17.12.2010 г., 11:51 ч.

Поп музиката. Рокът - символ на свобода. Beat & Rock 

  Журналистика
4719 0 3
7 мин за четене

                                                    Поп музиката

                                         Рокът - символ на свобода                 

                                                        Beat & Rock

 

   Към поп музиката спадат още бийтът и рокът. Бийтът съдържа в първоизворите си американския рокендрол и английския скифъл.    

   Скифъл (Skiffle) като понятие възниква още през 30-те години в Щатите, но произлизайки от традиционалния британски джаз, се налага като музкално течение в Англия през 1953 година с представители Кен Колиър Cen Kolyer, Алексис Корнър (Alexis Korner) и Лони Донигън (Lonnie Donegan), чиято песен „Rock Island Line“ става особено популярна. В началото скифъл се свири с китари, банджо, барабани, като често за звукови ефекти се използва дъска за пране, вместо бас – въже (Teeboxbass), вързано в единя край за прът, а в другия за празно, затворено  шкафче. Това въже се опъва като дебела струна, която се дърпа с пръст като струна на контрабас и от резонанса в шкавчето се появява басовият тон. За ударни инструменти се използват често кофа, бидон или кана за кафе. В средата и края на 50-те години в Англия скифълът се развива. Ярък представител е групата на Лони Донигън. Обикновено в една подобна група участват 2 китари, един контрабас или електрически бас, барабани и вокал, а впоследствие и пианото. Много групи на 60-те и 70-те са повлияни от скифъла или са започнали с него, преди да станат известни. Такива са: «Бийтълс» (Beatles), «Ролинг Стоунс» (Rolling Stones),  Ерик Клептън (Eric Clapton), Елтън Джон (Elton John), Род Стюърт (Rod Stewart), Марк Нопфлер Mark Knopfler), Ван Морисън (Van Morrison), Симпли Ред (Simply Red), «Дъ Ху» (The Who), «Дъ Кинкс» (The Kinks), «Лед Цепелин» (Led Zeppelin) и др. Типични представители на слифъла през 70-те години са «Мънго Джери» (Mungo Jerry), «Лес Хъмфрис Сингърс» (Les Humphries Singers), «Дъ Лордс» (The Lords) и др.

   През 60-те години в Англия мястото на скифъл заема бийт музиката, която търпи влияние и от рокендрола, но за разлика от него, няма това наблягане на първо силно време, а и четирите такта се свирят ритмически равно и хомогенно, но ударно. Не случайно «бийт» идва от «удар». През 60-те години радио «ББС» , радио «Люксембург» и радио «Бремен» ззапочват да популяризират открито бийт музиката. Тя се развива главно в Лондон и Ливърпул. Докато при рокендрола, който е музика на «по-висшата» класа, някои изпълнители се обличат сравнително официално, с изискани костюми, бийт групите, поради липса на средства, са облечени в работно, всекидневно, бедно облекло. Това са музиканти от училищни или квартални улични състави, свирещи по улуцата, в мазета, в малки кръчми и клубчета. Групите имат обикновено по двама китаристи, басист, барабанист и понякога пианист. Вокалите са на два или три гласа. Даже църквите «откриват» този стил и извършват «бийт-молебени».

   Известни Британски бийт-рок състави са: «Бийтълс», «Ролинг Стоунс» (Rolling Stones), «Дъ Ху» (The Who), «Ди Енимълс» (The Animals), «Манфред Ман» (Manfred Man), «Дъ Холис» The Hollies), «Смол Фейсис» Small Faces), «Дъ Кинкс» (The Kinks), «Дъ Шедоус» (The Shadows), «Дъ Тремелойс» (The Tremeloes), «Мармалейд» (Marmalade), «Рубетс» (Rubettes), «Сейлър» (Salor), «Сърчърс» (Searchers), «Прокол Харум» (Procol Harum) и др. В САЩ – «Дъ Биич Бойс» (The Beach Boys) «Дъ Мънкис» (The Monkeys), в Германия – «Дъ Лордс» (The Lords), «Дъ Ретълс» (The Rettles), Драфи Дойчер (Drafi Deutscher), във Франция – Джони Холидей (Johnny Hallyday) и Ричард Антъни (Richard Anthony), които в началото пеят рокендрол, в Австралия – «Дъ Ийзибийтс» (Тhе Easybeats) и др. Много от тези групи не свирят само в този стил, в творчеството им се забелязват белези и на други стилове.

 

http://www.youtube.com/watch?v=emF3gtmVS0s


http://www.youtube.com/watch?v=d0t4aY8lfOg


http://www.youtube.com/watch?v=3X7PvU6qYEA


http://www.youtube.com/watch?v=pyj2qL-bQ4E


http://www.youtube.com/watch?v=79NiN7ISW7E


http://www.youtube.com/watch?v=Mb3iPP-tHdA

 

    През 60-те години се заражда рокът. Корените му водят началото си от рокендрола, но той се контаминира с блуса, джаза, фънка, кънтри музиката и други течения, търпи влияние от тях. В Америка той има сходни белези и общи елементи предимно с блуса и кънтри музиката, докато в Англия се допира изключително много до бийт музиката. Затова и Британският рок се различава от Американския. Не случайно британските групи звучат по-различно от американските. Отделен е въпросът, че с течение на времето стиловете се преливат един в друг, уеднаквяват се от една страна, а от друга се развиват в различни посоки. Това е свързано и с движението на различни музиканти от Щатите в Англия и обратно, от една група - в друга. В доста групи свирят заедно англичани и американци.

   Рокът внася едно пълно разкрепостяване по отношение на поведение, култура, социално-политически идеи. Той се явява символ на освобождаване на човешкия дух, на възход в нравствените ценности. Точно затова е и хулен в началото от привържениците на архаичните, закостенели традиции, от пазителите на  стария ред, от тези, които определят законите, от официалната цензура. Настъпва момент, когато от развлекателен стил, той става бунтарско-хипарска, социално-ориентирана, отхвърляща скованите догми музика.

   Промяна се забелязва не само в стила, облеклото и държанието на сцената на музикантите, но и в техните инструменти. Появяват се много добри певци с различни гласови нюанси, не само с гладки, но и с дрезгави гласове, водещите електрически соло-китари, електрическия бас, освен пианото, електрическият «Хамонд-орган», синтезайзерът, огромните комплекти барабани с по два бас-барабана.

  Първите групи и изпълнители през 60-те и 70-те, които постепенно преминават от блус, рокендрол, бийт и фолк към рок, но свирят все още по-леко и мелодично, са: «Бийтълс» (Beatles), «Ролинг Стоунс» (Rolling Stones), «Биj Джийс» (Bee Gees), «Прокул Харум» (Procol Harum), «Дъ Сърчърс» (Searchers), «Дъ Трогс» (The Troggs), «Кендит Хит», «Айрън Бътърфлай» (Iron Butterfly), «Дъ Холис» (The Hollies), «Ди Енимълс» (The Animals), «Дъ Бийч Бойс» (The beach Boys), «Дъ Форчънс» (The Fortunes)), «Дъ Мънкис» (The Monkeys), «Дъ Бърдс» (The Birds), «Дъ Бенд» (The Band), «Кросби, Стиилс, Няш енд Йънг» Crosby , Stills, Nash & Young), вокален квартет «Мамас енд Папас» (Mamas & Papas), «Дъ Лордс» (The Lords), «Дъ Кинкс» (The Kinhks), «Дъ Ретълс» (The Rattles), «Дъ Доорс» (The Doors), «Дъ Смол Фейсис» (The Small faces),  «Дъ Йардбърдс» (The Yardbirds), Боб Дилън (Bob Dylan), Скот Маккензи (Skot Mckensey), Донован (Donovan) и много други. В средата и втората половина на 60-те години започва едно постепенно втвърдяване на рок музиката, доминиране на китарите, по-дългите сола, активното присъствие на барабаните, дву- и тригласията при вокалите. В такъв дух свирят и много от групите, някои от които повлияни силно от блуса  като «Дъ Ху» (The Who), «Крийм» (Cream), «Кридънс Клиъруотър Ривайвъл», (Creedense Clearwater Revival) «Тен Иърс Афтър» (Ten Years After), «Чикаго» (Chicago), «Спуки Тут» (Spooky Tooth), «Ванила Фъдж», (Vanilla Fudge)  «Грейтфул Дед» (Greateful Dead), «Степънуулф», Джони и Едгар Уинтър (Johnny & Edgar Winter), Дженис Джоплин, (Janis Joplin) Джо Кокър (Joe Cocer), Тина Търнър (Tina Turner), Род Стюърт (Rod Stewart), на световната сцена се появява бащата на рок-китаристите Джими Хендрикс (Jimmy Hendrix). Започва Ерата на хард рока.

 

http://www.youtube.com/watch?v=tBMos92heq0


http://video.google.com

/videoplay?docid=-5673429263510452053#docid=-5109346895481377915


http://www.youtube.com/watch?v=j1ykMNtzMT8&feature=related


http://www.youtube.com/watch?v=NJZHWMD6N3k&feature=related


http://www.youtube.com/watch?v=saloTsNZcNA&feature=related


http://www.youtube.com/watch?v=6lZYAaQoks8

 

   В България през 60-те и 70-те години първите наши естрадни групи се влияят от бийта и рока, но в един доста умерен вид, имащ в началото естраден, танцово-забавен облик. Такива са Джеки Уелдж, «Сребърните Гривни», «Бъндараците», «Щурците», «Диана Експрес», «Златни Струни», «Тангра», «Георги Минчев», «Синьо-белите», «ФСБ» и др. Появяват се и други някои по-неизвестни за официалната структура групи, които стават популярни сред рокаджийските среди и сред народа. Те свирят по мазета, гаражи, училища, читалища, клубове, на бригади, на балове.

 

                                                                                                       Даниел Авдала

© Даниел Авдала Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви за интересните и изчерпателни коментари! За Госпъл съм споменал в началото на 2-ра част, изяснявайки произхода на блуса. Да, наистина се чувства носталгия, не отричам. За книга относно поп музиката не съм мислил, може някой ден да ги публикувам в книга като статии, но по-скоро го правя от удоволствие и интерес към музиката. Много е важно и това, че има такива интелигентни и компетентни читатели тук. Това стимулира и човек придобива желание да пише.
  • С поздрав, Даниел!Чета те с удоволствие. Навремето Тома Спространов беше най-компетентен и му се възхищавах за познанията, а ти можеш да напишеш книга за поп музиката. Благодаря за информацията!
  • Отново много хубава статия, която и ограмотява, но и припомня, за тези, които бяха съвременници на споменатите групи и изпълнители... Е, навява и малко носталгия... Но всяко време с нещото си и всяко нещо с времето си... .Поздравления за серията статии за част от музиката на 20 век!
Предложения
: ??:??