Някой беше казал, че оптимистът дочаква полунощ за да види, че идва новата година, а песимистът дочаква полунощ, за да види, че старата година е отминала. Може и да е така – психологията ми куца. Но какво прави реалистът?
Реалистът стои до полунощ, мислейки за отминаващата година и после поглеждайки с надежда към новата. Не знаем какво да очакваме от 2008-ма, но знаем какво видяхме през 2007-ма. Нека си припомним.
В чисто национален план, ние влязохме в ЕС – все още се спори доколкото това е в наш плюс или минус. Хубаво беше, поне зарята си заслужаваше. Скоро след нашето триумфално присъединяване към Голямото Европейско Семейство ние започнахме да живеем като европейци. Или поне си поизравнихме цените на пазара с техните (ех, къде е Карл Маркс да види що за икономика се развива тук). Шляпахме си по поевропейчените чисто ценово пазари със старите български заплати и темите ни на разговор все по-често се наклоняваха към цените на олиото, доматите, хляба, сиренето и кашкавала. Освен това ...