НАКЪДЕ ДА ВЪРВИМ
Глобална икономическа криза! Защо се получи така?
През времето на социализмa в България всички предприятия бяха държавни. Икономическото развитие и производства по отрасли се планираше от правителството. Съществуваше така нареченият фонд работна заплата. Този фонд за различните производства беше различен. Той се планираше според икономическото развитие и покупателната способност на населението. Тогава по онова време заплатите бяха ниски, но реалната заплата беше висока, защото цените бяха супер ниски. Пример: През 1970г. един киловат електроенергия за бита струваше 2 стотинки. Минималната заплата беше 90 лева, а минималната пенсия 25 лева. Сега минималната заплата е 290 лева, а минималната пенсия може би е 100 лева, но електроенергията е почти 10 пъти по скъпа. Пресметнете колко киловата електроенергия е можела да закупи тогава през 1970г. баба ми с 25 лв. пенсия и сега един пенсионер със 100 лв. пенсия. Баба ми е можела да закупи около 1200 киловата, а сега със 100 лв едва около 600 киловата. Какво излиза? Според сметките през 1970 г. пенсионерите са били с 2 пъти по-голям стандарт на живот отколкото сега. Енергетиката е в основата на ценообразуването, затова взех като пример нея. Отворете си очите, господа финансисти и управници. Говорете за реална работна заплата, а не за някакви си фиксирани суми на увеличение на заплати и пенсии, които инфлацията отдавна ги е изяла. Ако господин Дянков ще прави сравнения с минали периоди, нека говори за реална работна заплата и пенсия. Ако господин Дянков не знае какво е реална работна заплата, нека прочете статията ми „Реална работна заплата“. Като допълнение за цената на електроенергията мога да кажа, че през 1970 г Атомната електроцентрала „Козлодуй“ не съществуваше.
През социализма нямаше икономически кризи, защото всичко се планираше. Безработицата не само беше нулева, но се нуждаехме от още работна ръка. Затова в България работеха Кубинци и Виетнамци. Хората имаха пари, които спестяваха в ДСК. Вярно е, че нямаше такива разнообразни артикули, каквито има сега по магазините. Имаше недостиг от стоки, но най-необходимото за живот го имаше в изобилие. Нямаше такава престъпност и наркомания.
Ето, затова всички пенсионери постоянно гласуват за БСП, като смятат, че те ще върнат доброто старо време. Надеждата обаче умирала последна! БСП стана буржоазна партия и държи в заблуда възрастното поколение да гласува за тях. Обслужват интересите на бившите от ДС новоизлюпени олигарси и бизнесмени. Вече няма истински комунисти. Тези комунисти, които с кръв взеха власта през 1944 г. и се сражаваха в Отечествената война – тях отдавна ги няма. Сега по върховете са млади Юпита наследници, лакоми за пари и власт, но не мислещи за нацията. В България се разви дивият капитализъм. Така както е било в началото на 20 век. Хората буквално са смазани. Ниска реална работна заплата и 15% безработица. Слаба социална защита.
В световен мащаб какво се получи? – Докато съществуваше социалистическата система, капиталистическият свят се съблюдаваше с нея и управниците там водеха политика на силна социална защита на населението си. Те искаха на всяка цена да спечелят икономическото съреднование със Социалистическата система. Не отричам, че го спечелиха, но на цена дива експлоатация на работниците си. Тяхната производителност беше 2 до 4 пъти по-голяма от тази на социалистическите работници. През социализма работниците си работеха, без да си дават зор. Животът беше спокоен. Живеехме в сигурност в утрешния ден. Така беше докато тези, които трябваше да бдят за националната ни сигурност, ни предадоха. Вече знаете как. В предните си статии описах нещата.
Сега срещу капитализма няма противодействие. Интернационалът е сринат. Пролятата кръв за по-добър живот на планетата отдавна е забравена. При капитализма няма планово развитие на икономиката. Там действа законът на конкуренцията. За да е конкурентноспособно едно производство, е необходимо освен ниски енергийни и суровинни разходи, разбира се, и ниски заплати. Вследствие технологичния прогрес в света се създадоха свръх производства на всичко. Безработицата в някои държави стана 23%. Невиждано и нечувано досега. При нормална безработица от 3-4% средно за Европа е почти 15%. Под прикритието на финансова и икономическа криза, богатите хора, чрез масонските организации наложиха свои правила. Социалистическата система я няма да им противостои. Вече всички простосмъртни живеят на кредит. Целият свят живее на кредит и връща лихви на масонските пари.
Всички работнически профсъюзи са в безтегловност. Хората живеят в постоянен страх и шок за утрешния ден. Става и ще става още по-лошо. Надеждите, че кризата ще отмине за 2-3 години не се оправдаха. Кризата ще е постоянна за нас, бедните. Богатите хора нямат интерес тя да не съществува. Така те държат света под пълен контрол. С тази голяма безработица сме в един голям капан.
Единствената държава, в която няма криза, е Китай. Тя е вече водеща икономическа сила в света. При тях все още има социализъм с неговата плановост на икономическо развитие.
Какво трябва да се направи, за да се промени ситуацията?
Могат да се направят две неща. Първо: Да се върне Социализма с неговото планово развитие или второ: Да се обложат с жесток данък върху печалбата всички големи фирми, банки и застрахователни дружества. Първото не е възможно. Второто обаче е възможно, но се иска политическа воля и яко дупе, за да се изправиш срещу олигарси. Ако се накарат богатите фирми да плащат як данък на държавата – това ще доведе до силна социална политика. Да, но видяхте какво направиха Гръцките фирми, като им вдигнаха данъците – ами дойдоха в България и тук се регистрираха. Ето затова създадоха Европейския съюз, за да могат богатите хора да имат по-голям избор в играта на забогатяване. Всичко това с данъците е възможно да се случи, ако се създаде обединено гражданско общество в цяла Европа за указване на натиск върху правителствата да работят в интерес на бедните и онеправданите.
За нас, българите, какво трябва да искаме? – Щом сме в Европа и цените на стоките и услугите са както в развитите Европейски страни, трябва да искаме единни критерии за сформиране на нашите заплати. Нима нашата производителност на труда е 5-6 пъти по-ниска от тази на работещите в развитите страни, че да вземаме толкова пъти по-ниска заплата? – Едва ли! Нашият труд е спонсор на новоизлюпените ни новобогаташчета. Това е реалната истина. Работих в четири държави от Европейския съюз и знам, че и те работят колкото нас, но са стимулирани от заплатите си и в някои производства производителността им е два пъти по-висока от нашата. Разлика обаче от 5-6 пъти в реалните ни заплати с тях е недопустима.
Ако наистина ще сме едно голямо Европейско семейство, трябва и социалната политика, и заплатите да са близки за всички държави. Не може Европа за едни да е „мащеха“, а за други майка.
Чрез увеличаване данъка върху печалбата на богатите фирми, ще се принудят да се лишат от голяма част от печалбата си с цел по-малък данък. Ще се принудят да инвестират директно в нови производства и ще решат проблема с безработицата. С цел стимулиране производителността на работниците, ще вдигнат и заплатите. Ето това е, а не парите от печалбата да ги вложат в банките си и да раздават кредити, с цел печалба от лихви за наша сметка.
Нека и правната ни система да е както на развитите страни. Стига с тази измислена правна система! Нека правителството да направи това, което трябва! Не казвам, че не прави, но има още доста какво да се направи. Дано да се опази и да не работи за олигарси. Знам, че е много трудно, особено последното.
Бог да благослови България и нейния възлюбен народ!
03.09. 2012г. ИЛИЯ ИЛИЕВ - ЛАРНАКА
© Илия Илиев Всички права запазени