ЧАСТ ВТОРА

Древни и съвременни начини за ограбване и власт над народа.

     Хляб и зрелища – това е бил начина за управляване на народа в Римската империя във времето на нейния залез.  Големите завоевателни войни и подвизите на железните римляни са в миналото. Съсредоточена върху политическите средства и военната сила, империята печели лесно чрез ограбване и данъци от огромните си провинции – покорени държави. Целта за световно господство е постигната и трябва нещо да поддържа симпатията на народа към елита. За да задържат влиянието си над народа, управляващите организират масови и системни зрелища – спортни състезания, гладиаторски борби, борби със зверове, еротика, театър, музика и др. Естествено, това привлича интереса и допада на мнозинството, което лесно се пристрастява към този вид забавления. Те стават толкова зависими от това, че авторитета на властта започва да зависи доколко задоволява тази потребност на тълпата. Така управляващите започват да играят ролята на „благодетели“ на народа, като му доставя нужните зрелища, и за да могат да не се притесняват за прехраната си, също осигурявали безплатна храна на всички зрители. Естествено, това спечелило подкрепата на народа, но го тласнало в морален упадък. Насилие и разврат било обичайното зрелище, то станало и обичайните мисли на хората, обичайните начини на действия и обичайните характеристики на нацията. Но управляващите всъщност подпомагали това, защото така успешно прикривали собствената си низост и престъпления.

    Колко много прилича това на днешното време! Когато големите обещания на политиците пропаднат или вече не представляват интерес, елита задържа вниманието на народа със зрелища и започва да дава хляб на своите зрители и симпатизанти. И зрелищата не са се променили – само че днес ни ги доставят удобно и навсякъде с медиите. Телевизия, радио, интернет и какво ли не денонощно ни заливат с интригите и далаверите на политиците и на богатите, поставят в центъра на вниманието всички престъпления и лоши прояви в обществото, демонстрират безнравственост и насилие. Още от детството до гроба под различни форми на всички се предлагат „подходящи“ и безплатни забавления. Рекламите, новините, шоутата, филмите, порнографията и т.н. разпалват животинските страсти на хората и ги насърчават да живеят егоистично и безнравствено. И тази мощна пропагандна вълна промива мозъците на народните маси, оформя възгледите и морала им, кара ги да свикнат с лъжите, порока и упадъка.  Така хората стават пасивни зрители и консуматори, свикнали на по-лесното, но не и да градят собствения си живот. По-лесно е да оставяш управляващите да мислят вместо теб, по-лесно е да получаваш  помощи или заплата колкото да преживяваш, отколкото да предприемеш бизнес и да спечелиш повече с усърден труд. Уж хората са недоволни от управляващите, но те си остават на власт! Всъщност, и така можем да преживеем – нали имаме забавления и хляб за душата! Какво друго ни трябва!? Но всичко това води до насърчаване егоизма и порока, което деградира моралните устои и ценностите. Тук е момента да представя моето обяснение на „чудото на толерантността на българския народ“ към чужди религии, чужди капитали, чужденци, лошо управление и т.н. Днес то е резултат не на морал, а на липсата на такъв. Само човек с морал може да защити правата и интересите си и то без да наврежда на други хора или обществото като цяло. Липсата на морал прави човека малодушен, неспособен да отстоява и да се бори, а също и подъл и зъл. Когато няма опасност от възмездие, човека без морал отмъщава за нарушените си права или се бори за тях по нечестен и лош начин – троши, хули, заплашва, подиграва се, удря, руши, убива… Днес виждаме нарастващата вълна на такова недоволство сред народа.

     Медиите придобиват ключово значение за управлението на днешното общество и му влияят всестранно    в услуга на властта, манипулират обществените нагласи и създават ценностите. Едно от най-масовите заробвания и ограбвания на хората представляват сериалите:  вместо да направят живота си по-добър с някакви положителни усилия, хората гледат как живеят и какво правят популярни герои. Обикновено тези герои са измислени и историите им също. Хората живеят с тези герои, следват техния пример, говорят за тях и влагат за гледане много време. Години от живота на хората се прахосват в безполезно гледане отстрани как живеят популярните, а могат да използват това време за истински стойностни неща. Живеят във фалшив, измислен и манипулиран свят, който измества и заменя един пълноценен и смислен живот. Вместо да общуват, чрез което се споделят и създават ценностите, хората живеят отделени,  всеки пред своя телевизор, предаване, сериал,  компютър и т.н., зависими и манипулирани от медиите. Медиите ти казват какво е важно, те ти казват какво да ядеш, какво да пиеш, как да се обличаш, как да гласуваш, как да бъдеш мъж, жена или дете, какво трябва да е семейството ти, какъв трябва да е животът ти, какъв трябва да си и какво да правиш. Едно виртуално робство цари над днешното общество и ограбва ценностите, смисъла и стойността на живота на хората, а също и тяхната способност да желаят и да вършат нещо по-добро.

     Има два начина за печалба – чрез труд , по честен начин и чрез ограбване на другите по нечестен начин. Оказва се, че нечестния начин е по-популярен и предпочитан от обществото като цяло. Но за да стане това, трябва да има хора, които да бъдат ограбени, и то без да пострадат грабителите. На този принцип се обогатяват безнравствените хора. Някои го правят на дребно, но управляващите, имащите власт и капитали, са намерили начин да го правят в световен мащаб.

Войните са най-печелившия начин за обогатяване чрез ограбване. Хора, натрупали огромни богатства, финансират и манипулират  правителства и политици, за да бъдат провокирани и поддържани военни конфликти. Тези хора никога не стъпват на бойното поле, никой не им държи сметка, нито закача бизнеса им, но те си прибират печалбата от нещастието и разрухата на хората и народите. Но за да стане това, трябва да се спечели обществената подкрепа за война, а там истинските подбуди се прикриват. Затова се създават или се раздухват вражди, отмъщения, престъпления, създава се образ на омразния и ужасен враг, за да се мотивират хората да отидат на война, да се съгласят да бъдат закупени оръжия, да бъдат похарчени огромните военни разходи. Всичко това се взема от джоба на хората и отива в джоба на малцина печалбари. Те не се интересуват от хората, от човешките ценности, а от парите и властта. Колкото по-невежо и порочно е едно общество, толкова по-лесно е да бъде манипулирано към създаване и поддържане на военни конфликти. За да се съгласят с това хората, трябва да се почувстват заплашени и притиснати от някой враг. И ако няма такъв, има кой да го измисли и да го създаде. Тук отново медиите вършат услуга на властта. Ако бюджетите за военни цели се насочеха към подпомагане развитието на изоставащите общества, решаване на проблемите и създаване на добри отношения между хората и народите, нямаше да има глад и мизерия по света, нито значими конфликти и войни. Но тогава парите на хората ще трябва да се вложат за тях, а не да влязат в джоба на богаташите. Властта няма изгода от това, а пък честните средства за успех изискват морал и усилия.

     Има два начина за постигане на удоволетворение – чрез постигане на високи цели с лично усилие и чрез лесните и достъпни източници за удоволствие. И тъй като лесното е по-популярно, а пък за пороците си човек е готов да дава повече средства, наркотиците, проституцията, алкохола, кафето, вредните пристрастяващи храни и тютюна добиват широко разпространение и популярност. Хората стават зависими от тях и дават парите си на дребните престъпници или търговци, а пък те дават на големите престъпници и богаташи, на които никой не търси сметка. И тъй като трябва да се държат хората в зависимостите си, авторитетни учени и медии създават безразличие или заблуждаваща търпимост към тази практика. Даже се манипулират масите с изграждане на красив, привлекателен и обещаващ безоблачно щастие образ на практикуващите тези пороци. Супер героите и супер-героините от екраните, богатите и известните по новините, популярните песни и изпълнители, уличните реклами ни показват как правят секс както искат и с когото искат, пият, пушат, употребяват дрога и са велики и преуспяващи. Надигащите глас на предупреждение и протест се подтискат и удавят в превъзхождаща медийна и финансова мощ.

     Друг начин за ограбване и заробване са обществените институции, предназначени да се грижат за хората. Те превръщат нуждите на хората в източник на печалба и власт за богатите. Нашата храна, здравните грижи, образованието, социалните помощи и грижи, службите за обществена сигурност, правораздавателните институции, законотворческите институции, държавния апарат, са печеливши начини за ограбване и манипулиране на масите. Институциите обслужват обществените интереси, които са лансирани от елита и са популярни, а пренебрегват или задушават всичко различно.

КРАЙ НА ВТОРА ЧАСТ