Amadea
38 резултата
Да си зрящ, но да си сляп,
да си с глас, но пък ням,
да си проклятие и да си дар,
облекчение и товар.
Сред животни да си звяр, ...
да си с глас, но пък ням,
да си проклятие и да си дар,
облекчение и товар.
Сред животни да си звяр, ...
950
1
1271
6
Там, където две слънца се срещат, едното винаги умира.
От малкия параклис се чуваше тихата молитва на местния свещеник. Софи, с вече леко прошарена коса и постепенно залязваща красота, стоеше свита пред Божия образ и се молеше за спасението на съпруга си. Алфред не искаше да се молят пред него, не ж ...
От малкия параклис се чуваше тихата молитва на местния свещеник. Софи, с вече леко прошарена коса и постепенно залязваща красота, стоеше свита пред Божия образ и се молеше за спасението на съпруга си. Алфред не искаше да се молят пред него, не ж ...
2090
1
- Броях си годините, докато не ги докарах до деведесет. Оттам насетне спрях. Те сами си изтекоха - не ги и знам колко са вече - казваше ми дядо Стоян, всеки път щом отивах до скромната му родопска къщичка. Баба Събка я нямаше вече и покъщнината тутакси сама се разрушаваше. Липсваше й старият уют и о ...
1660
3
Дните се нижеха неусетно, а местата, които Нилс и Алексия посещаваха с малката Самира все повече се увеличаваха. С течение на времето и все по-рязката промяна на обстановката двамата студени скандинавци, сякаш започнаха малко по малко да се сближават. Все по-често се докосваха, понякога уж неволно, ...
1361
1
Докато пазаруваше по магазините в Тел Авив, Алексия си постави за цел да не мисли толкова много за Нилс. Не знаеше какво точно чувства към него, нито той към нея. Взаимоотношенията им бяха изключително сложни и неясни. Докато бяха тримата - със Самира, изглеждаха като едно прекрасно семейство, обаче ...
1282
Алексия се взираше през прозорчето на самолета и не знаеше какво да каже. Не се чувстваше омъжена, макар формалният й съпруг да стоеше до нея. Беше уморена, защото не бе спала две нощи от притеснение дали делото ще мине гладко, а в същото време изпитваше силно задължение към Нилс, който бе направил ...
1139
2
Алексия тракаше с високите си токчета по мраморния под на летището в Техеран и бързо се отправи към терминала. Даде си паспорта и зачака нервно. Беше бясна и изключително изнервена.
- Къде е визата ви за престой? - попита на развален английски мъжът, който пое паспорта й.
Алексия, която наблюдаваше ...
- Къде е визата ви за престой? - попита на развален английски мъжът, който пое паспорта й.
Алексия, която наблюдаваше ...
1389
3
Стояхме мълчаливо в един ресторант край река Тигър. Вглеждахме се една в друга и сякаш четяхме в очите си недописаната история на живота ни. Алмира - красиво име, което шепнеше за ориента. От арабски се превежда "истина без въпрос", което сякаш се вписваше в характера на Алмира - истинска и честна. ...
1987
8
Искаш ли да ти разкажа за немия, глухия и слепия,
искаш ли да чуеш една приказка за силата на волята човешка,
искаш ли да видиш моята колекция от ледени сърчица,
искаш ли да знаеш за болката и радостта по света.
И ням да си във този свят, и глухият ще те чуе на отсрещния бряг, ...
искаш ли да чуеш една приказка за силата на волята човешка,
искаш ли да видиш моята колекция от ледени сърчица,
искаш ли да знаеш за болката и радостта по света.
И ням да си във този свят, и глухият ще те чуе на отсрещния бряг, ...
1136
6
Пролет над града
Снегът се стапя
под нежните слънчеви лъчи,
а хладният пролетен въздух трепти
и завладява града с неповторима свежест, ...
Снегът се стапя
под нежните слънчеви лъчи,
а хладният пролетен въздух трепти
и завладява града с неповторима свежест, ...
2446
5
Под светлината на малката лапма, тя запали поредната цигара. По лицето й имаше рани, а ръцете й бяха оковани в белезници. Тя бавно издиша дима в лицето на инспекторката. Вече от три часа я разпитваха, но тя не се чувстваше нито уморена, нито уплашена.
- Как се казваш? – попита я младата инспекторка ...
- Как се казваш? – попита я младата инспекторка ...
1181
Поредният ден на разлагащ се мързел и желание за правене на нищо.
Пореден ден на препълнения с цигари пепелник.
Пореден ден в бара с чаша евтин ром.
Просто един пореден ден, изплетен от поредни моменти и завършващ с един и същи пореден въпрос: Дали не сбърках?
Отговорът винаги бе един и същ – не! ...
Пореден ден на препълнения с цигари пепелник.
Пореден ден в бара с чаша евтин ром.
Просто един пореден ден, изплетен от поредни моменти и завършващ с един и същи пореден въпрос: Дали не сбърках?
Отговорът винаги бе един и същ – не! ...
1906
Чашата с вино пак е пълна,
цигарата бавно в ръката ми гори,
устните ми жадни са за френска целувка,
а сърцето ми едвам тупти.
Аромат на парижки парфюм усещам, ...
цигарата бавно в ръката ми гори,
устните ми жадни са за френска целувка,
а сърцето ми едвам тупти.
Аромат на парижки парфюм усещам, ...
938
2
Зелените й очи за пореден път отразяваха изгрева на слънцето. Беше красив, както винаги. Поне за нея.
Животът й мина в красота, защото тя си избра да вижда красивата страна на нещата. Болката и самосъжеланието нямаше да й помогнат, затова тя захвърли стария си живот, родината, хората в нея и се впус ...
Животът й мина в красота, защото тя си избра да вижда красивата страна на нещата. Болката и самосъжеланието нямаше да й помогнат, затова тя захвърли стария си живот, родината, хората в нея и се впус ...
1179
8
Подритна трупа на младо момче, докато кръвта му се стичаше по стъпалата на стадиона. Сетне се появи сълзотворният газ и всички с крясъци, псувни и смъртни закани се затичаха към изхода. Седалките бяха изпочупени, шаловете на „Ливърпул” все още горяха на оградата, а тези които не бяха смъртоносно ран ...
2006
8
Една малка колекцийка от гафове и забавни моменти по време на някои мои пътешествия.
Ефес, Турция
Докато си разглеждах старинния град и слушах забележително сексапилния екскурзовод, една не толкова сексапилна китайка ме настъпи по чехлата и я скъса. Извини ми се, но няма връщане назад. Не можех да х ...
Ефес, Турция
Докато си разглеждах старинния град и слушах забележително сексапилния екскурзовод, една не толкова сексапилна китайка ме настъпи по чехлата и я скъса. Извини ми се, но няма връщане назад. Не можех да х ...
1230
5
Седем.
Седем са моите смъртни грехове,
седем ангела над мене бдят
и седем демона зад мен летят.
Всеки грях е мое изкуство, ...
Седем са моите смъртни грехове,
седем ангела над мене бдят
и седем демона зад мен летят.
Всеки грях е мое изкуство, ...
1366
1
3
Взе автомата от вече разлагащия се труп на кюрдски военен. Детската му усмивка заблестя, сякаш в ръцете си държеше не оръжие на смъртта, а чисто нова играчка. Сетне подскочи и заприпка бос към изоставените танкове, горящите коли и разлагащата се под яркото слънце човешка плът. Отиде при останалите м ...
1430
7
Когато Бог създаде мен – той не знаеше какво си навлича,
майка ми смятала да абортира, но напук на Бог – оцелях,
оцелях, за да говоря – май само това мога;
оцелях, за да обичам – и това се научих да правя;
оцелях, за да мразя – това е моето изкуство; ...
майка ми смятала да абортира, но напук на Бог – оцелях,
оцелях, за да говоря – май само това мога;
оцелях, за да обичам – и това се научих да правя;
оцелях, за да мразя – това е моето изкуство; ...
1085
4
Помня аз онзи ден,
онзи Свети Валентин,
мрачен и студен ден...
... траурен ден.
Отидох аз до тебе, ...
онзи Свети Валентин,
мрачен и студен ден...
... траурен ден.
Отидох аз до тебе, ...
5832
6
Бавно подритвах едно камъче по неравния и прашен път. Вдишвах чистия въздух на Балкана, а над главата ми имаше малък, сив облак, в който се гнездяха проблемите, мъките и сълзите ми. В нищичко вече не ми бе останало да вярвам – и добротата у хората се изпари, и пламъчето в очите им вече го нямаше. По ...
2185
3
Дъждът безмилостно вали,
докосвайки загрелия асфалт,
навън никой не спи
под гръмотевиците на нощта.
Вратата се отваря със скърцане леко, ...
докосвайки загрелия асфалт,
навън никой не спи
под гръмотевиците на нощта.
Вратата се отваря със скърцане леко, ...
1618
1
4
Имаше две маски, там в онзи магазин – колко красиви само бяха. Казваха ми, че са от Венеция и са творени от порцелан и сребро. Гледах ги като замаяна всеки ден. Едната бе усмихната, а другата тъжна – точно като в театъра. Копнеех за тях и си ги пожелавах за всеки рожден ден, за всяка Коледа. Ала те ...
1908
1
5
Две души в тялото ми има,
едната на ангел,
другата на демон.
Две души в мен воюват,
едната твоя, ...
едната на ангел,
другата на демон.
Две души в мен воюват,
едната твоя, ...
928
2
Пееше ли тя, пееше,
там, по лисабонските брегове,
шумът на вълните,
звукът на португалската китара...
... и нейният глас. Фадо. ...
там, по лисабонските брегове,
шумът на вълните,
звукът на португалската китара...
... и нейният глас. Фадо. ...
1284
7
Пиеса в черно-бяло
Драматична постановка в едно действие
Действащи лица:
София – млада поетеса на 25 г.
Лауринас – отчаян млад литвиец на около тридесет. ...
Драматична постановка в едно действие
Действащи лица:
София – млада поетеса на 25 г.
Лауринас – отчаян млад литвиец на около тридесет. ...
1677
7
Някой беше казал, че оптимистът дочаква полунощ за да види, че идва новата година, а песимистът дочаква полунощ, за да види, че старата година е отминала. Може и да е така – психологията ми куца. Но какво прави реалистът?
Реалистът стои до полунощ, мислейки за отминаващата година и после поглеждайки ...
Реалистът стои до полунощ, мислейки за отминаващата година и после поглеждайки ...
1455
2
Това беше той. Градът. Градът, в който той беше роден, израстнал и работил. Град изтъкан от меланхолия и цигарен дим. Град на умрелите надежди, несбъднатите мечти и интелектуална немотия. Град, в който имаше два типа хора – нервни чиновници, чиято кариера представлява пиене на кафе от 9 до 5 и уморе ...
1402
10
„Сара: Ти си животно!
Мани: Не, по-лошо! Човек!”
Тази реплика от „Влакът-беглец” се е запечатала в съзнанието ми още от съвсем малка. Тогава още по дестки разсъждавах върху този диалог, но сега вече виждам нещата по съвсем друг начин и в тотално различна светлина.
Хората. Доста сложни и комплексни с ...
Мани: Не, по-лошо! Човек!”
Тази реплика от „Влакът-беглец” се е запечатала в съзнанието ми още от съвсем малка. Тогава още по дестки разсъждавах върху този диалог, но сега вече виждам нещата по съвсем друг начин и в тотално различна светлина.
Хората. Доста сложни и комплексни с ...
3885
8
Бавно влачеха краката си от Мерсин. И двамата бяха уморени и с наведени глави - семейството на Сибел с крясъци изгони Шахар от дома им. Баща й никога нямаше да даде дъщеря си на един евреин. Биха я - и баща й и брат й я биха за това, че бе дръзнала да го доведе в дома им и да моли за тяхната благосл ...
1516
8
Земята с кръв пропита е,
кръв невинна, кръв човешка,
Аллах напусна тез земи
и остави рожбите си невинни на гибел.
Пак бомбите се чуват, ...
кръв невинна, кръв човешка,
Аллах напусна тез земи
и остави рожбите си невинни на гибел.
Пак бомбите се чуват, ...
1289
1
5
Екипът от журналисти се качиха в голям военен джип и потеглиха кум сърцето на Грозни. Соня се настани до Исмаил - искаше да поговори с него за независимото сепаратистко движение водено от Шамил Басаев.
- Познаваш ли го? - запита го Соня, докато джипът шумно се тътреше към Грозни.
- Виждал съм го няк ...
- Познаваш ли го? - запита го Соня, докато джипът шумно се тътреше към Грозни.
- Виждал съм го няк ...
1842
6
Соня Крисенко нервно потропваше с крак и отдръпваше силно от запалената си цигара, докато чакаше колегите си на Московското летище. Поглеждаше часовника си на всеки две минути - защо, по дяволите още ги нямаше? Бяха се разбрали всички да са тук час и половина преди полета им за Чечня! Соня загаси ци ...
2243
5
Вечерта е гореща. Същата като деня, само че е мрачна. Така се опитва да ни заблуди, че е студена, а всъщност нажеженият асфалт пари под краката ми, горещият въздух се опитва да ме задуши, а по улицата няма никой. Единствената лампа, осветяваща дългата и безлюдна улица, премигва - пред нея стои важен ...
1233
6
Слънцето бавно напичаше над Кабул, оцветявайки града в ярка оранжева светлина, като по този начин предупреждаваше за поредния горещ ден. Лятото в Кабул бе като в Ада - температурата се покачваше, въздухът пареше, а прахта по отъпканите пътища се сливаше с маранята и пареше на очите. Африама се връща ...
1565
6
Нощта беше прохладна и влажна. Улиците пустееха - тук-таме минаваше някое бездомно куче, замръкнал пияница или ловуваща котка. Чуваха се падащите капки от улуците, тихото шумолене от поклащащите се и натежали от следобедния дъжд листа. На безлюдната улица се чуваше тих, аматьорски джаз, идващ от отв ...
3650
8
Дядо Георги седеше в парка пред Народния театър и гледаше тъжно в наредените шахматни фигурки, които чакаха да бъдат преместени. Извърна уморения си поглед и огледа скования от ноемврийския студ парк. Зимата убиваше радостта в хората и опразваше парковете. Георги нямаше с кой да играе шах. Постоя ощ ...
1526
9
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
