8.04.2010 г., 10:09 ч.

Мисли за живота 1 

  Журналистика » Социални статии
1951 0 4
2 мин за четене

Дори не знам как да започна...
Как да изразя най-съкровените си мисли?
Напоследък мисля за толкова много неща и не намирам начин да споделя какво чувствам.
Чувствам болка, възмущение и съм бясна, че никой не може да ми помогне, да отговори на всички мои въпроси. Не е ли това, от което ние се нуждаем - отговори? Търсим ги и когато не ги открием, се отчайваме от живота, мислим си, че нашата работа на Земята е приключила.
Истината е, че се само се заблуждаваме. В повечето случаи отговорите, които търсим са точно пред нас, но никой не желае да ги види.
Да, случват се нещастия - някой умира, друг губи част от семейството си, трети няма дом или каквото и да било друго. А ние се питаме с какво всъщност сме заслужили тази съдба? 
Вярно е, животът е несправедлив, понякога самата аз се чудя има ли смисъл всичко това. Има ли смисъл да страдаме, да ни се случват лоши неща? Но аз трябва да вярвам, защото ако не го направя, губя вяра. 
Всъщност вече и аз не съм сигурна в какво вярвам, дали в Бог, дали в някаква висша сила. Объркана съм, като толкова много хора. Всичко, което искам в момента, е да помогна на някого, да постигна удовлетвореност от това, което съм.
Но знаете ли, всеки път, когато съм близо до това да постигна нещо, се спирам. Коя съм аз, че да се бъркам в живота на хората? Кой ще е толкова луд, че да послуша мен - едно глупаво петнадесетгодишно момиче? Какво знам аз за живота?
Понякога се спирам за миг и се чувствам сякаш мястото ми не е тук, сякаш случайно съм катастрофирала с извънземен кораб и имам амнезия относно това откъде идвам.
Трудно е да се покажа такава, каквато съм. Хората просто няма да ме приемат. Мислите и идеите, които имам, ме карат да се чувствам по-различна от останалите. Как да споделя всичко това, което тая в себе си? Как да покажа на всички, че проблемите на целия свят са и мои проблеми?
Яд ме е на хората. Те са едни безскрупулни същества, ядящи плътта ти, оставящи от теб единствено скелета. Не ги мразя, мразя как обстоятелствата и животът ги правят убийци, изнасилвачи и крадци.
Всички ние се раждаме с доброто в себе си. По-късно се превръщаме в личности  - добри или лоши.

© Бистра Окереке Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво е, че се замисляш, но още много, много трябва да учиш, а и да придобиеш опит, за да посегнеш към социалните статии. Засега е по-добре чувствата си да ги изразяваш спонтанно - в стих, рисунка...
  • ................какво, по-точно, освен да се учите, за да придобиете п.е./потенциал/!!!
    "Но знаете ли, всеки път, когато съм близо до това да постигна нещо, се спирам. Коя съм аз, че да се бъркам в живота на хората? Кой ще е толкова луд, че да послуша мен - едно глупаво петнадесетгодишно момиче? Какво знам аз за живота?"
  • Мерси много ... Това е само част от моите разсъждения. Но мога да пиша , само когато ми дойде музата .
  • браво ... хареса ми
Предложения
: ??:??