Протест по Италиански

Днес точно пред хотела имаше транспортна стачка. Униформени жилетки и шапки , знамена песни лозунги- сериозна работа. И видях един човек с лозунг срещу войните. Любезно му казаха да се отстрани и да протестира по нататък. Бях шокирана, но хората искат да се знае кои са, какво искат и с колко процента. Човекът им разводнява протеста.Стачката е като супа.Добавиш различна подправка и край, вече не се знае какво ядеш. Буламач.( Според някои има общ корен с Булгар!)

Тези хора казват:

„Ние сме транспорт, искаме еди-какво си, натискаме работодателя.“

А той им вкарва мир по света, което е прекрасно, но за тях значи едно:

„Медиите ще кажат, че протестът е хаотичен и няма ясни искания.“

Тоест губят ефект и дисциплина.

Ще го снима пресата и утре министъра ще каже: войната спря. Изпълнихме половината ви искания. И отвори дупка в бюджета заради спряно военно производство. Нали това искахте?

Имаше една реклама. Духът от бутилката изкача и пита какво желаете? Човекът се запъва и казва искам всичко! У нас на протестите искат всичко, не искат всички и чакат накой. Годо? Впрегнали са каруцата пред коня, не са се определили ,не са се структурирали и скачат един до друг шофьорът който чака увеличение и пътника който чака намаление на цените в транспорта.

И най-смешното, ако не беше тъжно: когато всички искат всичко, никой не получава нищо. Защото политическата система не може да преговаря с хор от гласове, Ще напълнят кошничката на политиците срещу които протестиратито пеят различни песни.

Абсурда би трябвало да го вижда всеки. Искат оставка на двама души,които не заемат длъжности извън партиите си. Имаме вътрешно партийна драма Това могат да искат съпартийците им. И подава оставка министър председателя. Той може! Но понеже си гласуваха списък с възможни служебни премиери, просто ще сменят няколко имена до изборите. Тъй като нямат структури, ще са донори на този и онзи.после идва ефектът домино. Министър-председателят, който реално има власт, си тръгва, защото атмосферата е токсична. И какво става? Списъкът със служебни премиери се отваря като меню в закусвалня. Посочи човека, ще ти го сложим до изборите. Практически никой не е сменил посоката. Само пренареждат столчета на палубата.Хора без организация стават просто ресурс. Симпатични донори, преливащи легитимация ту към едните, ту към другите, без да могат да поставят условия.

Те са за бедните но спират данъка върху девидентите и повишените пенсионни вноски. Интересно е,че Пеевски и Борисов също са богати хора и едва ли горят от желание да плащат данък дивидент

Имаше филм за един пилот с перфектна схема за контрабанда на наркотици. Проблемът му беше многото пари. Извираха от всякъде. От гардероби, от курници...кучетстс ги изравяха в градината.Това е проблемът на богатите у нас. Отрицателни лихви по депозити, инфлация и като посегнеш да купиш активи, айде данък на девидента. Не се търпи!

Не виждам за какво могат да се сърдят на протестиращите.Ако са умни, трябва да им палят свещи...За тях остава споменът за купона. И ние така помним нашия!Площадът като фестивал, нощите като лагер, лозунгите като пароли за принадлежност. После всичко се прибира по чекмеджетата, а животът продължава да си иска наема. Помня едно възторжени хора, които се оказа живеят в апартамент подлежащ на реституция. Бяха много изненадани като ги изхвърлиха.. Дано сега някой си тръгне не с клипове в клипове в телефона, а и с мисълта, че следващия път трябва да носят не само плакати, а и план. И да помни,че има интереси.