Сайтът за лично творчество “Откровения” надхвърли 13 000 потребители. Внушителна цифра, по която може да се съди за процесите в обществото, а днес то е обобществяващото се човечество. Тази нова реалност ме занимава от дълго време и затова статията съм озаглавил “Литература и действителност”. Обширна тема, но имам право да я поставя по този начин, защото влизането на страната ни в Европейския Съюз, посрещам с разработено направление в литературата - философията на прагматичния човек, която съм издигнал като мироглед на новия свят, на новия човек. В областта на художествената литература, в сътрудничество с десетки автори и на първо място с поетесата Росица Петрова, обосновавам нейно прагматично направление със свои особености. Но нещата продължават да са главозамайващо неясни и затова аз съм поставил едно подзаглавие на статията “Време е да се запознаем!” Сега вече въпросите стават практически измерими. Този императив - “Време е да се запознаем!” адресирам персонално към всеки едни от участниците в Сайта. От случайна общност на непознати автори, раздирана от вътрешни напрежения, общността трябва да се организира, за да се решат и всички въпроси, касаещи и отделния потребител, но не на последно място и въпроса за издръжката и съществуването на Сайта като самоорганизираща се общност.
Целта на статията е да направя опит да дефинирам една съвкупност от въпроси, чийто отгори ще подпомогнат участниците в Сайта при разработването на техните творби. Това са въпроси, които близо две десетилетия не намират своето практическо решение, в резултат на което основната тенденция в живота на българина е чакането.
И така! Светът е нов. Две десетилетия вече тази крилата фраза се използва като ядро на развихрилата се нова идеология, т.е. вместо да се развиват нови процеси, зад лъскаво лустро се надига една позната вече до болка историческа реалност на деградиране на живота. Но има нещо действително ново в съвременния свят. Той се развива на качествено нова основа, която е обща за целия свят, но не е икономическа, а военна и затова не се интегрира, а се глобализира. Интегрирането на света и неговото глобализиране са две страни на общоформационния процес, но днес се дава превес на втората страна – на глобализирането. Българският народ, наравно с другите народи, участваше в изграждането на новия свят, но какво стана, че присъединяването към страните от Европейския Съюз се проточи близо две десетилетия? Какво се случва, когато една малка страна като България, се интегрира с мощни страни като САЩ и страните от Западна Европа? Асимилация? И страшно, и нелепо! Негативните тенденции на високо развитите страни се превръщат във водещи процеси на по-слабо развитите страни, които така и не успяват да се превърнат във равноправни партньори. Да, светът се интегрира, но ние не се интегрираме със света, чрез естествените ни партньори в лицето на онези страни, които имат нашето равнище на развитие, а тръгваме по един път, който исторически е доказал своята несъстоятелност, защото вместо интеграционни процеси, за малките страни, те се разгръщат като асимилаторски. България няма модел за интегрирането си с Европейския Съюз!? За да се интегрираме с Европейския Съюз ние преди това трябва да се интегрираме със света, с онази част от света, която има нашето равнище на развитие. Ние сме Сайт на глобалното информационно пространство. Въпросът ни касае и нас непосредствено-практически. И това е така, защото ние сме българи, но едновременно с това сме и европейци, но и граждани на Планетата Земя. Но интегрирането в световните структури става възможно на основата на производството и реализацията на конкурентен продукт и затова на Сайта трябва да погледнем и като на пазар, който следва да получи своето естествено развитие, защото участниците в него са не просто автори, но собственици на интелектуален продукт. Затова организирането на Сайта е задача на всеки един от участниците в него!
Въпросите са много. Те са сложни. В условията на отчуждението организирането на общностите става изключително мъчително и затова поставям най-близкия за решаване въпрос – да се запознаем, а не като непознати да се борим за надмощие, за нищо не казващи коментари и за смешни числа, приети като оценки за текстовете. Но самото запознаване е въпрос на организация. Аз съм в състояние да организирам авторите, които спадат към прагматичното направление в литературата. Останалите ще ще се самоорганизират в съответните литературни направления, с което ще се постави началото на организиран литературен процес, в който критиката трябва да заеме полагащото й се водещо място. Но прагматичното направление в литертурата предлага и методологията за развитието на съвременното знание в лицето на философията, разбирана като хуманен екзистенциализъм.
© Валери Рибаров Всички права запазени
Позицията ти ме радва.Спокойно казваш важни неща за читателската аудитория.
Поздрав!