Чалгата.
В играта се намесва и Слави Трифонов със своя остър нюх на алчен търговец, търсач на залежи от злато в музиката. Зад него е Ку-Ку Бенд със своя безотказен талант да аранжира и да превръща в шлагерна музика всичко, до което се докосне. Слави надушва бизнес потенциалът на Турбофолка и го подлага на пластичен хирург, за да му придаде морално по-приемлив вид. Резултатът е изумителен - Турбофолкът получава човешко, дори героично ореолно лице, с което превзема и последните непревзети крепости в българското национално съзнание. Така, ползвайки могъщото си манипулативно медийно влияние над масите, Слави легализира Чалгата като официална музикална религия на България. Това създава благоприятните условия и среда за постепенното превръщане на Чалгата от музикален стил в начин на живот и мислене на българите - в черта на националния манталитет.

4. Края на 90-те години на 20-ти век-Опоетизирането на Чалгата и превръщането ù в Попфолк.
Чалгата се опитва да се нагоди към набиращия сили поп стил в България. Нейният отговор е решителен - скъсване с варварски дивото уестърн минало на Турбофолка и опит за еклектично разширяване на диапазона на музициране чрез смесване на ориент ритъма с поп електронното звучене, хип-хоп такта и мелодраматичното опоетизиране на текстовете на песните. Появяват се много бисери на чалга поезията (някои написани от поетесата Надежда Захариева, съпруга на Дамян Дамянов), които успяват да интелектуализират жанра. Но това са все още инцидентни проблясъци - повечето от текстовете и през този период са почти дебилни, несръчно римувани,третиращи теми от кухненски-кварталния битовизъм на българина.

5. Новият век на Преслава.
В наши дни ставаме свидетели как Попфолкът постепенно се превръща в едно от полетата на най-смели музикални експерименти в България. В търсенето на нови пазарни ниши и целеви групи от слушатели, Попфолкът прави жесток компромис със себе си до степен на пълно идеологическо себеотричане. Така в еклектиката на неговото звучене освен етно, поп, хип-хоп и ар енд би, се включва и хард рока. Появява се песента на Преслава "Лъжа е", която е едно тотално хард рок парче, изпято с чалга бленда на гласа. Резултатът е потресаващ - става ясно, че Чалгата се е отказала завинаги от своето жанрово тесногръдие и фанатична крайност на изразните средства и се е превърнала в разумен компромис в името на чисто музикалното предизвикателство към слушателите. Остава само проблемът с чалга манталитетът, който е пуснал своите дълбоки корени през годините и чисто визуално започва постепенно да прекрачва границата, разделяща еротиката от порнографията...
Може още много да се пише, но, каквото и да чувстваме и да мислим по отношение на Чалгата - тя си остава Феномен - колкото музикален, толкова и социален. Който по някакъв гротесков начин отразява възходите и паденията, търсенията и лутанията на нашия национален дух и съдба.