Kъде си, Господи?
Къде си, Господи?
По повод терористичните атаки от 11 септември 2001г. в Ню Йорк, дъщерята на Били Греъм е била интервюирана от Ърли Шоу и Джейн Клейсън от CBS, които са я попитали: "Как Бог е могъл да допусне да се случи такова нещо?" Ани Греъм дава един изключително силен и проникновен отговор.
Тя казва: Аз вярвам, че Бог е дълбоко наскърбен за това, както и ние, но от години ние казваме на Бога да си отиде от нашите училища, да си отиде от нашето управление, да си отиде от нашия живот.
И аз вярвам, че Той, като истински джентълмен, се е оттеглил мълчаливо. Как можем да очакваме Бог да ни даде Своите благословения и закрила, ако ние Го призоваваме да ни остави сами?
Вижте, аз мисля, че всичко започна, когато Мадлин Мърей О'Хеа (която беше убита и тялото ù беше намерено неотдавна) изразяваше недоволство и казваше, че не желае да има молитви в нашите училища. И ние казахме: “ОК”!
След това някой каза, че е по-добре да не се чете Библията в нашите училища... Библията, която казва: “Не убивай”, “Не кради”, “Обичай ближния си както себе си”. И ние казахме: “ОК”.
После, д-р Бенджамин Спок казваше, че ние не трябва да шляпаме децата си, когато те имат лошо поведение, защото тяхната още неукрепнала личност ще се деформира и ние ще повредим тяхното самочувствие (синът на д-р Спок извърши самоубийство). Тогава ние решихме, че един експерт знае какво говори и казахме: “ОК”.
Тогава някой каза, че е по-добре учителите и ръководителите да не наказват децата ни, когато те се държат лошо. И училищните администратори казаха на педагогическия персонал в училищата, че е по-добре да не докосват учениците, когато те имат лошо поведение, защото ние не желаем да имаме лошо име и със сигурност не искаме да бъдем упрекнати (има голяма разлика между наказанието и докосването, биенето, шляпането, унижението, ритането и т.н.). И ние казахме: “ОК”.
Тогава някой каза, “нека нашите дъщери да абортират, ако желаят и даже да не казват на своите родители, ако не желаят”. И ние казахме: “ОК”.
Тогава някои мъдри членове на учителският съвет казаха, че ако нашите момчета така и така “го правят”, то нека им дадем всякакви презервативи, които те искат, така че да имат всякакви развлечения, които желаят и ние няма да казваме на техните родители, какво правят в училище. И ние казахме “ОК”.
Тогава някой от нашите избраници на върха казаха, че когато сме на работа, няма значение какво правим в частния си живот. И съгласявайки се с това, ние казахме, че нас не ни засяга какво прави някой, включително и президентът, в частния си живот, стига аз да имам работа и икономиката да е в добро състояние.
И тогава някой каза да печатаме илюстровани списания с голи жени и нарече това нещо “благотворно” и добави, че трябва да се поклоним до земята пред красотата на женското тяло. И ние казахме: “ОК”.
И тогава някой отиде още една крачка по-нататък в своя поклон и започна да публикува снимки на голи деца и отиде още по-нататък, като започна да ги прави достъпни в Интернет. И ние казахме: “ОК" - това се нарича свобода на словото!”
И тогава развлекателната индустрия каза да направим телевизионни програми и филми, които представят богохулство, насилие и секс. И нека да записваме музика, която окуражава насилието, наркотиците, убийствата, самоубийствата и сатанинските теми.
И ние казахме, че това е само развлечение, което няма неблагоприятен ефект и никой не го взема на сериозно, така че вървете право напред!
Сега ние се питаме защо нашите деца са безсъвестни, защо те не различават лошото от доброто и защо спокойно убиват чужденците, съучениците и себе си… Може би, ако размислим достатъчно дълбоко и критично, ще стигнем до истината.
Аз мисля,че имаме голямо основание да считаме, че "НИЕ ЖЪНЕМ ТОВА, КОЕТО СМЕ ПОСЯЛИ."
"Мили Боже, защо не опази малкото момиченце, което беше убито в класната стая?" Искрено твой заинтересован студент. И ето отговорът: "Любезни млади господине, не ми е разрешено да влизам в училище. Искрено твой Бог."
Странно е колко лесно хората изгонват Бога, а след това се учудват защо отиват към ада!
Странно е, че ние вярваме в това, което казват вестниците, а поставяме под съмнение онова, което казва Библията!
Странно е как всеки иска да отиде на небето, при условие, че нито вярва, нито разсъждава, нито говори, нито върши нещо от онова, което казва Библията!
Странно е когато някой казва "аз вярвам в Бога", но продължава да върви подир Сатана, който впрочем също "вярва" в Бога!
Странно е как ние бързаме да осъдим, но не и да ни осъдят!
Странно е как може да се изпращат хиляди вицове по интернет и те се разпространяват със светкавична бързина, но когато трябва да изпратят една вест за Бога, хората се колебаят дали да я споделят!
Странно е как похотта, грубостта, простащината и порнографията свободно се разпространяват в мрежата, но откритата дискусия за Бога се заглушава в училищата и на работното място!
Странно е как някои могат да бъдат толкова пламенни за Христос в неделя, но са невидими християни в останалата част на седмицата!
Усмихвате ли се?
Странно е, че когато вие изпратите по-нататък това послание, няма да го изпратите на мнозина от вашия списък с адреси, защото не сте сигурен в какво вярват те или какво ще си помислят за вас поради това, че сте им го изпратили!
Странно е как мога да се безпокоя повече за онова, което другите мислят за мен, отколкото от това, което Бог мисли за мен!
Не мислите ли?
Не обръщайте внимание на тези думи, ако считате, че те не заслужават това. Или пък прекъснете веднага тези размишления, за да не знае никой какво е в главата ви. Но ако вие престанете да мислите върху това, тогава не се оплаквайте колко лошо е устроен светът! (Край на интервюто.)
© Нели Христова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Да, напълно си права-пред нас стоят пътища и ние сме тези,които трябва да изберат по кой от тях да вървят. Всеки ден правим избор, пред нас стоят решения,които трябва да бъдат взети. Благодарният човек винаги намира щастието,както в най-малкото и нищожно нещо,така и в по-голямото! Щастлив е този,който ги вижда и оценява.
-
За голяма жалост човека е неблагодарен за неговите дадености. Отрича се от добродетелите и прави злини. Вървим към самоунищожение.
-
Синът на моя приятелка играе една игра - стратегия. Съдържанието на играта е следното: Всеки играч строи държава. Играчите влизат в съюзи т. е. държавите им влизат в съюзи.
И ние - казва синът на моята приятелка - разглеждаме другите държави, които не са от нашия съюз. Харесваме си някоя богата на ресурси държава, но не участваща в съюз и я обявяваме за терорист, нападаме я и я разграбваме. След това търсим друга такава държава.
Да ви звучи това познато? Случайно да се появи пред вас името Ирак, а след него Афганистан, а след него Косово, а след него Грузия, а може би и Кипър, а какво ще кажете след като разбихме тези държави, не е ли добре да се ориентираме към Иран, към Сирия . . . Сигурна съм, че се е появило и още едно име, но го изтласквате настрани и казвате не, не, не трябва това име да се появява.
Коя е страната, която в живота играе тази игра?
Коя е страната, в книгите на която, главните герои са престъпници, убийци, мафиоти, крадци?
Синът на моята приятелка не осъзнаваше, как тази игра го учеше да разсъждава като престъпник. -
Цялата истина на едно място. За всичко, което се случва сме си виновни ние, хората.
-
Много се радвам, че с това изказване на Ани Греъм трогнах сърцата ви и аз като вас започнах много да се замислям за първостепенните, началните неща в живота на човека. Наистина Бог не се натрапва на никой и искрено вярвам, че Той е винаги на твое и мое разположение,но само при едно така простичко условие-да Му се доверим и да Го приемем с цялото си сърце и душа и ум...защото "каквото сме посяли, такова после ще и да пожънем"
-
Нямам думи- просто толкова истина събрана на едно място.
Питам се : Колко ли хора пазят Бог в сърцата си?
поздрав за хубавата истина -
Господ е не само в сърцето,но и в душата на човека.Въпросът е:''Има ли някой чиста душа и открито сърце за да го открие?''Господ не ни е забравил той ни ИЗпитава, а ние само затъваме по дълбоко...
-
има много, много истина във всичко това. аз също съм се чудила защо се случват гадни неща и дали това не е наказание за постъпките ни. но всъщност е изпитание - няма фатални събития, а просто трудности, които трябва да преодолеем.
"Странно е как някои могат да бъдат толкова пламенни за Христос в неделя, но са невидими християни в останалата част на седмицата!" - Това ме впечатли, но не ме изненадва. "С един жест да ощастливиш едно-единствено сърце е по-добре, отколкото да сведеш глава в молитва с хиляди други" (Ганди) Намирам тези думи за страшно вярни и за мен истинският християнин е не този, който е прочел сума ти книги за Бог или ходи на църква постоянно - а този, който наистина вярва и помага! И за финал препоръчвам да потърсите "Интервю с Бог"
А ако го няма, може да го кача
-
Връщам се за кой ли път да чета... И реших да ти изпратя:
Къде е Бог?
Казват, че след като Бог сътворил света, човекът проявил необикновена дързост и прекрачил границите на позволеното. Бог твърде много се разтревожил и повикал седемте архангели, за да им поиска съвет.
"Може би сбърках като създадох човека. Сега вече няма да имам покой. Хората ще престъпват позволеното, а после ще се оплакват безкрайно от своя нещастен живот. Къде да се скрия от тях?"
Архангелите дълго мислили. Един от тях посъветвал Бог да се скрие на най-високия връх. Но Бог казал:
"Много скоро хората ще стигнат до него."
Друг архангел предложил: "Скрий се на дъното на океана." Един друг го посъветвал да се скрие на Луната. Имало още много различни предложения, но Бог отхвърлил всичките.
Най-накрая един ат архангелите казал: "Скрий се в сърцето на човека. Там никой няма да те безпокои, а ще те намери само човек с открито сърце." Това предложение се харесало на Бог. И Той постъпил точно така. -
Странно е колко лесно хората изгонват Бога, а след това се учудват защо отиват към ада!
Странно е, че ние вярваме в това, което казват вестниците, а поставяме под съмнение онова, което казва Библията!
Странно е как всеки иска да отиде на небето, при условие, че нито вярва, нито разсъждава, нито говори, нито върши нещо от онова, което казва Библията!
Странно е когато някой казва "аз вярвам в Бога", но продължава да върви подир Сатана, който впрочем също "вярва" в Бога!
Странно е как ние бързаме да осъдим, но не и да ни осъдят!
Странно е как може да се изпращат хиляди вицове по интернет и те се разпространяват със светкавична бързина, но когато трябва да изпратят една вест за Бога, хората се колебаят дали да я споделят!
Странно е как похотта, грубостта, простащината и порнографията свободно се разпространяват в мрежата, но откритата дискусия за Бога се заглушава в училищата и на работното място!
Странно е как някои могат да бъдат толкова пламенни за Христос в неделя, но са невидими християни в останалата част на седмицата!
Жестоката истина... Не Го искаме в живота си, а Го обвиняваме за несполуките... Всичко е твърде вярно... за жалост!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
