Поп музиката                                                                                                                               Рок'н'ролът - символ на свободния дух

                                                         Blues & Rock ’n' Roll

                                                                                 Даниел Авдала

    Към поп музиката, обобщаваща и разклоняваща се на различни течения, могат да се причислят Blues, Rock'n' Roll, R&B, Funk, Soul, Country, Beat, Reggae, Disco  и други по-късно възникнали комбинации от стилове.

    Като че ли най - първостепенен и основен е блусът. Той произлиза от афроамериканското общество в южната част на Североамериканските Щати в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Корените му всъщност  водят начаото си от Африка. Блусът е свързан с  религозните канони, трудовите песни и фолклора на черните, така наречените спиричуъли, госпъли и народната негърска музика.  Появява се в Америка във връзка с преселването на множество африканци,  с бита на черните, но и във връзка с друг процес, а именно със стремежа и с желанието им да се освободят от робството, в което се намират.

  Наименованието на блуса произлиза от „blue“, “ I feel blue“, "I’ve got the blues“, означаващо „тъжен”, „тъжен съм”. За първи път през 1910 година се говори официално за блус, певиците Бесси Смит (Bessie Smith), Ма Рейни (Ma Rainey) и Алберта Хънтър (Alberta Hunter) го правят популярен сред афроамериканците. През 1912 година Уилям Хенди (William Handy) написва „Мемфис блус” (The Memphis Blues) и „Сейнт Луис блус” (St. Louis Blues), които стават особено известни. Песните на така наречените „полски викачки” влияят донякъде на облика на някои блусове. Един от бащите на делта блуса (delta blues) - от делтата на Мисисипи, е Чарли Петън (Charley Patton).  В този тип блус обикновено акомпанимента се прави със слайд-китара. Впоследствие от блуса се развиват буги вуги (boogy woogy) и суинг (swing). Това са негови видоизменени, по-бързи ритмически танцови музикални форми, в които често доминират бас и пиано. През 1940 – 1950 г.  блусът навлиза в големите градове Чикаго, Детройт, Мемфис, Сейнт Луис и др. във връзка с миграцията на черното население и се контаминира с джаза (jazz). По това време, паралелно с делта блуса, се обособява и така наречения кънтри блус (country-blues), при който на преден план изпъква банджото. В други случаи се забелязва, макар и по-бегло, влияние  върху Рагтайма (Ragtime). За първи път по това време се говори за ритъм енд блус или R&B. Той започва да играе важна роля в по-нататъшното развитието и на други музикални направления. При него фигурите и тоновете се свирят по-акцентирано и отсечено.

  Особено популярен става блусът през 50-те и 60-те години, когато електрическият блус (electric blues) доминира, в който основен инструмент е китарата, но участват хармоника и саксофони. Негови представители са:  Мъди Уотърс, (Muddy Waters), Джими Рийд (Jimmy Reed), Елмор Джеймс (Elmore James) , Уолтър Хортън (Walter Horton), Бъди Гай (Buddy Guy), Джон Лий Хукър John Lee Hooker), Фреди Кинг (Freddy King) и др. В края на 60-те се появява и кралят на блуса - Биби Кинг (B. B. King). Той, Мъди Уотърс и Джон Лий Хукър са най-известните блус изпълнители. През 60-те, 70-те, 80-те и 90-те години блусови структури (в малка или по-голяма степен) стоят в основата на някои изпълнения на Ерик Клептън (Eric Clapton), Алвин Лий (Alvin Lee) от „Тен Иърс Афтър“ (Ten Years After), Джони Уинтър (Johnny Winter), „Роулинг Стоунс” (Rolling Stones), „Крийм” (Cream), Стиви Рей Воун (Stevie Ray Vaughan), „Йардбърдс” (Yardbirds), Дженис Джоплин (Janis Joplin), Стиви Уинууд (Steve Winwood), Роберт Крей (Robert Cray), Гери Муур (Gary Moore), Тери Келиър (Terry Callier), Тина Търнър (Tina Turner), Джо Кокър (Joe Cocker), "Кросби-Стийлс- Няш енд Йънг" (Crosby, Stiils, Nash & Young), Брус Спрингстийн (Bruce Springsteen), Крис Риа (Chris Rea), "Ливин' Блус" (Livin' Blues), Рори Галагер (Rory gallagher) и други.

http://www.youtube.com/watch?v=0PjiqdMY-Qc

http://www.youtube.com/watch?v=ekg9DA-sfTc&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=4O_YMLDvvnw

http://www.youtube.com/watch?v=rhrqZP_qVyU&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=sXOwDDBhT80

Стилът на множество рок-китаристи като Джими Хендрикс (Jimmy Hendrix), Джими Пейдж (Jimmy Page), Марк Нопфлер (Mark Knopfler)...  е повлияно от блуса. Негови елементи има и в някои популярни евъргрийни, суингове или джазови композиции на великите Франк Синатра (Frank Sinatra), Дийн Мартин (Dean Martin), Бинг Кросби (Bing Krosby), Сами Дейвис Джуниър (Sammy Davis Jr.), Нат Kинg Кол (Nat King Cole), Рей Чарлз (Ray Charles), Луис Армстронг (Louis Armstrong), Пат Бун (Pat Boone), Арета Франклин (Aretha Franklin), Ела Фицджералд (Ella Fizgerald) и др.

  Темите на текстовете са често социални, антирасови, антивоенни, хуманни. Музикалната форма на блуса се опира на 12-тактовата блус-схема и нейните три основни акорда в хармонията: тоника, субдоминанта с връщане на тониката, доминанта с минаване през субдоминатата и връщане на тониката, като във вариации може последният преход да е от тоника  пак в доминанта (като последен акорд).

  Много стилове като джаз, суинг, рок, кънтри, фънк, соул, фолк и други, имат допирни точки с блуса или водят началото си от него и се разклоняват и развиват впоследствие в различни посоки.

  Непосредствено от електрическия блус се ражда рок енд рол. Той произлиза конкретно от от ритъм енд блус и буги вуги. Ритъмът му е „плъзгащ се”, върви по разложените по блус-схема фигури на баса. Темпото му е бързо. По принцип структурата му се опира на 12-тактовата блус-схема. При изпълнението му преобладават вокал и инструменти като доминиращата китара, бас, барабани, понякога пиано и по-рядко саксофон. Има сходни белези с ъс суинга и с джайв (jive).

  Възниква в началото на 50-те години в Щатите. Става популярен през 1952 г. чрез радиопредаванията на водещия Алън Фрийд. Рокендролът измества  ритъм енд блуса, който е бил музика предимно на черните и често е свързван с антирасистките движения и бунтовете против робовладелческите отношения в Америка. В началото този новосъздаден стил се пее предимно също от черни, но постепенно става популярна и увеселителна музика и на белите. Появяват се и първите бели изпълнители, станали особено известни през 50-те и 60-те години.

  Най-ярки представители и изпълнители на рок енд рола са: Литъл Ричард (Little Richars), Чък Бери (Chuck Berry), Бил Хейли (Bill Haley), Елвис Пресли (Elvis Presley), Джери Лий Люис (Jery Lee Lewis), Бъди Холи (Buddy Holly), Бо Дидли Bo Diddley), Френки Лемон (Franky lemon), Джини Винсент (Jinny Vincent), Ричи Валенс (Ritchie Valens), Еди Кохран (Eddie Cochran), Карл Перкинс (Carl Perkins), Рей Чарлз (Ray Charles) и др.  

  Рокендролът започва да се превръща в началото на 60-те години отчасти в социално музикално течение. Свързан е с разкрепостяването на младите и освобождаването им от някои консервативни привички и норми на обществото. Танцуването, тичането по сцената, кълченето, залягането, качване на пианото отгоре, непосредственият контакт с публиката по време на изпълнение внасят една свобода в държанието и поведението на младите. Публиката подражава, чувствайки се съпричастна и освободена от строгите канони на благоприличното сковано поведение. В този смисъл рокендролът се явява символ на свободния полет на духа. Много групи и изпълнители през десетилетията като „Стоунс” (Stones), „Бийтълс” (Beatles), "Бич Бойс" (Beach Boys), "Кридънс Клиъруотър Ривайвъл" (Creedence Clearwater Revival), "Дъ Ху" (The Who), "Ийгълс" (Eagles), "Кинкс" (Kinks), "Рубетс" (Rubettes), „Стейтъс Куо” (Status Quo), „Тен Иърс Афтър” (Ten Years After), "Суийт" (Sweet), Сузи Куатро (Suzi Quatro), "Назарет" (Nazareth), "Слейд" (Slade), "Ти Рекс" (T. Rex), Тина Търнър (Tina Turner), Шейкин Стивънс (Shakin Stevens), Клиф Ричард (Cliff Richard), Арета Франклин (Aretha Franklin), та дори и хард рок групи, като "Лед Цепелин" (Led Zeppelin), "Юрая Хийп" (Uriah Heep), "Дийп Пърпъл" (Deep Purple), (AC/DC) и др., са повлияни от рокендрола. В началото на 60-те години в Англия възниква бийт, имащ допирни точки с рокендрола. От тези две направления главно произлиза и рокът.    

http://www.youtube.com/watch?v=rBrH9EWZ-Bc&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=Ft749fC-1p4&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=53MuI1VUdwc

http://www.youtube.com/watch?v=FfgjJhh3U3A&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=lermqfhhJx4

  В България блусът няма ярки представители до 90-те години. На моменти се чувства бегло негово влияние в някои парчета на „Диана Експрес”, „ФСБ”, „Синьо-белите” на Емил Димитров, Камелия Тодорова, Петя Боюклиева и някои наши джазмени... Негов отявлен изпълнител и привърженик от 90-те години – насам, е Васко Кръпката. Суингът, джазът и евъргрийните се отразяват по един или друг начин върху облика на нашата естрадна музика.

  Рокендролът влияе още през 70-те години, както и по-късно върху музикалния стил на някои от нашите групи и изпълнители, като „Щурците”, „Тангра”, „Диана Експрес”, „Тоника”, Васил Найденов, Вили Кавалджиев, „Сигнал”, „Златни Струни”, Стефан Воронов и др.

  Но има и други, по-неизвестни групи и групички, някои от които доста добри, пеещи на английски език по клубове и читалища по онова време, които изпълняват рокендрол и блус. Поради цензурата, обаче, те не успяват да пробият и да се наложат на българската музикална сцена. В по-ново време редица музиканти или състави изпълняват рок енд рол и рок.

                                                                                              Даниел Авдала