Не знам накъде пътувам, а автобусът ме води в обратната посока. Важен е пътят и това, което се случва, докато реалността минава бързо пред погледа ти! Влизаш в автобуса и търсиш свободно място макар, че в повечето случай търсиш просто свободен човек-ланголиер, с който заедно да консумирате времето до точка Б. Естествено имаш и резервни варианти - книга, списание (Harsh) Best на Laura Pausini или разговор със себе си, който най-често е тип философски - за това какво си постигнал досега, любовта утопия ли е или просто още не си срещнал жената. Дървета, къщи и мечти минават и засмукват погледа ти. За мен всяко пътуване е като глътка носталгия след поредната порция реалност, която ме затрупва всеки ден. Опитвам се да си представя хората, които живеят в къщите, покрай които минавам. Пътуването ми помага да мисля и ме залива с идеи, за минута време през погледа ти минават хиляди предмети, пъзел, който ти носи вдъхновение, кара те да се чувстваш свободен. Пътуването е кино - плащаш, взимаш си ...