Присъединяване на България към ЕС и НАТО

Управляващите в България бързо схванаха сферите, в които другите държави постигат или имат превъзходство и сега се стремят да въведат изобретенията им. Това се отнася главно до технологиите и приложната наука, а също и до устройството на административния апарат – най-вече до организирането и функционирането на финансовата система и армията. Ползата от такива нововъведения е очевидна. Време е да се отвори пътя на европейската култура и цивилизация на югоизток и изток. Разбираем е стремежът на България за присъединяване към ЕС и НАТО, които преди всичко са образец за подражание.От друга страна приобщаването на държави с важно геостратегическо разположение е една от съществените цели във външната политика на ЕС и НАТО. Смятам, че главната цел в политиката на ЕС и НАТО трябва да бъде благородна и мисионерска: формирането на една наистина готова за сътрудничество световна общност в съответствие с добре дефинирани дългосрочни тенденции и с фундаменталните интереси на човечеството. Проправяйки пътя за интегрирането на националните държави в един наднационален икономически и политически съюз, Европа демонстрира възможността за изграждането на по-широки форми на постнационална организация, които надхвърлят тесногръдите идеологии и деструктивни страсти от епохата на национализма. За ЕС и НАТО България е естествен съюзник, който принадлежи към Европа, трябва да бъде част от Европа и трябва да имитира европейския модел колкото е възможно повече във вътрешнополитическото си развитие.

Четиридесет и петте години комунистическа власт нанесоха безпрецедентна биологическа вреда на българския народ. Огромна част от най-талантливите и предприемчиви индивиди бяха убити или умряха в лагерите. Управляващият комунистически режим наложи задушаващ идеологически догматизъм, изолирайки страната от останалата част от света. Нейната икономическа политика бе напълно безразлична към екологичните проблеми, като сега броя на починалите надвишава броя на новородените. Социалните условия за живот в България фактически са типични за една среднозначима страна от Третия свят. Накратко в момента няма субективни или обективни условия за ефективното ни партньорство с ЕС и НАТО. Същевременно дълбочината на икономическата криза и отсъствието на широка обществена подкрепа за деиствията на правителствоти означават, че политиците не могат да гарантират стабилността и истинската демокрация в българия, които се предполагат от понятието за равностойно партньорство. Преди реалното ни партньорство с ЕС и НАТО, България трябва да мине през продължителен процес на политически реформи, през също толкова продължителен период на демократична стабилизация и през още по-дълъг процес на социално-икономическа модернизация. Съдебната система в България трябва да претърпи сериозни промени. Мисля, че сегашното критично стечение на обстоятелствата, защото нашите градове са станали по-опасни за живеене и от най-тъмната джунгла, трябва да ни накара да дадем приоритет на правата на потенциалните жертви на престъпления. Трябва да бъдат отслабени гаранциите и привилегиите, които се полагат на човека, като потенциален престъпник с цел да се засилят и гарантират правата на човека, като потенциална жертва. Това е само малка част от нещата, които трябва да ни отведат от еднин исторически период към друг по-мъдър, по-разсъдлив и по-справедлив по отношение на правораздаването.

Подбужданата от бедност миграция и разширяващата се урбанизация, особено в по-бедните страни, бързо довеждат до увеличаване на броя не само на хората с нисък стандарт на живот, но и на безработните и все по-неспокойни млади хора, чиито разочарования катастрофално нарастват. Политическата жизнеспособност, идеологическата гъвкавост, икономическата динамичност и културното послание стават решаващи измерения при присъединяването ни към ЕС и НАТО.

Зад забележителната икономическа динамика на ЕС стои една култура, която поощрява експериментите и нововъведенията. Политическите институции и икономиката на свободния пазар в ЕС пораждат безпрецедентни възможности за амбициозни и свободни от всякакви догми хора, чийто порив на фантазията не среща препятствията на араични привилегии и закостенели социални йерархии.

Балканите често се превръщат в арена на етнически конфликти, затова за България е изключително важно да продължи да играе ролята на стабилизиращ фактор в региона. Поемайки по пътя към Европа, България направи своя културен и цивилизационен избор, показвайки пред Европа модела за етническа толерантност, който е единствено възможен тогава, когато държавата като явление, се определя от гражданската общност, а не от територията.

Има четири ключови измерения за развитието на една държава (военно, икономическо, технологично и културно), които взети заедно са гаранция за приемането ни, като равностоен партньор на ЕС и НАТО.

Междувременно западната помощ би позволила на българското правителство да предприеме вътрешни реформи, оттегляйки държавата от икономическия живот и постигайки консолидация на демократичните институции. Икономическото възстановяване на България, нейния бъдещ статут, като равностоен партньор и просто привлекателността и би трябвало да накарат ЕС и НАТО да се ангажират с все по-тясна икономическа, а след това и политическа интеграция на България.