Въведение
Какво стои в основата на състоянието на днешното общество?
Какви са причините за това състояние?
Кои неща са повлияли, за да бъде обществото ни такова и кои неща могат да повлияят, за да се постигне истински прогрес?
Свидетел съм на състоянието на обществото днес. Роден съм преди повече от 40 години. Видял съм някои неща от социализма като дете, ученик и студент, младостта ми мина в прехода към демокрация. Имам семейство с две деца, работя и издържам семейството си. И с времето започнах да си обяснявам причините за днешното състояние и да оформям възгледа си за начините за разрешаване на наболелите проблеми и за прогресиране на обществото. Работя над това от години, влагайки всичко, което съм научил, и най-добрите си способности. Желая да споделя това, което считам за полезно за моя народ и за всеки съвременен човек.
Не само според мен, наболелите проблеми на обществото днес са:
Икономическа криза, демографски срив; разпад на семейството като институция и като функция, разрушаване връзките между поколенията, въобще криза и в социалния живот, и в морала на хората; влошаване на здравето на населението; изчерпване на природните ресурси и резерви, критично нарушаване на екологията и природното равновесие.
Изглежда така, сякаш няма изход от тази всеобща криза, която обхваща целия свят и все повече се задълбочава. Основите се рушат, а нямаме алтернатива. Всичко става все по-нестабилно и несигурно. Бъдещето изглежда непредвидимо и страшно. Вече добрите явления са оскъдни и се изгубват, а лошите са нормални и се влошават. Осъзнава се една необходимост от промяна или ужасен край.
Първото нещо, на което трябва да се спрем е: Как се стигна до това състояние? Къде е причината?
Да предположим, че е в липсата на материални блага и изчерпване на природните ресурси на планетата ни. Ако можеше да се ликвидират явленията като бедност, неграмотност, необразованост, тогава всички щяха да са задоволени, да изчезнат причините за престъпленията, неравенството между хората. Всички ще живеят спокойно, мирно и щастливо. „Ще се радват на труда си хората, и ще се обичат като братя“ – мечтаеше един български поет. И още: „Като няма прокопсия – плюл съм в тази орисия!“ Това беше мечтата на комунизма, такава е мечтата и на демокрацията, такава е целта и на много световни организации и правителства. „Ниският жизнен стандарт“ е сочен като причина за проблемите, а „високият жизнен стандарт“ – като средство за решаването им. Затова главната цел на управлението на народите е да се увеличи материалното благосъстояние, жизнения стандарт и образованието на населението. Това се сочи като белег и средство за прогрес.
И аз си мислех, че е така. Но после разбрах за някои факти, които опровергават тази популярна идея.
Бедността и несправедливото разпределение на благата са средство за осигуряване и поддържане на богатство и висок жизнен стандарт.
80% от хората по света притежават 20% от благата, а 20% от хората притежават 80% от благата. Така е не само в световен мащаб, но и в развитите държави, където образованието и технологиите са съвременни. Това означава, че богатите са станали такива чрез ограбване на бедните. С нечестни средства, чрез престъпления или с помощта на политическа подкрепа, чрез законите и властите, някои хора придобиват богатство и го запазват, като поддържат това положение. Млади хора, с нищо по-добри от другите, стават притежатели на огромни фирми с големи финансови и материални ресурси. С какъв труд или талант успяха да спечелят и да преуспеят толкова бързо? Хората, които са придобили богатството и успеха си по честен начин, са малцина между богатите. При тях нещата са ясни и признати от обществото. Но колко от богаташите биха могли да посочат истинските причини за забогатяването си и да спечелят признание? Да даваш по-малко на работниците от заслуженото, да укриваш доходи и данъци, да източваш с измама обществени фондове и какво ли още не… Материалните блага се разпределят несправедливо и по нечестен начин, за да забогатеят някои на гърба на мнозинството. Безскрупулни хора, алчни за богатство и власт, използват престъпни организации и начини, за да рекетират успяващите с честен бизнес или труд, а ако им е по-изгодно да ги потискат и унищожават. Осигуряват си подкрепата на властта и влияят върху нея и чрез нея, за да осъществяват плановете си успешно. Типичен пример, на който съм свидетел, беше преходът от социализъм към демокрация. Този преход беше организиран от нечестно забогателите управляващи, които бяха натрупали богатство, а не от народа. Понеже разбраха, че този преход ще им даде възможност да ограбят изградените при социализма материални блага и да станат още по-богати, като получат законови права да притежават ограбеното или да не им се търси сметка, а при това да си запазят властта чрез управляване на политиката. Тези хора използваха желанието на народа да се присъедини към богатите западни общества и да издигне жизнения си стандарт като тях, за да получат обществена подкрепа за прехода към демокрация. Нечестно и прикрито създадоха и използваха бъркотиите при този преход, за да постигнат целите си, без да разбере народа. Резултатът от този преход беше един обеднял народ и един забогатял, корумпиран елит. Безсъвестното управляване доведе до разхищаване на не ограбените блага и до завладяване на контрола върху икономиката от големи западни капитали – от другите безскрупулни печалбари, които се разбраха с нашите управляващи и им дадоха дял, за да печелят на гърба на народа ни. Присъединяването ни към Европейския съюз не подобри жизнения стандарт на народа, но ни постави под влиянието на западните икономики, които потискат нашата като по-силни чрез конкуренция и подмолно съсипване на местните средства за производство на блага. Нашите стоки са неконкурентно способни или биват измествани от чуждите, които имат по-добро качество, или са с по-лошо качество, но са по-евтини. Бедният народ купува евтини и некачествени стоки или просто не може да намери алтернатива на по-скъпите и качествени. Но в края на краищата парите отиват в богатите чужди компании или в ръцете на местните богаташи, а за народа все не може да се дадат повече средства. Няма пари за народа, защото няма производство и печалба. Печели се най-успешно чрез нечестните средства, чрез измама и ограбване на хората, а честният бизнес се потиска.
Тук не искам да кажа, че управляващите са виновни за всичко. Те наистина лъжат и грабят народа, но народът позволява това и го търпи. Защо? Защото сме свикнали като народ 500 години да ни управляват и държат под контрол, да ни позволяват да печелим, колкото да си плащаме данъците и да преживяваме, но не повече. Да не мислим с главите си, но господарите да мислят вместо нас и да ни управляват. Да не мислим, че можем да постигнем нещо повече, а само как да свържем двата края. А най-голямото постижение в живота на човека е да стане един от богатите. Нашият народ от векове има три популярни герои, които разкриват неговия характер и начин на мислене и живот. Най-старият е Крали Марко – защитник на народа от потисниците – друговерци. Той е нещо като липсващия цар на българите, концентриращ в себе си желаното от тях управление. Съчувстващ и помагащ на народа, смел и силен, за да побеждава враговете. Но в този образ липсват някакви по-високи цели от непосредственото съществуване и оцеляване. Липсва съзнанието за идентичност и мисия като народ между другите народи. Ние като народ сме просто роби. Другият герой е образ на обикновения човек от народа ни – Хитър Петър. Честен, работлив и толкова умен, че надхитрява дори богатите и управниците – успява да отстои правата и да осигури живота си в условията на робство и грабителство. Но дори неговото мислене е мислене на роб, който винаги ще бъде такъв, но ще употреби способностите си да си устрои живота колкото може по-добре. И на последно място, най-съвременният и актуалният народен образ - Бай Ганьо Балкански. Образ на съвременния българин, радващ се на собствена държава и на място между другите народи, но използващ способностите си да печели без скрупули и без вяра в някакви идеали или обществени ценности. Бай Ганьо смята, че е много умен и е велик, като успее да направи някоя далавера, да спечели нещо чрез лъжа, хитрост или безочлива наглост. Отдавна това мислене битува в народа ни, че по честен начин не можеш да постигнеш нищо значимо, че ако искаш да успееш, трябва да стъпиш на гърбовете на хората. И това оформя ценностите и битието на народа. Бях ученик в техникум по времето на социализма, и по времето на стажа ми работих в едно голямо предприятие. Общото ми впечатление от работата на хората беше, че никой не си дава много зор, гледа се по-бързо да дойде обяда и да се нахраниш в стола и после да свърши работното време и да отидеш да правиш това, което наистина те интересува и желаеш. Мързел, посредственост и липса на инициатива и на желание за по-добри резултати. По-късно, гледайки филми от живота по онова време и разговаряйки с хора, които са работили по онова време в своята зрялост, разбрах за много още неща – как цялата инициативност и енергия на хората се влагала да откраднат от обществените блага и да печелят с нечестни средства. Тези, които работят в месопреработването, крадат месо и го продават в магазините и ресторантите на други безскрупулни хора, които печелят за себе си. Тези, които работят в стол за хранене или кухня, крадат от храната и носят вкъщи. Тези, които работят в стругарски цех, крадат от материалите, за да произвеждат за себе си или за продажба неща, които се търсят „на черно“. Хората се включват във всевъзможни далавери, за да крадат и да печелят нечестно и прикрито. Какво може да се очаква от народ, в който лъжата и кражбата се считат за нормални? Още от люлката и докато растат, децата се учат от родителите си да лъжат и да крадат, да бъдат мързеливи и безотговорни. Тогава трябва ли да ни учудва, че като пораснат, те искат да получават всичко наготово, без труд и усърдие да печелят добри пари, че търсят начин да успеят с нечестни средства? И като получат възможност да се домогнат до властта или до някоя нечестна схема за забогатяване, какво очакваме да правят те? Ще лъжат и ще крадат, за да преживеят или да успеят! Ето това е една важна причина за състоянието на нещата днес – жънем, каквото сме посели; правим нещата така, защото сме такива…
Колкото и пари и блага да има едно общество, те не се разпределят справедливо, докато хората в него са безскрупулни и нечестни. Парите ще отиват при богатите и нечестните, а бедните, невежите и мързеливите ще бъдат лъгани и ограбвани.
КРАЙ НА ЧАСТ 1
© Александър Ценов Всички права запазени
Пишеш, че си на 40, моето поколение или както аз го наричам "прецаканото" поколение. В периода на прехода не бяхме достатъчно зрели, за да се възползваме от процесите на "първоначално натрупване на капитали", но в същото време достатъчно големи, за да ги подкрепим. Не бяхме ли като стадо овце- открехнаха ни вратата към жадуваната "Америка", но не много, само малко, колкото да видим хубавите неща и ние всички се втурнахме натам. А когато врата се отвори достатъчно и се събудихме от унеса беше прекалено късно.