Не знам накъде пътувам, а автобусът ме води в обратната посока. Важен е пътят и това, което се случва, докато реалността минава бързо пред погледа ти! Влизаш в автобуса и търсиш свободно място макар, че в повечето случай търсиш просто свободен човек-ланголиер, с който заедно да консумирате времето до точка Б. Естествено имаш и резервни варианти - книга, списание (Harsh) Best на Laura Pausini или разговор със себе си, който най-често е тип философски - за това какво си постигнал досега, любовта утопия ли е или просто още не си срещнал жената. Дървета, къщи и мечти минават и засмукват погледа ти. За мен всяко пътуване е като глътка носталгия след поредната порция реалност, която ме затрупва всеки ден. Опитвам се да си представя хората, които живеят в къщите, покрай които минавам. Пътуването ми помага да мисля и ме залива с идеи, за минута време през погледа ти минават хиляди предмети, пъзел, който ти носи вдъхновение, кара те да се чувстваш свободен. Пътуването е кино - плащаш, взимаш си билет и се настаняваш удобно, пейзажи като на кино и винаги различни, дори да пътуваш често по един и същи маршрут, нужно е само едно подухване на вятъра, един лек дъжд или просто друг сезон и картините се променят, трябва само да ги видиш и да имаш умението да мечтаеш. Пътят се превръща в удоволствие и релакс, стига само да не си попаднал на онези неспиращи да говорят непознати събеседници по място. Въпреки всичко пътуването е удоволствие от очакването на срещата с нови хора и места. Винаги съм си представял, че всяко пътуване завършва с емоционално посрещане и целуване на скъп за теб човек. Пътят изморява не само тялото но и съзнанието, докато пътуваме мозъкът ни прехвърля спомени и мечти, а тялото е заело поза, в която едва ли може да си почине. Човек има нужда от пътувания, за да избяга от матрицата на всекидневните задължения, предмети и хора, които го заобикалят всеки ден. Пътят е приключение, прозорецът е екран, прожектира се филм, който можеш да гледаш само сега в това пътуване и само в този момент, премесен с мечтите ти, коктейл от носталгия, настояще и бъдеще. Защото животът е по-бърз от времето, ако затвориш очи за миг, животът минава с два.
© Жоро Всички права запазени