Репортаж от Гърция: Във фабриките на България
(Преразказ с елементи на разсъждение)
09.19 ч.
Четвъртък, 28.10.2010, Атина
Събудих се посред нощ от дъжда, който барабанеше по стъклата. Въртях се в леглото, станах, направих си кафе, запалих цигара, пуснах компютъра. Докато си пиех кафето, се замислих, че днес е национален празник на Гърция, отново не съм на работа, за кой ли път има причина да не работя. Или анархисти ще трошат витрините, или в транспорта ще стачкуват, или е някой църковен празник - винаги се намира причина да не се работи. Само преди няколко минути ми попадна една статия за А. Буров, който казва за България: ” Народ, който има по календар 169 черковни и официални празници не е трудолюбив. Черквата в България, колкото и добро да е направила, разврати този хубав наш народ, направи го хайлазин.” Да, но едва ли е подозирал, че от нас има и по-зле. И така, мисля си, криза е, работата намалява, всеки ден виждам и чувам за българи, които остават тук, в Гърция, без работа и в б ...