Работата с родителите - споделена отговорност при провеждане на мултимодалната терапия в логопедичния кабинет
Йорданка Йорданова Донева
Логопед в I СУ „Св. Седмочисленици”- град Търговище
В статията се разглежда един важен проблем на съвременното образование- за разделянето и обединяването на ролите между родители и логопеди (психолози) при провеждане на мултимодалната терапия с децата и учениците в условията на училищните логопедични кабинети. Специалистите установяват, че споделянето на отговорностите повишава синхрона при въздействията, облекчава диагностиката и логопедичната работа. Представени са новите измерения на екипните срещи между родителите от една страна и логопед, психолог, ресурсен учител, класен ръководител/учител по предмети, от друга страна. Посочено е голямото значение на домашните посещения за общото развитие на децата и учениците с проблеми в развитието. Коментирани са резултатите от въпросник за самооценка на родителите. Представени са добри училищни практики.
Паулу Коелю твърди: „Вярвам, че всеки човек, четейки някаква книга, режисира свой собствен филм в главата си, придава точно определени лица на персонажите, издига декори, чува гласовете им, долавя миризми. И затова , когато този човек отиде да гледа филм по роман, който му е харесал, винаги излиза от салона с усещането, че е бил излъган, и винаги си казва: „Книгата е по-хубава от филма”.
Що е мултимодална терапия? Според мен , мултимодалната терапия е холистичен подход към детето, насочен към разкриване на уникалността на личността му и развиване на индивидуалността ( в съзвучие с изискванията за приобщаващо образование). Осъществява се на основата на мултимодална оценка на качествата на личността. Терапията се базира на взетата „мярка”. Много често в сесиите се използва музиката като активатор на мултимодалния трансфер между сетивата. Използването й цели обогатяване на асоциативните способности, цялостно възприемане на явленията. Постига се чрез мултисензорни въздействия или предизвикването на интерсензорни взаимодействия, пораждане и анализ на множество усещания , получени само чрез една модалност, без други актуални дразнители в момента на въздействието. Мултимодалната терапия има допирни точки с мултисензорната, експресивната и гещалттерапията. Служи за разкриване на многообразието при субективното отражение на света, специфичните връзки между сетивата, емоциите( лимбичната система), когницията( миналия опит), наследствения невробиологичен капитал ( дефицити, заложби, таланти, потенциал, медикация), интерперсоналните взаимодействия в семейството и обществото. Това е цялостен подход за възприемане на детската личност, грижа за развитието й. Изисква системно прилагане, екипно взаимодействие и работа с родителите. Стимулира изявата на креативността и нестандартните идеи на ученика. Води до преодоляване на дефицити в различни области и хармонизиране на психичния профил . Може да измерва терапевтичния ефект от провеждане на фармакологично лечение.
Прилагам я експериментално при ученичка с дислексия и заекване, която приема концерта( резултатите ще споделя в следващо проучване) . Използвам мултимодална терапия от 1988г в личната си логопедична практика. Първият ми опит за нейната теоретична обосновка е в студентски проект през 1984/1985г под ръководството на акад. проф. д-р Стефан Мутафов ( три пъти професор в различни области- невролог, дефектолог, изкуствовед, член на Ню-Йоркската академия по медицина). Нашият ментор бе канен на конгреси по неврология в Канада и там е правил първите научни съобщения. По-късно (научаваме от интернет) американският клиничен психолог- проф. Арнолд Лазарус (1989) издава научен труд и създава направление в психотерапията, наречено мултимодална терапия и научно-изследователски институт, носещ неговото име. Можем само да сме щастливи, че идеите ни са намерили приложение и други хора по света имат полза от тяхното приложение.
Мога да потвърдя от практическия си опит, че най-добре от тази терапия се повлияват учениците с дислексия и заекване. Известно е , че при тях се забелязват невробиологични дефицити , свързани със сензорната дезинтеграция между зрителната и слуховата преработка за вербално подадени стимули( персистираща в затруднена фонемо- графемна кореспонденция), нарушенията в надмодалната перцепция ( музиката може да предизвиква представи за време и пространство), отсъствието на доминантност в хемисфериалната латерализация( мултимодалните задачи улесняват връзките между двете полукълба), затруднения в запомнянето на букви и цифри ( смесването на сетивата подобрява запаметяването, а лимбичната система, където то се осъществява, е по-често съхранена). „Ефективна ли е мултимодалната терапия? Мога ли да докажа резултатите от интервенциите, които прилагам? Налага ли се да използвам още по-ефективни стратегии и практики?” Това са част от въпросите, които ме занимават като практикуващ логопед.
От кого зависят в по-голяма степен постиженията на децата и учениците със специално развитие? От екипа в училище/ ДГ , учителите или семейството/родителите/? Голяма част от анкетираните отговарят, че успехите на техните деца зависят предимно от логопеда, психолога, специалния педагог и институцията, в която те се обучават. Научните изследвания не потвърждават това родителско мнение. През 70-те години на миналия век, Джеймс Коулман ( САЩ) е провел изследване с 650 000 ученици и учители в над 3 000 училища. Резултатите от това мащабно проучване сочат, че семейството е значително по-важен фактор от училището за учебните постижения на учениците. Тези данни са потвърдени и през следващите години в редица култури, страни, различни типове семейства. Според редица международно признати изследвания, семейството е два пъти по-значим фактор от училището относно учебните постижения на учениците, като в по-ранните възрасти този ефект е по-голям - достига 3-5 пъти в начален курс и още повече в предучилищна възраст. В юношеска възраст и горен курс, прекият ефект на семейството силно намалява, но се увеличава приносът на личността на самия ученик, както и прякото влияние на средата от връстниците и съучениците. Съществува известен спор дали това доминиране на семейството ( „ефект на Коулман”) е характерно само за по-богатите страни или при по-бедните страни, значението на училището е по-голямо („ефект на Хайнеман- Локсли). Многобройни изследвания, проведени в редица страни от третия свят, както и на Балканите, показаха, че ефектът на Коулман е по-универсален от ефекта на Хайнеман-Локсли.
В България, до този момент, няма проведени аналогични изследвания, но косвените данни , получени в рамките на международните PISA изследвания, показват, че при българските ученици разликите в семейната среда на учениците от среден курс имат най-голямо влияние върху техните образователни резултати в сравнение с всички други изследвани страни, което показва, че ефектът на семейството върху достиженията на учениците у нас са още по-изразени и силни. ( Панайот Рандев)
Това позволява да направим заключението, че ефектът на семейството върху поведението и успеваемостта на учениците в България е средно три пъти по-силно от възможностите на училището като институция. Тази информация води до логичните изводи, че ако не се предприемат мащабни мерки за подобряване на партнирането между семейство и училище , както и за привличането на родителите като „отговорни съотборници” в процеса на обучение, то никакви реформи в учебните програми и образователния мениджмънт няма да са успешни. Нуждаем се от рязка и мащабна промяна в начина , интензивността и ефективността на работата със семейството. Родителите като изкушени участници в това начинание са абсолютно необходим приоритет в реалната практика на образованието.
Ето и някои важни аспекти на партнирането между училището и родителите. Това са:
Важно е да се преодолеят негативните нагласи . Да не се гледа на родителите като на противници , които са по-малко способни от специалистите.
Развитието и просперитетът на детето/ученика с нарушения в езиково-говорното развитие зависят от много фактори. През последните години в логопедичната практика се утвърди нов феномен- т.нар. „екипни срещи”. Те се осъществяват по график между родителите и екипа от специалисти, който осъществява подкрепата. Чрез екипните срещи може да се структурира истински подкрепяща среда за тези деца и ученици. Родителите са ангажирани с постиженията и домашните задачи за продължаваща работа. Те получават възможност да сравнят своето дете с останалите, да създадат близки отношения с другите родители. Родителската общност е заинтересована да подкрепя екипа. Тя е източник на интересни идеи. Познаването на семейството дава възможност да се осъществи индивидуален подход към всяко конкретно дете/ ученик с комуникативен проблем.
На екипните срещи се обсъжда работата в логопедичния кабинет и логопедичната група, консултират се родителите за използваните дидактически средства, извършва се обмен на становища и се вземат съвместни решения за най-добрия интерес на обучаемите. Родителите се запознават със софтуерните продукти, презентират се нови методи за работа, оказва се „помощ за самопомощ”, обогатяват се личния и емоционалния опит на възпитаниците. Показват се начините за редуване на дейности- важно условие за успешната работа. Демонстрират се най- често употребяваните прийоми за работа, които изискват продължаващо повторение в домашни условия. Изтъква се голямата роля на ежедневното повторение при изпълнението на артикулационна гимнастика, съчетана с приказка или с музикален съпровод от сайта „Логопедико”. Препоръчва се употребата на програмата за подобряване на скоростта на четене, разработена от ЛЦ „Ромел” и сайтовете „Уча български” и „Ела с нас” на доц. д-р Катерина Щерева.
Партньорството между логопеда и близкото обкръжение на детето добива нови измерения. Инициирането на тези контакти е свързано със създаването на психотерапевтична атмосфера, добронамерено общуване, взаимно разбиране и подкрепа. Личността не може да се разглежда извън семейната среда. Отчитането на тези фактори е насочващо. Важно е да се включват родителите в ревалидационния процес. Те могат да дават предложения при разработването на индивидуалния план за подкрепа.Това ускорява темповете на терапията и подобрява общуването вътре в семейството. Но понякога се оказва невъзможно да бъдат привлечени родителите на децата с по-изявени нарушения. Те считат, че училището ( в частност логопедът ) трябва да се справя само с преодоляването на изоставането в развитието на детето, с поставянето на граници и правила.
През годините установявам, че включването на родителите в процеса на работа повишава резултатите от обучението на учениците, подобрява поведението и емоционалния им комфорт. Много важна част от рецептата за успех е дозирането между постижими и атрактивни цели. Добри резултати се получават при включването на родителите като ко-терапевти. Учителите, логопедите и психолозите трябва да дават обратна връзка за това какво се случва по време на групова работа и какви качества или поведение показва детето, както и в какво се затруднява. Родителите в днешно време могат да разчитат на средства, до които предишните поколения не са имали достъп. Това са авангардни методики и програми за подобряване на езиковите, когнитивни и емоционални умения на детето. Логопедът има за задача да обясни на родителите важността на навременното идентифициране на силните и слабите страни на учениците в областта на езиковите и когнитивните им умения и да ги запознае с възможностите за прилагането на съвременни средства за подобряване на тези умения. Едно от тях е феноменът мултимодална терапия. Мултимодалната терапия (ММТ) е подход към психотерапията, постулиран официално от Арнолд Лазарус (1932-2013) и разработен независимо от нас (Ст.Мутафов, Донева). Произведенията му са публикувани в интернет скоро. Този автор се основава на идеята, че хората са биологични същества, които по различен начин мислят, чувстват, действат, представят си и си взаимодействат. - и че психологическото лечение (логопедичното въздействие в частност) трябва да кореспондира с всеки един от тези процеси. Мултимодалното оценяване и третиране следва седем взаимно обуславящи се измерения на личността , известни с техния акроним BASIC I.D.: поведение, афективна сфера, усещания, образност (въображение), познание (когниция), междуличностни отношения и биологични фактори( наследственост, начин на живот, употреба на лекарства…).
С голяма неувереност изследователите в България използват този термин. През годините срещах сериозна съпротива от водещи учени в областта на специалната педагогика и логопедията. За първи път аз използвам ММТ в статията „Изкуствотерапията във фокуса на една мултимодална програма за развитие на речта” през 2007г., публикация в интернет. Все пак в научното пространство той намери поле за изява и дискусии. Според доц. д-р Иван Иванов от ПУ „П. Хилендарски”, съвременната мултимодална терапия на дислексията включва:
• Запознаване на семейството и учителите с информация за проявите и причините за дислексия и разграничаването й от интелектуален дефицит.
• Разработване на индивидуализирана програма за специализирано обучение и/или програма за адаптация към околната среда.
• Психотерапия – срещу депресия и тревожност; утвърждаване на силните страни на интелекта.
• Медикаментозно лечение с ноотропни средства.
Авторът поддържа тезата, че специализираното обучение е най-важният елемент в мултимодалната терапия. В предучилищната и начална училищна възраст то цели подобряване на фонологичните проблеми, които са в основа на дислексията. Съществуващите терапевтични програми са насочени към:
• Подобряване на фонемното разпознаване на чути (не прочетени) срички и думи - процесите, които се овладяват са: изолиране (разпознаване на звука-фонема в една дума); идентифициране (разпознаване на един звук-фонема в няколко думи); категоризиране (разпознаване на дума, която не съдържа даден звук); сливане (на отделни фонеми, за да образуват дума); сегментиране (разграждане на думата на фонеми); манипулиране (добавяне, премахване и замяна на звукове в думи).
• Обучение по фоника – да разберат връзката между буква и звук (между графема и фонема). То трябва да е целенасочено и систематично.
• Плавност на четенето – добър ефект има методът на т.нар. контролирано многократно четене на глас (guided repeated oral reading) – учителят прочита текста на глас, след което ученикът го чете на глас многократно, докато не го прочете вярно. Въпреки интуитивния стремеж към четене наум, ефективността му по отношение плавността е несигурна.
• Интервенциите за подобряване на разбирането на прочетения текст не са така добре утвърдени. Ефективни методи са създаването на речник и активната интеракция между четящия и текста.
През последното десетилетие набраха скорост обучения по емоционална интелигентност за деца, които ги подготвят за успешни взаимоотношения с другите в класа и изграждане на здрави модели на мислене. Също така вече са създадени и програми като Reading Assistant и Fast for word, които подпомагат децата в развиването на когнитивни умения – четене, писане, смятане, усвояване на чужд език, концентрация, слухова обработка на информацията, запаметяване и т.н. Всички тези компетентности са ключови както за успешното езиково функциониране , така и за справяне на детето в професионален или личен план в настоящето и в бъдеще.
При домашни посещения , логопедът може да структурира средата за тренинг на детето, давайки препоръки за интериора, разпечатването на подходящи материали, подреждането на пособията, избора на лингвистичния материал и приложните дейности, визуалното меню/ дневния режим, албумите за домашна работа, играчките, помагалата и дисковете за учене. Анализирайки семейните взаимоотношения, логопедът може да насочи родителите към използването на техники за „отваряне” на детето към света. При много от учениците с езиково-говорни нарушения има и съпътстващи затруднения в придобиването на уменията за социализация. Това е една от причините за забавяне в развитието на езиковите им умения и намалената способност за слухова обработка на информацията.
Включването на семейството е важен елемент от процесите в училище. Участието на родителите в образованието на децата може да се случи в различни контексти, като например: участие в подготовката на домашни, подкрепа в ученето вкъщи, участие в „дни на отворените врати“, конференции и събития в училище, задаване на въпроси и предоставяне на информация на учителите, която да помогне за правилното общуване с детето и разработването на целите в индивидуалния му план. Участието на родителите e ключово за развитието на децата и техните академични постижения. То може да бъде особено важно за децата, които имат обучителни трудности. „Майчиният глас е от ключово значение за социалната комуникация, усвояването на езика и развиването на способността за учене”( Менън). Слушателската терапия на д-р Томатис е организирана около същия фокус. Въпреки това обаче за учителите e много по-трудно да ангажират в училищния живот именно родителите на децата с допълнителни потребности . Когато родителите са ангажирани, те предават на своите деца важното послание, че училището е нещо ценнo и има смисъл .
Кои са другите преимущества на екипната работа с родителите?
В сайта на Първо средно училище „Свети Седмочисленици” – град Търговище (1su-tg.com) има рубрика „Училище за родители”. Там са споделени следните документи и презентации:
Всеки класен ръководител има интернет-група с родителите на класа си. Четири пъти в годината се поставят като домашни задания проекти за съвместно изпълнение под контрола на родителите . Провеждат се и много интересни инициативи. През последната учебна година някои от тях бяха:
В края на декември 2018г. учениците с логопедични проблеми изнесоха пред родителите и съучениците си празничния спектакъл „Сурва”. А на 27 март 2019г. майките на децата с езиково-говорни нарушения бяха приветствани със спектакъла „Благовец”. Подготовката и реализацията на това начинание се осъществи и с дейното участие на родителите. Ежемесечно се провеждат супервизии с родителите за овладяване и прилагане на иновативни подходи в терапията на техните деца. („Експериментални мултимодални подходи на обучение” и „Работа с Диагностичен албум на проф. Виолета Боянова).
Задълбочавайки работата с родителите ( като необходим елемент в ревалидационния процес) спазвахме следните условия и стъпки:
Използваме основните форми за комуникация между специалист/ логопед и родители:
Практиката ни показва, че прогресът на учениците и техните отлични училищни постижения зависят от много фактори:
Ето и някои идеи за съвместна работа между училището и семейството:
Кой е главният герой? Как изглежда той? Какъв е главният герой?
Кой е най-добрият му приятел? Къде отиват героите? Кого търсят ? Какво приключение преживяват ? Какво виждат? Кого срещат по пътя? Кого спасяват героите? Къде отиват след това? Какво забравя главният герой? Какво намират ? Как свършва приказката?
2. Открий, събери, подреди - разрязани картини и текст на части да се подредят.
3. „Снимка на семейството”, всяко дете (включително и родителите) да нарисува свой автопортрет. Децата и родителите си взаимодействат, спазват ред, последователност и инструкции, помагат си; заедно сглобяват снимката на семейството.
Какво е да си баща?
През ноември 2018г, в Националната седмица на бащата, родители и деца от Iа клас на I СУ "Свети Седмочисленици"(в класа има пет деца с логопедични проблеми) изпълниха Актовата зала със смях и веселие. Класният ръководител , г-жа Десислава Димова, разказа: «Целта на нашето тържество бе да подчертаем важната роля на бащата за пълноценното развитие на децата, да формираме позитивно отношение към спорта, здравословното хранене и активния начин на живот. По много забавен начин децата споделиха какво е според тях да бъдеш баща. Те разсмяха и просълзиха своите родители с откровения като: Да бъдеш баща е да целунеш удареното коляно, да четеш приказки за лека нощ, да правиш палатки от столове и одеяла, да научиш детето си да бъде джентълмен, да играеш футбол, да намажеш филия с лютеница...
След кратък музикален поздрав, децата се впуснаха ентусиазирано в игри, съвместно със своите татковци. Те бяха изправени пред редица предизвикателства: да зашият копче, да прострат прането, да направят прически на своите момиченца. В подвижни и щафетни игри, участниците откриха скритото послание на нашата инициатива. Кулминацията на вечерта беше най-сладката игра "Мастър шеф", в която нашите готвачи приготвиха плодова салата за всички деца. Бързината, прецизността, естетическото изпълнение на поставените задачи се оценяваха от жури, в състав: г-жа Даниела Стойкова и г-жа Милена Димитрова, които добавиха колорит и направиха тържеството още по-забавно».
За друго събитие в същия клас, госпожа Димова отново сподели своите впечатления от работата с родители: „Днес на гости ни беше майката на Рая Христова . Тя е психолог в РЦПППО- град Търговище и ни провокира да споделим какво за нас е щастието, кои са важните неща в живота на човека. Поговорихме си за приятелството, за споделянето, за доверието, за това как да се справим с гнева, как да премахнем стреса и да се заредим с положителна енергия. Всяко дете имаше щастието да чуе от всички по една добра дума за себе си, както и да намери положителна черта във всеки свой съученик. Много благодарим на нашата гостенка за безценните съвети, игрите и прекрасните емоции! В кръжока ни „Да бъдем здрави” гостува и майката на Едиз . Тя е медицински работник в МБАЛ- Търговище и ни разказа за работата си. Поговорихме си за това как да съхраним нашето здраве и как да действаме в случаи на травми, ужилвания, изгаряния!”
На последната екипна среща в логопедичния кабинет предоставихме на майките на учениците с комуникативни нарушения въпросник за самооценка ( Parenting Sense of Competence (PSOC) scale). Получихме следните резултати:
Удовлетвореност- средноаритметичен бал- 27,7 , при норма 38,79
Ефикасност- средноаритметичен бал- 24, при норма 26,88
Изводи:
1. Наблюдават се дефицити в самочувствието на родителите на учениците с езиково-говорни затруднения .
2. Има наличие на по-сериозни проблеми с удовлетвореността от контактите в семейството.
3.Общуването между деца и родители е непълноценно.
Препоръки към родителите :
4. Осигурете кратки учебни сесии у дома, завършващи с награда.
5. Следвайте прогресивното развитие от по-лесни към по-трудни дейности.
6. Онагледявайте познавателните манипулации.
7. Мотивирайте детето. Повтаряйте вариативно едно и също учебно съдържание!
8. Насочвайте вниманието му към осмислянето и разбирането ( като причина за процеса четене и всяко пълноценно познание)
9. Използвайте програми за терапевтична работа с игрови и мултимодални подходи.
В семейството ученикът получава своя първи социален опит. Училището е първото външно звено от мрежата на социалните взаимоотношения. Затова родителите и учителите/логопедите са еднакво отговорни за успеха на детето. Отношението към подрастващите трябва да бъде холистично. В заключение можем да направим извода, че ефективната работа с родителите изисква търпение. Тя е ориентирана в посока от единичните събития и форми към цялостна политика и система на взаимодействие.
Автор: Йорданка Йорданова Донева
Град Търговище
Ул. „Клисура”№1
Тел. 0895660396
Имейл- адрес: anieva@abv.bg
Използвана литература
1.Донева, Й. – Изкуствотерапията във фокуса на една мултимодална програма за развитие на речта, http://anieva.blog.bg/technology/2007/04/26/izkustvoterapiiata-vyv-fokusa-na-edna-eksperimentalna-multim.64363
2. Иванов, И. - Работа с деца със СОП – ръководство за педагогическите специалисти в детските градини и училищата, Център за кариерно ориентиране и социална адаптация, Ebook, 2018
3. Рандев, П.- Политика на организацията, насочена към ангажиране на родителите- лекционен курс, Фондация „Човек плюс”, 2011-2018
4. Lazarus, Arnold A. "Multimodal Applications and Research: A Brief Overview and Update."Elementary School Guidance & Counseling Multimodal Theory, Research, and Practice 24.4 (1990): 243-47. PsycINFO. Web. 17 Apr. 2016.
5. https://www.zurinstitute.com/multimodal-therapy/
© Йорданка Донева Всички права запазени