12.06.2007 г., 17:53 ч.

Кратък речник на някои литературни термини 

  Журналистика
36544 1 2
3 мин за четене

I. Стилистични фигури. Същност - събирателно название за тропи и риторични фигури, обикновено се разглеждат като "украса" на речта, необичаен начин да се наричат нещата, отклонения от представите за норма.


II. Тропи - фигури на заместването. Прякото значение на думите се замества с преносно.


1. Метафорични тропи:


    а) метафора - названието на един обект (предмет, признак, действие) се пренася върху друг обект въз основа на някакво сходство между тях. Пример: Златните лъчи на слънцето.


    б) антономация (преименуване) - физически или нравствени качества на предмета на речта се назовават със собственото име на: литературен герой (Хамлет, Дон Кихот, Тартюф - лицемерие, Бай Ганьо); митологичен герой (Херкулес - сила); историческо лице (Рокфелер - богатство).


    в) олицетворение - одушевяване на неживата природа. Признаци на човека се пренасят върху неодушевени предмети. Пример: Природата страда, звездите се смеят.


    г) алегория - нравствено качество на човек се (заменя) изразява чрез предмет или животно. Пример: лъв - силен, патка - глупост, лебед - грациозност, заек - страхливост, лисица - хитрост, змия - коварство.


    д) ирония - към първоначалното значение на думата или словосъчетанието в изречението се влага противоположен смисъл, за да се даде отрицателна оценка. Пример: Ти си голям умник! - каза той възмутен.


    е) сравнение - съпоставят се два предмета по общ за тях признак. Пример: Очи като звезди.


    ж) епитет - означава се признак на предмет или действие. Пример: Гробно мълчание.


2. Метонимични тропи.


    а) метонимия - названието на един обект се пренася върху друг обект въз основа на някаква постоянна връзка между тях. Пример: Прочетох целия Ботев. Изпих една чаша.


    б) синекдоха - названието на част от цялото служи за означаване на цялото и обратно. Пример: Родна стряха.


    в) перифраза - название на предмет, лице, явление или действие се заменя с описателен израз. Пример: Черноморска столица (Варна).


    г) евфемизъм - вид перифраза, при която един израз се заменя с друг, с цел да се смекчи неприятното въздействие. Пример: Той ни напусна, отиде си (умря). Уволниха го (напусна).


3. Тропи от групата на количеството.


    а) хипербола - предмет или признаци на предмета преднамерено се пресилват, преувеличават. Пример: 100 пъти ти казах.


    б) мейозис - обратно на хипербола. Предмет или признаци на предмета преднамерено се пренамаляват. Пример: Искам да кажа с една-две думи. Изчакай ме една минута.


    в) литота - чрез отрицание преднамерено се намалява признак на предмета с цел да се отслаби положителната оценка. Пример: Хубав ли е филма? - Не е лош.


III. Фигури на съвместването (реторически фигури) - значенията се съчетават или комбинират.


1. Фигури на тъждеството - обектът на речта се характеризира образно чрез съвместване на тъждествени значения.
Пример: Народът се радва, ликува, тържествува.


2. Фигури на неравенството.


    а) възходяща градация (климакс) - степенуват се възходящи признаци на предмет. Пример: Тя е хубава, изключителна.


    б) низходяща градация (антиклимакс) - началното значение се степенува низходящо. Пример: Съжалявам, наистина съжалявам, безкрайно съжалявам.


3. Фигури на противоположността - основават се на контраста.


    а) оксиморон - съчетаване на взаимноизключващи се понятия. Пример: В близката далечина.


    б) антитеза - съпоставят се противоположни понятия с цел чрез изтъкнатия между тях контраст да се постигне изразителност на речта. Пример: Богатият и в делник пирува, бедният и в празник гладува.


• инверсия (обърнат словоред) - разместване елементите на синтактичната конструкция. Пример: Векове цели, разум и съвест с нея се борят.


  • реторичен въпрос - съдържа негласен отговор, а чрез граматическата форма на въпроса се изказва нещо друго, различно от буквалното питане.

© Стансилав Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно си спомням, че това го изучавах в 9. клас. по български език. Дразня се някак на един отдавна затвърден почин в повечето училища (а на практика във всички - държавни), а именно - изпитът, или контролното, или класната работа по бълг. език и литература си е комплициран (т.е. не е отделен изпит бълг. език и отделен - литература, което е разбираемо, заради неоспоримата им деликатна свързаност.) Ок. Но не рзбирам защо една класна работа, примерно, се разглежда основно (или предимно) от оценителя най-вече от гледна точка дали е отговорено на литературния въпрос(пак пример) според техническия план-конспект, според дали има "дух", "попадения", идващи наистина от размисъл (а не от мп3 плейър), за сметка на три тона неадекватни запетаи и други препинателни знаци .... Или най-често - тяхната липса; да не говорим за масовите вече елементарни правописни грешки от рода на: третоар, пучистване, зграда, свадба, БЯЛИ!, ГОЛЯМИ!, адрез, на вън, до сега, ШУМКА (има се предвид колбас шунка), кре-М-вирш, ке-П-чуп (вместо кетчуп (произношението е побългарено, знам)). Много са примерите. Нека не звучи прекалено, но е леко ... да не знаеш родния си език ...
  • Преди месец имах изпит по литературознание и тези понятия са ми доста познати , а за това , че литературата остава на заден план и аз съм напълно съгласен---не може да учиш как да разграждаш дадено стихотворение на стъпки , когато Вапцаров не ти говори нищо!Това са пълни гадории и нямат абсолютно никаква стойност за мен.Ако някой пише по график , нека ме предупреди да не го чета!
Предложения
: ??:??