Няколко бележки за учения и изобретателя Александър Попов

           Долният текст е адаптирана извадка от труд, посветен на създаването на безжичните комуникации. Бележките са предназначени за по-широка аудитория  от любознателни хора  и по тази причина са адаптирани, за да се изчистят техническите подробности, доколкото е възможно. Текстът  коментира накратко само няколко случая от работите на Попов.

          Тук няма да засягам в подробности твърде спорните от техническо естество аспекти по приоритетите, макар и да са обект на основната разработка.

          Трябва да отбележим, че Попов е морски човек, твърдо свързан с Балтийския флот на Русия като преподавател в Минния офицерски клас в Кронщад. А това е важно в първите години на развитие на безжичния телеграф. Защото са му съвсем ясни нуждите на флота. Може да се каже, че от изобретателите на радиото (един от многото) той е един от най-морските хора, поне в началото. Това помага, както в контактите и производство на апаратура, осъществени заедно с Еужен Дюкрете във Франция, така и в организирането на една от първите спасителни операции на море, с използване на безжична комуникация. Случаят е твърде известен. Тук само ще го скицираме. Корабът „Генерал-адмирал Апраксин” засяда поради  навигационна грешка на подводни скали („камъни”) около остров „Гогланд” (или ”Хохланд”) във Финския залив при преход от Кронщад до Либава в края на 1899 г. При това ледовете вече са сковали залива. Попов, заедно с асистента си Рибкин, организира бързо строителство на временна безжична свързочна линия  между островите „Гогланд” и „Котка”. Тя е дълга около 47 км (25 морски мили). Използват стара съществуваща апаратура, поради липса на време. Така е станало възможно да се поддържа необходимата връзка за спасителните работи, без да се строи скъпата, а може би и невъзможна за построяване поради сезона, жична телеграфна линия. Тук трябва да направим важната уговорка, че не се спасява екипаж, а кораб – дейности, които са много различни. В случая по-важно е организирането на спасяване на бедстващи рибари – инцидент, който се случва в близост по същото време. И в този случай се използва построената безжична линия и се предава нужната информация на ледоразбивача „Ермак”, за да се отправи той на помощ. Акцията по спасяването е успешна. Това е сериозен принос в реалното използване на новата безжична телеграфна технология.

             По-рано, през същата 1899 г. сътрудниците на Попов, Рибкин и Троицки, при опити за откриване  чрез телефонна слушалка на причината за незадействал се кохерер (вид детектор на радиосигнали)  в приемник в един укрепен пост на флота, съвсем случайно установяват, че в слушалката се чуват ясно сигналите на предавател. Това е същият предавател, който не може да задейства кохерера на приемника. Очевидно в случая  кохерерът не е бил облъчван с достатъчно количество електромагнитна енергия. Но при разглеждане на работите на Тесла вече се спряхме и на съвременни изследвания, които показват, че кохерерите могат да имат няколко режима на работа в зависимост от условията, при които са поставени. В случая (когато се чува сигналът с телефонна слушалка – б.м., Безжичен.) очевидно става дума за работа на кохерера като несъвършен полупроводников детектор, който преобразува приетата енергия на високочестотния сигнал в нискочестно (импулсно) напрежение, което задейства телефонната слушалка. Впрочем нека тук първо да си припомним работите на Бозе,   и лекцията му „On a Self-Recovering Coherer and the Study of the Cohering Action of Different Metals”, прочетена пред събрание на Кралското дружество, Англия, през април, 1899 г. С други думи това изобретение е предшествано от перфектните научни изследвания и конкретен уред на Бозе. Но Попов, за разлика от Бозе, отива по-нататък в практическото осъществяване на средствата за безжична телеграфия. Това е една много силна черта на изобретателя Попов – независимо, че е сериозен теоретик, той същевременно обръща голямо внимание на практическата реализация на идеите си.

            Използвайки този ефект, Попов създава нов приемник. В него липсва звеното декохерер (то възстановява работата на кохерера след приемане на радиосигнал). Той очевидно не е нужен и освен това дори е вреден, тъй като твърде много забавя работата на приемниците. Този приемник е наречен от изобретателя си „телеграфного приемника депеш” (телеграфен приемник на съобщения), а по-късно е известен като „телефонен” приемник. Последното очевидно не е точно от гледна точка на приеманите сигнали и предназначение на приемника, но е вярно от гледна точка на използвания компонент за приемане – слушалката (телефона). Основното е, че приемането става на слух и няма нужда от декохериращо устройство и междинно реле, което да включва допълнителен регистриращ апарат. Това е възможно, тъй като електромагнитът на слушалката е достатъчно чувствителен.

            Александър Степанович Попов е роден в Урал, в село Турински рудник на 16 март 1859 г. (4 март по тогавашния календар). Неговият баща е свещеник и логично Александър завършва семинария в град Перм през 1877 г. През 1882 завършва физико-математическия факултет на Петербургския университет. Остава на работа в университетета и започва да се готви за професор. По-добрите условия за издръжка на семейството, което вече има, както и тези за изследвания го подтикват да приеме преподавателско място в Минния офицерски клас и Минната школа в Кронщад. Тогава това училище е най-доброто място за изследвания в областта на електротехниката в Русия. Има много добре обзаведени лаборатории и изключителна библиотека, която съдържа най-новото. По-късно  става професор (1901 г.) и първи изборен директор (ректор) (1905 г.) на Електротехническия институт в Петербург. 

            Освен показаните в книгата схеми, има други негови разработки и патенти на конкретна апаратура, използвана за целите на безжичните комуникации в края на 19 и началото на новия 20 в. Чрез тях ефективно се допълват знанията и технологията, създавани в други страни. Този принос на Попов – постепенното прилагане и усъвършенстване на новата за онова време технология, чрез негови схеми и апаратури, които допринасят за създаване на разнообразие на технически решения – е важно също да бъде отбелязан. Той работи по прилагане на безжичния телеграф не само в зоната на Балтийско море. Има дейности и за черноморския руски флот, основно в Севастопол. Особено интересно за нас е предложението му (и съответния проект)  за безжична телеграфна линия Варна – Севастопол. Заедно с другите описани в тази книга изобретатели, Попов заема своето важно място в създаването на безжичния телеграф, на радиото, като нова световна технология, която даде и продължава да дава изключително много на хората.

            Александър Попов умира само на 46 г. от мозъчен удар на 13 януари 1906 г. (31 декември 1905 по тогавашния календар, приет в Русия). Много съвременници и изследователи на дейността му са на мнение, че сериозно влияние е оказал  натискът на руското правителството да разреши репресии върху свободомислещи студенти в несигурната, турбулентна и много трудна за Русия 1905 г. Естествено, това е било немислимо за такъв ерудит и човек на духа. Свободомислието и демократичността на самия Попов му създават изключителни трудности и тревоги. И науката за радиото, и практиката, и технологията се лишават много рано от един от своите  създатели.

Извадки.

© Copyright Безжичен

© Copyright  Bezzhichen