azura_luna

Не вия с вълците по вълчи. Но с гълъбите също не гугукам. Имам собствен глас. Нямам стадо, нямам ято - сам! - съм! - си! Размножавам се от самосебе(си!). Оцелявам - чрез самоизяждане.

Избрани произведения

  • Очите на Елиф

    Проза » Разкази   1643  46  Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който го издуваше, не е изпаднал. Щом се увери, че е на мястото си, вдигна глава към короните на дърветата. Утеши се, че никой не го гледа от горе и ритна едно камъче, което се запречи пред обувката му. То ...
  • Къс небе

    Проза » Разкази   277  32  Млад и буен човек беше. Властен, с живи, скокливи очи като малки въгленчета. Майка му бе го нарекла Йоан, за да бъде верен на Бог и да е прав пътя му. Но Йоан съвсем не харесваше стесненията и правите пътища. Рядко се кръстеше в черквата, бързо настройваше навиците си, преминаваше от едно усещане на ...
  • Уморено слънце

    Фотография » Природа   1631  41 
  • Трите бащини дара

    Проза » Приказки и произведения за деца   1228  11  В малко планинско градче живеел майстор златар, който умело превръщал всяко късче метал в изящно бижу... Златото и среброто се огъвали в ръцете му, сякаш от недоловимо божие дихание... Дарявал душа на всеки предмет и той сякаш заговарял с човешки глас... Радвал се майсторът на слава и уважение, но з ...
  • Кървавата икона

    Проза   1394  64  Пазарището по морския бряг гъмжеше от хора в раннните часове на деня. Мустакати търговци раздипляха платнища. По тях редяха глинени съдинки с мед и зърно, сочни червени ябълки, дюли, сушено грозде, прясна риба, подправки, платове, ароматни масла.
    Михаил, иконописецът, подпрял под мишница кипарисова ...

Още произведения  »

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.