ИСТИНАТА ЗА ПРАВНАТА НИ СИСТЕМА
РОЛЯТА НА МАСМЕДИИТЕ И ПРЕСАТА
Хората искат хляб и зрелища и животът им е ОК. За хляб не знам, но масмедиите и пресата в България работят на принципа – Зрелища на всяка цена. И те ги дават ежедневно. Престъпници от голям калибър се усмихват от първите страници на вестниците. Описват се техните прегрешения и накрая - че най вероятно за тези си престъпления могат да получат еди-колко си години затвор. Но забележете „най вероятно“. Това „ най вероятно“ въобще не се случва. Тези хора от непознати дотогава – стават медийни герои и цяла България започва да ги познава. Знае се с какви пари разполагат, а така също и че са недосегаеми. Вземете братя Маргини, вземете Маджо, ако щете Александър Томов и Маргарита Мургина. Не може престъпници като Вальо Топлото и тям подобни да ги интервюираш и да ги поместваш на първа страница във вестниците. Вместо веднага след присъдата да влизат в затвора и да лежат, нашите водещи телевизионни канали ги интервюират на живо в предаванията си. Питам се - Кой ги познаваше преди? Сега вече всички ги познават. Най-лошото е, че медиите правят шумна реклама. Реклама, от която започват да се плашат следователи, прокурори и съдии. Тази информация за някои от тях е полезна, за да знаят какви пари да си поискат чрез адвокатите посредници. Вместо да правят журналистическо разследване, придружено с неоспорими доказателства, медиите едва ли не възвеличават престъпните босове. Нека да видим - как е в английската преса. Вероятността на първите страници на вестниците им да видите лицата на обикновени трудови хора, постигнали високи резултати в работата си за благото на обществото, е много, много голяма. Това са хора като лекари, извършили животоспасяваща операция, учители с отличени техни ученици. Професори с техни оригинални разработки. Обикновени строители с професионален опит и т.н и т.н. Това са хора, доказващи националния дух и повдигащи националната гордост. Хората се гордеят, че имат такива съграждани. Що се отнася до престъпността - някъде по средата на вестника е криминалната хроника. В повечето статии се упоменава кой е осъден, за какво и на каква ефективна присъда. Нещата се представят пред свършен факт и тогава се запознава аудиторията с фактите по престъплението, а не както при нас: Най-вероятно лицето може да получи. Те нямат елемента: Най-вероятно, а направо - лицето получи такова и такова наказание. При нас в пресата излиза информация, която вместо да помогне на следствието - пречи и помага на престъпните групировки. Колко време мина от смъртта на големите босове, но техни снимки продължават да красят първите страници на вестниците, а така също и на техните приятелки и съпруги. Кои са тези хора? Какво дадоха те на страната? С какво толкова заслужиха присъствието си във вестниците? Ами техните съпруги и мутреси. Какво дадоха за развитието на страната ни и за нашата национална гордост? Вижте западната преса. В нея е въплътен духът на националната им гордост. Те са горди, че принадлежат на велика нация и има защо да се гордеят. Техните престъпни босове се появяват на снимка във вестника само ако се издирват от властта като опасни престъпници, но не и да се рекламират техните богатства и сила. Гражданското общество в тези страни отдавна е изградено и всичко е под контрола му. А при нас кога? - може би никога.
Бог да пази България!!!…
Илия Илиев - Ларнака
© Илия Илиев Всички права запазени