14.05.2019 г., 13:49 ч.

Работата с родителите - споделена отговорност при 

  Журналистика » Социални статии
2780 0 0
28 мин за четене

Работата с родителите - споделена отговорност при провеждане на мултимодалната терапия в логопедичния кабинет

 

Йорданка Йорданова Донева

Логопед в I СУ „Св. Седмочисленици”- град Търговище

 

В статията се разглежда един важен проблем на съвременното образование- за разделянето и обединяването на ролите между родители и логопеди (психолози) при провеждане на мултимодалната терапия с децата и учениците в условията на училищните логопедични кабинети. Специалистите установяват, че споделянето на отговорностите повишава синхрона при въздействията, облекчава диагностиката и логопедичната работа. Представени са новите измерения на екипните срещи между родителите от една страна и логопед, психолог, ресурсен учител, класен ръководител/учител по предмети, от друга страна. Посочено е голямото значение на домашните посещения за общото развитие на децата и учениците с проблеми в развитието. Коментирани са резултатите от въпросник за самооценка на родителите. Представени са добри училищни практики.

 

Паулу Коелю твърди: „Вярвам, че всеки човек, четейки някаква книга, режисира свой собствен филм в главата си, придава точно определени лица на персонажите, издига декори, чува гласовете им, долавя миризми. И затова , когато този човек отиде да гледа филм по роман, който му е харесал, винаги излиза от салона с усещането, че е бил излъган, и винаги си казва: „Книгата е по-хубава от филма”.

 

 

Що е мултимодална терапия? Според мен , мултимодалната терапия е холистичен подход към детето, насочен към разкриване на уникалността на личността му и развиване на индивидуалността ( в съзвучие с изискванията за приобщаващо образование). Осъществява се на основата на мултимодална оценка на качествата на личността. Терапията се базира на взетата „мярка”. Много често в сесиите се използва музиката като активатор на мултимодалния трансфер между сетивата. Използването й цели обогатяване на асоциативните способности, цялостно възприемане на явленията. Постига се чрез мултисензорни въздействия или предизвикването на интерсензорни взаимодействия, пораждане и анализ на множество усещания , получени само чрез една модалност, без други актуални дразнители в момента на въздействието. Мултимодалната терапия има допирни точки с мултисензорната, експресивната и гещалттерапията. Служи за разкриване на многообразието при субективното отражение на света, специфичните връзки между сетивата, емоциите( лимбичната система), когницията( миналия опит), наследствения невробиологичен капитал ( дефицити, заложби, таланти, потенциал, медикация), интерперсоналните взаимодействия в семейството и обществото. Това е цялостен подход за възприемане на детската личност, грижа за развитието й. Изисква системно прилагане, екипно взаимодействие и работа с родителите. Стимулира изявата на креативността и нестандартните идеи на ученика. Води до преодоляване на дефицити в различни области и хармонизиране на психичния профил . Може да измерва терапевтичния ефект от провеждане на фармакологично лечение.

Прилагам я експериментално при ученичка с дислексия и заекване, която приема концерта( резултатите ще споделя в следващо проучване) . Използвам мултимодална терапия от 1988г в личната си логопедична практика. Първият ми опит за нейната теоретична обосновка е в студентски проект през 1984/1985г под ръководството на акад. проф. д-р Стефан Мутафов ( три пъти професор в различни области- невролог, дефектолог, изкуствовед, член на Ню-Йоркската академия по медицина). Нашият ментор бе канен на конгреси по неврология в Канада и там е правил първите научни съобщения. По-късно (научаваме от интернет) американският клиничен психолог- проф. Арнолд Лазарус (1989) издава научен труд и създава направление в психотерапията, наречено мултимодална терапия и научно-изследователски институт, носещ неговото име. Можем само да сме щастливи, че идеите ни са намерили приложение и други хора по света имат полза от тяхното приложение.

Мога да потвърдя от практическия си опит, че най-добре от тази терапия се повлияват учениците с дислексия и заекване. Известно е , че при тях се забелязват невробиологични дефицити , свързани със сензорната дезинтеграция между зрителната и слуховата преработка за вербално подадени стимули( персистираща в затруднена фонемо- графемна кореспонденция), нарушенията в надмодалната перцепция ( музиката може да предизвиква представи за време и пространство), отсъствието на доминантност в хемисфериалната латерализация( мултимодалните задачи улесняват връзките между двете полукълба), затруднения в запомнянето на букви и цифри ( смесването на сетивата подобрява запаметяването, а лимбичната система, където то се осъществява, е по-често съхранена). „Ефективна ли е мултимодалната терапия? Мога ли да докажа резултатите от интервенциите, които прилагам? Налага ли се да използвам още по-ефективни стратегии и практики?” Това са част от въпросите, които ме занимават като практикуващ логопед.

От кого зависят в по-голяма степен постиженията на децата и учениците със специално развитие? От екипа в училище/ ДГ , учителите или семейството/родителите/? Голяма част от анкетираните отговарят, че успехите на техните деца зависят предимно от логопеда, психолога, специалния педагог и институцията, в която те се обучават. Научните изследвания не потвърждават това родителско мнение. През 70-те години на миналия век, Джеймс Коулман ( САЩ) е провел изследване с 650 000 ученици и учители в над 3 000 училища. Резултатите от това мащабно проучване сочат, че семейството е значително по-важен фактор от училището за учебните постижения на учениците. Тези данни са потвърдени и през следващите години в редица култури, страни, различни типове семейства. Според редица международно признати изследвания, семейството е два пъти по-значим фактор от училището относно учебните постижения на учениците, като в по-ранните възрасти този ефект е по-голям - достига 3-5 пъти в начален курс и още повече в предучилищна възраст. В юношеска възраст и горен курс, прекият ефект на семейството силно намалява, но се увеличава приносът на личността на самия ученик, както и прякото влияние на средата от връстниците и съучениците. Съществува известен спор дали това доминиране на семейството ( „ефект на Коулман”) е характерно само за по-богатите страни или при по-бедните страни, значението на училището е по-голямо („ефект на Хайнеман- Локсли). Многобройни изследвания, проведени в редица страни от третия свят, както и на Балканите, показаха, че ефектът на Коулман е по-универсален от ефекта на Хайнеман-Локсли.

В България, до този момент, няма проведени аналогични изследвания, но косвените данни , получени в рамките на международните PISA изследвания, показват, че при българските ученици разликите в семейната среда на учениците от среден курс имат най-голямо влияние върху техните образователни резултати в сравнение с всички други изследвани страни, което показва, че ефектът на семейството върху достиженията на учениците у нас са още по-изразени и силни. ( Панайот Рандев)

Това позволява да направим заключението, че ефектът на семейството върху поведението и успеваемостта на учениците в България е средно три пъти по-силно от възможностите на училището като институция. Тази информация води до логичните изводи, че ако не се предприемат мащабни мерки за подобряване на партнирането между семейство и училище , както и за привличането на родителите като „отговорни съотборници” в процеса на обучение, то никакви реформи в учебните програми и образователния мениджмънт няма да са успешни. Нуждаем се от рязка и мащабна промяна в начина , интензивността и ефективността на работата със семейството. Родителите като изкушени участници в това начинание са абсолютно необходим приоритет в реалната практика на образованието.

Ето и някои важни аспекти на партнирането между училището и родителите. Това са:

  1. Нивата на взаимодействие и работа между училището/ДГ и родителите.
  2. Нагласите и компетентностите на професионалистите към родителската общност.

Важно е да се преодолеят негативните нагласи . Да не се гледа на родителите като на противници , които са по-малко способни от специалистите.

  1. Бариерите пред ефективното въвличане на родителите в образованието.
  2. Общите модели за родителското включване в образованието.
  3. Принципите за ефективно партниране.
  4. Общата логика на партньорството.

Развитието и просперитетът на детето/ученика с нарушения в езиково-говорното развитие зависят от много фактори. През последните години в логопедичната практика се утвърди нов феномен- т.нар. „екипни срещи”. Те се осъществяват по график между родителите и екипа от специалисти, който осъществява подкрепата. Чрез екипните срещи може да се структурира истински подкрепяща среда за тези деца и ученици. Родителите са ангажирани с постиженията и домашните задачи за продължаваща работа. Те получават възможност да сравнят своето дете с останалите, да създадат близки отношения с другите родители. Родителската общност е заинтересована да подкрепя екипа. Тя е източник на интересни идеи. Познаването на семейството дава възможност да се осъществи индивидуален подход към всяко конкретно дете/ ученик с комуникативен проблем.

На екипните срещи се обсъжда работата в логопедичния кабинет и логопедичната група, консултират се родителите за използваните дидактически средства, извършва се обмен на становища и се вземат съвместни решения за най-добрия интерес на обучаемите. Родителите се запознават със софтуерните продукти, презентират се нови методи за работа, оказва се „помощ за самопомощ”, обогатяват се личния и емоционалния опит на възпитаниците. Показват се начините за редуване на дейности- важно условие за успешната работа. Демонстрират се най- често употребяваните прийоми за работа, които изискват продължаващо повторение в домашни условия. Изтъква се голямата роля на ежедневното повторение при изпълнението на артикулационна гимнастика, съчетана с приказка или с музикален съпровод от сайта „Логопедико”. Препоръчва се употребата на програмата за подобряване на скоростта на четене, разработена от ЛЦ „Ромел” и сайтовете „Уча български” и „Ела с нас” на доц. д-р Катерина Щерева.

Партньорството между логопеда и близкото обкръжение на детето добива нови измерения. Инициирането на тези контакти е свързано със създаването на психотерапевтична атмосфера, добронамерено общуване, взаимно разбиране и подкрепа. Личността не може да се разглежда извън семейната среда. Отчитането на тези фактори е насочващо. Важно е да се включват родителите в ревалидационния процес. Те могат да дават предложения при разработването на индивидуалния план за подкрепа.Това ускорява темповете на терапията и подобрява общуването вътре в семейството. Но понякога се оказва невъзможно да бъдат привлечени родителите на децата с по-изявени нарушения. Те считат, че училището ( в частност логопедът ) трябва да се справя само с преодоляването на изоставането в развитието на детето, с поставянето на граници и правила.

През годините установявам, че включването на родителите в процеса на работа повишава резултатите от обучението на учениците, подобрява поведението и емоционалния им комфорт. Много важна част от рецептата за успех е дозирането между постижими и атрактивни цели. Добри резултати се получават при включването на родителите като ко-терапевти. Учителите, логопедите и психолозите трябва да дават обратна връзка за това какво се случва по време на групова работа и какви качества или поведение показва детето, както и в какво се затруднява. Родителите в днешно време могат да разчитат на средства, до които предишните поколения не са имали достъп. Това са авангардни методики и програми за подобряване на езиковите, когнитивни и емоционални умения на детето. Логопедът има за задача да обясни на родителите важността на навременното идентифициране на силните и слабите страни на учениците в областта на езиковите и когнитивните им умения и да ги запознае с възможностите за прилагането на съвременни средства за подобряване на тези умения. Едно от тях е феноменът мултимодална терапия. Мултимодалната терапия (ММТ) е подход към психотерапията, постулиран официално от Арнолд Лазарус (1932-2013) и разработен независимо от нас (Ст.Мутафов, Донева). Произведенията му са публикувани в интернет скоро. Този автор се основава на идеята, че хората са биологични същества, които по различен начин мислят, чувстват, действат, представят си и си взаимодействат. - и че психологическото лечение (логопедичното въздействие в частност) трябва да кореспондира с всеки един от тези процеси. Мултимодалното оценяване и третиране следва седем взаимно обуславящи се измерения на личността , известни с техния акроним BASIC I.D.: поведение, афективна сфера, усещания, образност (въображение), познание (когниция), междуличностни отношения и биологични фактори( наследственост, начин на живот, употреба на лекарства…).

С голяма неувереност изследователите в България използват този термин. През годините срещах сериозна съпротива от водещи учени в областта на специалната педагогика и логопедията. За първи път аз използвам ММТ в статията „Изкуствотерапията във фокуса на една мултимодална програма за развитие на речта” през 2007г., публикация в интернет. Все пак в научното пространство той намери поле за изява и дискусии. Според доц. д-р Иван Иванов от ПУ „П. Хилендарски”, съвременната мултимодална терапия на дислексията включва:
• Запознаване на семейството и учителите с информация за проявите и причините за дислексия и разграничаването й от интелектуален дефицит.
Разработване на индивидуализирана програма за специализирано обучение и/или програма за адаптация към околната среда.
• Психотерапия – срещу депресия и тревожност; утвърждаване на силните страни на интелекта.
• Медикаментозно лечение с ноотропни средства.

Авторът поддържа тезата, че специализираното обучение е най-важният елемент в мултимодалната терапия. В предучилищната и начална училищна възраст то цели подобряване на фонологичните проблеми, които са в основа на дислексията. Съществуващите терапевтични програми са насочени към:
• Подобряване на фонемното разпознаване на чути (не прочетени) срички и думи - процесите, които се овладяват са: изолиране (разпознаване на звука-фонема в една дума); идентифициране (разпознаване на един звук-фонема в няколко думи); категоризиране (разпознаване на дума, която не съдържа даден звук); сливане (на отделни фонеми, за да образуват дума); сегментиране (разграждане на думата на фонеми); манипулиране (добавяне, премахване и замяна на звукове в думи).
• Обучение по фоника – да разберат връзката между буква и звук (между графема и фонема). То трябва да е целенасочено и систематично.
• Плавност на четенето – добър ефект има методът на т.нар. контролирано многократно четене на глас (guided repeated oral reading) – учителят прочита текста на глас, след което ученикът го чете на глас многократно, докато не го прочете вярно. Въпреки интуитивния стремеж към четене наум, ефективността му по отношение плавността е несигурна.
• Интервенциите за подобряване на разбирането на прочетения текст не са така добре утвърдени. Ефективни методи са създаването на речник и активната интеракция между четящия и текста.

 

През последното десетилетие набраха скорост обучения по емоционална интелигентност за деца, които ги подготвят за успешни взаимоотношения с другите в класа и изграждане на здрави модели на мислене. Също така вече са създадени и програми като Reading Assistant и Fast for word, които подпомагат децата в развиването на когнитивни умения – четене, писане, смятане, усвояване на чужд език, концентрация, слухова обработка на информацията, запаметяване и т.н. Всички тези компетентности са ключови както за успешното езиково функциониране , така и за справяне на детето в професионален или личен план в настоящето и в бъдеще.

При домашни посещения , логопедът може да структурира средата за тренинг на детето, давайки препоръки за интериора, разпечатването на подходящи материали, подреждането на пособията, избора на лингвистичния материал и приложните дейности, визуалното меню/ дневния режим, албумите за домашна работа, играчките, помагалата и дисковете за учене. Анализирайки семейните взаимоотношения, логопедът може да насочи родителите към използването на техники за „отваряне” на детето към света. При много от учениците с езиково-говорни нарушения има и съпътстващи затруднения в придобиването на уменията за социализация. Това е една от причините за забавяне в развитието на езиковите им умения и намалената способност за слухова обработка на информацията.

Включването на семейството е важен елемент от процесите в училище. Участието на родителите в образованието на децата може да се случи в различни контексти, като например: участие в подготовката на домашни, подкрепа в ученето вкъщи, участие в „дни на отворените врати“, конференции и събития в училище, задаване на въпроси и предоставяне на информация на учителите, която да помогне за правилното общуване с детето и разработването на целите в индивидуалния му план. Участието на родителите e ключово за развитието на децата и техните академични постижения. То може да бъде особено важно за децата, които имат обучителни трудности. „Майчиният глас е от ключово значение за социалната комуникация, усвояването на езика и развиването на способността за учене”( Менън). Слушателската терапия на д-р Томатис е организирана около същия фокус. Въпреки това обаче за учителите e много по-трудно да ангажират в училищния живот именно родителите на децата с допълнителни потребности . Когато родителите са ангажирани, те предават на своите деца важното послание, че училището е нещо ценнo и има смисъл .

Кои са другите преимущества на екипната работа с родителите?

  1. Спестяване на време в логопедичната работа. Едновременно информиране за актуалните моменти на всички участници в терапията.
  2. Задаване на правила и посока за преодоляване на нарушенията в развитието. Поставянето на ясни цели повишава желанието за работа, прави хората съпричастни, както в трудностите, така и в успехите.
  3. Обсъждане на нови идеи. Публичното дебатиране , свързано с нови предложения, намалява тревожността и повишава очакванията на родителите.
  4. Комуникацията между всички хора, ангажирани с развитието на детето , подобрява крайните резултати.
  5. Разделянето на задълженията води до синхрон, яснота и по-добра организация. Предпазва от стихийното и хаотично обучение.

В сайта на Първо средно училище „Свети Седмочисленици” – град Търговище (1su-tg.com) има рубрика „Училище за родители”. Там са споделени следните документи и презентации:

  1. Наръчник за родители на първокласници.
  2. Наръчник „Добре дошли в пети клас”
  3. Дигитално родителство.
  4. Детето в дигиталния свят.
  5. Безопасно в дигиталния свят.
  6. Как да мотивираме детето да учи.
  7. Съвети за родители.
  8. Тръшкането при децата.
  9. Инатливите деца.
  10. Мъдри детски отговори.
  11. Агресивните деца.
  12. Как да предпазим детето си от престъпление?

Всеки класен ръководител има интернет-група с родителите на класа си. Четири пъти в годината се поставят като домашни задания проекти за съвместно изпълнение под контрола на родителите . Провеждат се и много интересни инициативи. През последната учебна година някои от тях бяха:

  1. Ден на майката/ Ден на бащата.
  2. Да посрещнем заедно Трети март.
  3. Професиите на нашите родители.

В края на декември 2018г. учениците с логопедични проблеми изнесоха пред родителите и съучениците си празничния спектакъл „Сурва”. А на 27 март 2019г. майките на децата с езиково-говорни нарушения бяха приветствани със спектакъла „Благовец”. Подготовката и реализацията на това начинание се осъществи и с дейното участие на родителите. Ежемесечно се провеждат супервизии с родителите за овладяване и прилагане на иновативни подходи в терапията на техните деца. („Експериментални мултимодални подходи на обучение” и „Работа с Диагностичен албум на проф. Виолета Боянова).

Задълбочавайки работата с родителите ( като необходим елемент в ревалидационния процес) спазвахме следните условия и стъпки:

  1. Родителско информиране за проблемите в развитието.
  2. Родителско включване при поставянето на диагнозата.
  3. Родителско ангажиране за реализиране на терапията.
  4. Консултиране и коучинг за синхронизиране на усилията.
  5. Родителски тренинги( препоръки за използване на научна литература и техника)
  6. Родителски мениджмънт с включване на допълнителни специалисти и терапии.

Използваме основните форми за комуникация между специалист/ логопед и родители:

  1. Неформални събития в училище ( ученически представления, презентации на уменията, дни на отворените врати, общи излети/ екскурзии, изложения, тематични вечери, срещи за запознаване).
  2. Екипни срещи.
  3. Писмена комуникация( наръчници, бюлетини, доклади за прогреса на учениците).
  4. Устна комуникация
  • по телефона
  • индивидуални срещи по различен повод
  1. Нови технологии за комуникация ( SMS , имейли, училищен сайт, страници в социалните мрежи).
  2. Домашни посещения.
  3. Обучителни събития за родители.

Практиката ни показва, че прогресът на учениците и техните отлични училищни постижения зависят от много фактори:

  1. Семейство ( образование на родителите, професия, материално положение, доходи, обща култура).
  2. Училище ( материални условия, финансиране, учебни програми, организация, квалификация на учителите, психоклимат)
  3. Личност на ученика( пол, възраст, обща култура, интелигентност, специални способности, мотивация, вложени усилия/ труд, постоянство).

 

 

Ето и някои идеи за съвместна работа между училището и семейството:

  1. Създай своята книга- родители и деца творят заедно и се забавляват в свободното си време.

Кой е главният герой? Как изглежда той? Какъв е главният герой?

Кой е най-добрият му приятел? Къде отиват героите? Кого търсят ? Какво приключение преживяват ? Какво виждат? Кого срещат по пътя? Кого спасяват героите? Къде отиват след това? Какво забравя главният герой? Какво намират ? Как свършва приказката?

2. Открий, събери, подреди - разрязани картини и текст на части да се подредят.

3. „Снимка на семейството”, всяко дете (включително и родителите) да нарисува свой автопортрет. Децата и родителите си взаимодействат, спазват ред, последователност и инструкции, помагат си; заедно сглобяват снимката на семейството.

  1. Кулинарен конкурс „Домашни вкусотии”.
  2. Търсене на скрито съкровище по карта с инструкции от родителите.
  3. Изработване на домашен гоблен с цветни мъниста ( модели има в сайта ALIEXPRESS.COМ)

 

                                                              Какво е да си баща?
През ноември 2018г, в Националната седмица на бащата, родители и деца от Iа клас на I СУ "Свети Седмочисленици"(в класа има пет деца с логопедични проблеми) изпълниха Актовата зала със смях и веселие. Класният ръководител , г-жа Десислава Димова, разказа: «Целта на нашето тържество бе да подчертаем важната роля на бащата за пълноценното развитие на децата, да формираме позитивно отношение към спорта, здравословното хранене и активния начин на живот. По много забавен начин децата споделиха какво е според тях да бъдеш баща. Те разсмяха и просълзиха своите родители с откровения като: Да бъдеш баща е да целунеш удареното коляно, да четеш приказки за лека нощ, да правиш палатки от столове и одеяла, да научиш детето си да бъде джентълмен, да играеш футбол, да намажеш филия с лютеница...
След кратък музикален поздрав, децата се впуснаха ентусиазирано в игри, съвместно със своите татковци. Те бяха изправени пред редица предизвикателства: да зашият копче, да прострат прането, да направят прически на своите момиченца. В подвижни и щафетни игри, участниците откриха скритото послание на нашата инициатива. Кулминацията на вечерта беше най-сладката игра "Мастър шеф", в която нашите готвачи приготвиха плодова салата за всички деца. Бързината, прецизността, естетическото изпълнение на поставените задачи се оценяваха от жури, в състав: г-жа Даниела Стойкова и г-жа Милена Димитрова, които добавиха колорит и направиха тържеството още по-забавно».

За друго събитие в същия клас, госпожа Димова отново сподели своите впечатления от работата с родители: „Днес на гости ни беше майката на Рая Христова . Тя е психолог в РЦПППО- град Търговище и ни провокира да споделим какво за нас е щастието, кои са важните неща в живота на човека. Поговорихме си за приятелството, за споделянето, за доверието, за това как да се справим с гнева, как да премахнем стреса и да се заредим с положителна енергия. Всяко дете имаше щастието да чуе от всички по една добра дума за себе си, както и да намери положителна черта във всеки свой съученик. Много благодарим на нашата гостенка за безценните съвети, игрите и прекрасните емоции! В кръжока ни „Да бъдем здрави” гостува и майката на Едиз . Тя е медицински работник в МБАЛ- Търговище и ни разказа за работата си. Поговорихме си за това как да съхраним нашето здраве и как да действаме в случаи на травми, ужилвания, изгаряния!”

На последната екипна среща в логопедичния кабинет предоставихме на майките на учениците с комуникативни нарушения въпросник за самооценка ( Parenting Sense of Competence (PSOC) scale). Получихме следните резултати:

Удовлетвореност- средноаритметичен бал- 27,7 , при норма 38,79

Ефикасност- средноаритметичен бал- 24, при норма 26,88

Изводи:

1. Наблюдават се дефицити в самочувствието на родителите на учениците с езиково-говорни затруднения .

2. Има наличие на по-сериозни проблеми с удовлетвореността от контактите в семейството.

3.Общуването между деца и родители е непълноценно.

Препоръки към родителите :

  1. Изяснете си до каква степен вашето дете изостава.
    2. Доминиращите класификации-
    DSM/ МКБ не са достатъчно гъвкави, за да отчитат развитийните вариации. Това крие риск много деца неправилно да бъдат етикетирани като изоставащи, което ще оформи негативно детско възприятие за себе си и съответна нагласа у родителите
    3. Много от проблемните езикови изяви при малките деца се локализират не толкова в детето, колкото във взаимоотношенията с родителите и обкръжението.

4. Осигурете кратки учебни сесии у дома, завършващи с награда.
5. Следвайте прогресивното развитие от по-лесни към по-трудни дейности.
6. Онагледявайте познавателните манипулации.
7. Мотивирайте детето. Повтаряйте вариативно едно и също учебно съдържание!
8. Насочвайте вниманието му към осмислянето и разбирането ( като причина за процеса четене и всяко пълноценно познание)
9. Използвайте програми за терапевтична работа с игрови и мултимодални подходи.

В семейството ученикът получава своя първи социален опит. Училището е първото външно звено от мрежата на социалните взаимоотношения. Затова родителите и учителите/логопедите са еднакво отговорни за успеха на детето. Отношението към подрастващите трябва да бъде холистично. В заключение можем да направим извода, че ефективната работа с родителите изисква търпение. Тя е ориентирана в посока от единичните събития и форми към цялостна политика и система на взаимодействие.

 

 

 

Автор: Йорданка Йорданова Донева

Град Търговище

Ул. „Клисура”№1

Тел. 0895660396

Имейл- адрес: anieva@abv.bg

 

Използвана литература

1.Донева, Й. – Изкуствотерапията във фокуса на една мултимодална програма за развитие на речта, http://anieva.blog.bg/technology/2007/04/26/izkustvoterapiiata-vyv-fokusa-na-edna-eksperimentalna-multim.64363

2. Иванов, И. - Работа с деца със СОП – ръководство за педагогическите специалисти в детските градини и училищата, Център за кариерно ориентиране и социална адаптация, Ebook, 2018

3. Рандев, П.- Политика на организацията, насочена към ангажиране на родителите- лекционен курс, Фондация „Човек плюс”, 2011-2018

4. Lazarus, Arnold A. "Multimodal Applications and Research: A Brief Overview and Update."Elementary School Guidance & Counseling Multimodal Theory, Research, and Practice 24.4 (1990): 243-47. PsycINFO. Web. 17 Apr. 2016.

 

5. https://www.zurinstitute.com/multimodal-therapy/

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Йорданка Донева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??