Поетична импресия с Юлиян Алексис – Албания
1.9K
0
2
3 мин за четене
„...да останат само човеците!“
Юлиян Алексис е роден през 1951 г. в Тирания.
По произход е албанец, но е осиновен в България. Прякорът му е „Сивият Рис“.
Завършил при Джон Атанасов икономическа информатика през 1971 г.
След това завършва в Надолни Карабах Азърбейджан в СССР, Генерал щабна академия.
Станал генерал още на 23 години, а после заминава за Виетнам за две години
и половина във войната с Америка.
Оцелява, въпреки че има два куршума, единият от които в белия дроб.
Службата му продължава в Лаус, Мароко, Тунис, Никарагуа, а накрая в Афганистан снайперист.
Там пушел хашиш всеки ден. За награда го изпращат в Триполи, където е гард на Моамар Кадафи,
а жена му Гейъл Джордън, персонален лечител на Кадафи.
През 1980 г. Людмила Живкова го изпраща във Виена –
културно аташе, а след това военно аташе, след което секретна секция.
Сега работи в НАТО и в „Организацията на военните народи“
в която отговаря за България и Източна Европа.
От 1-ви януари т.г. е назначен за амбасадор на българското посолство във Виена.
Преди три години е спечелил наградата „Бергмън“ на фондация Бергмън.
Какво е нарисувал Юлиян Алексис? Нарисувал е „Снеговете на Килиманджаро“,
триптиха „Краткото щастие на Францис Маркобър“, „Старецът и морето“,
а сега рисува „Снеговете на Килиманджаро през лятото“.
Посланието му към обществото е: „... да останат само човеците!“
А какво е написал Юлиян Алексис?
Поезия от Сивият Рис:
.........................................
Изсмука слънцето снегът от урвите
пропъди на воявиците воя.
Дъхти на пръст
на размразена пръст
на корени
на знак
вълчицо моя.
И тогава подивял от вопъла и воя
ме мамят втора, трета...
и като на сън повежда ме кръвта
а ти ме спри
с нокти ти ме спри
със зъби ти ме спри,
вълчицо моя.
...........................
Сънувах сън, а после тръгнах.
Мълчах и гледах във водата
следобедния дъжд валял,
а исках още да е пролет
красива, бяла...
ябълкови цветове да има!
............................
Аз не харесвах себе си!
Аз не харесвах Ню Йорк!
Аз бях Ню Йорк
и той дойде от някъде.
Погледна ме - беше ми приятел
и само синьото сияние на любовта
крепеше колоната на обичта
между трима на питие в „Лош бар“,
и ни свързваше само любовта към чашата.
Питие в „Лош бар“ за трима.
.......................................
Боже, Боже как искаш да се разменя с някого
и любовта й забравя...
...и любовта й светеше като свещица,
запалена в храм от коленичеща старица.
Боже, Боже как искаш да се разменя с някого!
Когато надеждата ти е облечена в черно,
някой ще те пожелае.
Когато любовта ти е черна,
някой ще те пожелае.
Когато надеждата ти е облечена в черно
някой ще те пожелае.
Препъваше се в камъните
и камъните го знаеха.
Носеше надежда завита
в книжна кесия.
Тази вечер момчето беше гладиатор
и носеше ръкавици на ринга,
а тя не обичаше него,
а изстъргания му поглед със сухи сълзи.
Препъна се. Бе бутилка от бира.
Камъните го знаеха
и той го знаеше.
Седна на тротоара.
Отпи глътка надежда от бутилката.
Не, нямаше де се изправи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Jana Light Все права защищены
