Ние и света, в който живеем - Трета част

ЧАСТ ТРЕТА

ЗА СЕМЕЙСТВОТО

         Не е нужно да сме специалисти, за да видим, че семейството е в криза. Разводите, демографския срив и много съществени за обществото проблеми се коренят в семейството. Днес е под въпрос дали има нормално семейство и няма яснота какво всъщност е нормално. Ширят се всякакви възгледи и практики: безбрачно съжителство, нежелание за брак и деца, хомосексуализъм, сексуална свобода и други, които показват голямо объркване и противоречие. Съществува тенденция функциите на семейството да бъдат замествани и поемани от държавата – например отглеждането на децата, възпитанието им, подготовката им за живота, грижата за възрастните и болните.  Изглежда, сякаш то е на изчезване или не е нужно на обществото, поне не в традиционния му вид от миналото.

       Семейството е това за обществото, което е клетката за тялото. Когато лишаваш тялото от храна и необходимите му функции, или го подлагаш на вредни въздействия, това винаги засяга и уврежда клетките на организма. Когато увредиш клетките на своите органи, предизвикваш болест, нарушаване на функциите, инвалидност и дори смърт. Когато искаш да имаш добро здраве, трябва да осигуриш на клетките на своите органи необходимите условия, за да бъдат те в добро състояние. Всяка функция на организма, било то хранене, очистване, размножаване, растеж и възстановяване, мислене, чувства, преживявания, памет и т.н. се осъществяват чрез живите клетки, организирани и специализирани в него. По същия начин семейството е мястото, където се създава бъдещото поколение и се подготвя за поемане пълноценно участие в обществото. Семейството е основен и незаменим осъществител на всички функции на обществото. То е източник на труда, на знанията, уменията, управлението, материалните и духовни ценности и постижения, здравето, начина на живот и всичко останало. Както живота на човека започва с първата клетка и се развива и поддържа чрез клетките, така обществения живот започва и се основава на това, което става във и със семействата в него.

     Но съвременния човек не мисли така и не цени семейството. Ред причини и влияния са превърнали семейството в обект на недоверие, неодобрение и отхвърляне. Нека се спрем на някои по-важни:

Бракът

        От древността бракът се е считал като свещена връзка между мъж и жена за цял живот.  Мисля, че именно свещена връзка е най-точното описание, тъй като в това обвързване всеки партньор посвещава на другия най-доброто, на което е способен и поема ангажимент за вярност и преданост през целия живот и при всички обстоятелства: „в здраве и в болест, в радост и в скръб, в богатство и в бедност…!“ Единственото, което може да мотивира и да запази тази връзка е любовта – да живееш за другия, да жертваш за другия, да се грижиш за неговото физическо, душевно и духовно здраве и издигане. За да можеш да осъществиш това, трябва сам да бъдеш и да станеш най-доброто, на което си способен, защото не можеш да дадеш нещо, което нямаш като личност или възможност. Свещена е и защото се поема отговорността за осъществяване на най-възвишените функции на човешкото семейство, на човешкия род: да превърнат дома си в щастливо и прекрасно място, където царят любов, мир, красота и ред и да предадат най-доброто и всичко добро на своите деца. Свещена е и защото се поема пълната отговорност за създаването и запазването на това семейство пред обществото и пред най-висшата инстанция – пред Бога. Обвързването се е равнявало на клетва, на неизменим обет, който само смъртта може да промени. Това е патриархалния библейски модел на брака. Всеки, който е нарушавал този модел или обета си, е бил считан под неодобрението на Бога и на обществото, като човек, изменил на думата си и на най-висшите си задължения. Но по времето на Ренесанса, бурното развитие на науката и появата на атеизма, хората започнали да вярват, че науката и собствения им разум е най-достоверния критерий за истината. Започнали да подлагат на съмнение старите възгледи, ценности и практики и да си създават нови, каквито им харесват и са в съзвучие с новата религия – науката. Науката отрекла съществуването на Бога и въвела еволюционните възгледи. Хората стигнали до заключението, че са отговорни за постъпките си единствено пред обществото. Но обществото, това са хората – каквито са те, такова е и то. Затова всичко, което успява да спечели популярност и подкрепа в обществото, дава свобода на членовете му да го практикуват. Така мненията на известни и авторитетни хора ставали верую и практика на народните маси. Много хора с лошо възпитание и порочен живот, които не се интересуват от любовта, възторжено приели идеята, че развода и повторния брак са необходими и нормални. Щом се чувстваш зле, по-добре да скъсаш с партньора и ако ти хареса някой друг или срещнеш по-привлекателен, имаш право да бъдеш щастлив и да се ожениш повторно. С тази промяна обществото приело, че основата на брака не е задължително да е любовта, а може да е егоизма. От това произлезли неизброими злини, пороци и страдания, но жадните за себе угаждане хора не се замисляли и не разбирали това. А учените и авторитетите не искали да се забъркват в непопулярни теми и не се занимавали с тях. Постепенно традицията за свещеното значение на брака била изменена и се наложили нови идеи и практики. Известни личности и артисти били в центъра на вниманието на обществото със скандалното си поведение и личен живот. Всички цивилизовани народи с възхищение гледали Мерилин Монро, Елвис Пресли и други като тях, които демонстрирали сексуална свобода и пренебрежение към брака. Особено младите хора, които нямат опит и истински критерии, приемат това като модел за подражание и средство за себе изява. Разчитайки на собствените си преценки и ограничени факти, учени и авторитети подкрепяли тези популярни тенденции. Възникнали силни движения за сексуална революция и еманципация на жената. По същество сексуалната революция отрича брака, тъй като отхвърля сексуалното въздържание и вярност като предпоставка за него. Не е задължително да чакаш брака, за да правиш секс и ако си го правил, това не пречи да създадеш добър брак. Все пак, ако създадеш дете, трябва да се ожениш и да бъдеш верен на брака заради децата. Следващата стъпка била, че въобще не е нужен брак, за да живееш с някого законно, т.е. без неодобрение и санкции от обществото. Никой няма право да ми се меси в живота – ако искам, ще се оженя, ако искам ще се разведа, ако искам, ще живея без брак – това е мнението на мнозина днес. Отговорен съм само пред себе си, следователно мога да правя с брака и със секса каквото искам. Всъщност, защо е нужно да се сключва брак и да се поема публичен ангажимент към някого? Ако няма любов, брака няма да оправи нещата; ако има любов, ще има всичко и без брак; брака е излишна формалност и тежест. Тук искам да изтъкна две неща: първото ще илюстрирам с живота на спортиста. Целта на спортиста е да постигне най-добрия резултат, на който е способен. Ако той не си поставя високи цели, никога няма да има мотивация да тренира и да даде най-доброто от себе си. Ако иска да даде най-доброто, той трябва да се стреми към върха и никога да не се задоволява с постигнатото. При това, ако иска да постигне това, трябва да знае всичко за своя спорт и да подчини целия си начин на живот на целта. Не може да си позволи да се отпуска, да проявява лакомия, мързел и безотговорност. И най-важното – трябва да обича своя спорт. Подобно, но безкрайно по-важно и отговорно е създаването на брак – в него не можеш да успееш и да постигнеш удоволетворение с егоцентризъм, безотговорност, непостоянство и не себе владеене.  Ако истински обичаш другия, няма да допуснеш нещо да ви раздели; няма да си правиш тънки сметки за парите и притежанията, които би спечелил или изгубил; няма да си позволиш да погледнеш друг или друга; няма да си тръгнеш, когато стане напечено; няма да се откажеш, ако другия те разочарова, нарани или предаде – такава е любовта на дедите ни – може да я прекрати само едно нещо – смъртта! И ако истински обичаш, ти желаеш да кажеш на целия свят за своето щастие и да заявиш ангажимента си публично, защото вече си решил да дадеш всичко от себе си и си готов да изгориш мостовете за връщане назад! И ако искаш да дадеш на любимия човек най-доброто, ще се запазиш сексуално „чист до брака, верен до гроба“. Аз желаех да дам на моята бъдеща съпруга не само девствеността си, но дори първата ми целувка, и  сега след брака си ще ги пазя само за нея. Никога не съм съжалявал за това решение. Въздържанието до брака е обучение и предпоставка за вярност след него. След започване на сексуалния живот, въздържанието и верността стават по-трудни, затова е още по-важно въздържание преди брака.

    Второто, което искам да кажа, е че разбирам и признавам основанията на хората днес да се съмняват в брака и да не желаят да участват във фалш. Днес в семействата може да се намери твърде малко любов и твърде много себелюбие. Децата, израснали в такива семейства, нямат представа за истинската любов. Те стават свидетели на грозните и жалки отношения между родителите си или са жертва на тяхната неспособност да запазят семейството си и да го направят това, което трябва да бъде. Впечатленията от детството оформят характера и мирогледа за цял живот. По един естествен начин, те приемат случващото се в дома им като нормално и редно.  Техните сърца, нуждаещи се от любов, биват наранени и осакатени за цял живот. Медиите, училищата и другарите им не предлагат нищо по-добро. Обезверени и лишени от истински пример и грижи, те се ожесточават и израстват още по-себични и своеволни от родителите си. Родителите, сами поели популярните практики на обществото в младостта си, не смеят да ограничават децата си или просто не знаят каква позиция трябва да отстояват. Като млади те са се разбунтували против родителите си и са правели каквото им харесва. Не са приели ценностите и примера на родителите си. Сега нямат нито ясна представа, нито морална сила да напътстват децата си към доброто. Оставят обществото да свърши тази работа.

КРАЙ НА ЧАСТ ТРЕТА