Поетична импресия с Юлиян Алексис – Албания
1.9K
0
2
3 мин за четене
„...да останат само човеците!“
Юлиян Алексис е роден през 1951 г. в Тирания.
По произход е албанец, но е осиновен в България. Прякорът му е „Сивият Рис“.
Завършил при Джон Атанасов икономическа информатика през 1971 г.
След това завършва в Надолни Карабах Азърбейджан в СССР, Генерал щабна академия.
Станал генерал още на 23 години, а после заминава за Виетнам за две години
и половина във войната с Америка.
Оцелява, въпреки че има два куршума, единият от които в белия дроб.
Службата му продължава в Лаус, Мароко, Тунис, Никарагуа, а накрая в Афганистан снайперист.
Там пушел хашиш всеки ден. За награда го изпращат в Триполи, където е гард на Моамар Кадафи,
а жена му Гейъл Джордън, персонален лечител на Кадафи.
През 1980 г. Людмила Живкова го изпраща във Виена –
културно аташе, а след това военно аташе, след което секретна секция.
Сега работи в НАТО и в „Организацията на военните народи“
в която отговаря за България и Източна Европа.
От 1-ви януари т.г. е назначен за амбасадор на българското посолство във Виена.
Преди три години е спечелил наградата „Бергмън“ на фондация Бергмън.
Какво е нарисувал Юлиян Алексис? Нарисувал е „Снеговете на Килиманджаро“,
триптиха „Краткото щастие на Францис Маркобър“, „Старецът и морето“,
а сега рисува „Снеговете на Килиманджаро през лятото“.
Посланието му към обществото е: „... да останат само човеците!“
А какво е написал Юлиян Алексис?
Поезия от Сивият Рис:
.........................................
Изсмука слънцето снегът от урвите
пропъди на воявиците воя.
Дъхти на пръст
на размразена пръст
на корени
на знак
вълчицо моя.
И тогава подивял от вопъла и воя
ме мамят втора, трета...
и като на сън повежда ме кръвта
а ти ме спри
с нокти ти ме спри
със зъби ти ме спри,
вълчицо моя.
...........................
Сънувах сън, а после тръгнах.
Мълчах и гледах във водата
следобедния дъжд валял,
а исках още да е пролет
красива, бяла...
ябълкови цветове да има!
............................
Аз не харесвах себе си!
Аз не харесвах Ню Йорк!
Аз бях Ню Йорк
и той дойде от някъде.
Погледна ме - беше ми приятел
и само синьото сияние на любовта
крепеше колоната на обичта
между трима на питие в „Лош бар“,
и ни свързваше само любовта към чашата.
Питие в „Лош бар“ за трима.
.......................................
Боже, Боже как искаш да се разменя с някого
и любовта й забравя...
...и любовта й светеше като свещица,
запалена в храм от коленичеща старица.
Боже, Боже как искаш да се разменя с някого!
Когато надеждата ти е облечена в черно,
някой ще те пожелае.
Когато любовта ти е черна,
някой ще те пожелае.
Когато надеждата ти е облечена в черно
някой ще те пожелае.
Препъваше се в камъните
и камъните го знаеха.
Носеше надежда завита
в книжна кесия.
Тази вечер момчето беше гладиатор
и носеше ръкавици на ринга,
а тя не обичаше него,
а изстъргания му поглед със сухи сълзи.
Препъна се. Бе бутилка от бира.
Камъните го знаеха
и той го знаеше.
Седна на тротоара.
Отпи глътка надежда от бутилката.
Не, нямаше де се изправи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jana Light Всички права запазени
