Секс? Не, благодаря

Наскоро поподнах на една статия, в която се разказваше за млад американец, определящ себе си асексуален, без дори да е правил секс през живота си. Не го разбрах тогава, а и все още не го разбирам, умът и тялото ми изцяло отказват да приемат съществуването на подобна сексуална ориентация. Но все повече започнах да се питам какво ли е да не ти се прави секс, да нямаш желание за полов контакт нито с мъже, нито с жени. Зададох си въпроса кога бих отказала секс, мислих, мислих, а отговора все бягаше от мен, накрая си скалъпих задоволителното оправдание "когато съм изморена". Реших да предизвикам и мои приятели със същото допитване, но и там улучих на почти същия резултат. Те все още си бяха нормални, хетеросексуални, в чиито живот сексът беше движеща сила. Но нас сега това не ни интересува.
Поразрових се и разгледах разни мения на хора, намерили себе си за асексуални. До едно не си приличаха: доста противоречиви се оказват представителите на тази сексуална ориентация, дори и за сексолозите! Любопитен факт е, че повечето от тях варират във възрастовата граница между 16-30 години, а още по-любопитно е, че всички осъзнават това в пубертетските си години. Периодът, в който узрява либидото и индивида усеща силна потребност от задоволяване на половите нагони. Те, асексуалните имам предвид, скандират пред света, че нищо ненормално няма в тяхното развитие. Едва ли обаче Фройд приживе би се съгласил с това твърдение, по-скоро би се разровил в миналото на тези деца, за да открие ключа за онтогенезиса на тяхната асексуалност. Таткото на психоанализата определя пет стадия на психосексуално развитие, където подчертава, че главен фактор, определящ развитието на човека, е секуалният инстинкт, преминаващ през различните ерогенни зони, а социалния опит към всеки стадии оформя нагласите, ценностите, чертите на характера. Не ми се иска да се спирам подробно на фройдиското учение, но ми се струва, че ако поддържаме тази теория, то за асексуалността със сигурност биха се намерили причини. Варианта тя да е вродена напълно отпада и при его-психологията на Ерик Ериксон, който приема, че развитието на личността продължава през целия живот. Според него социализацията също заема водеща роля в оформянето на идентичността. Ето как той представя периода, в който, според асексуалните, се осъзнава тази ориентация - юношеството. Да кажем, че това е един от най-важните прериоди в психосоциалното развитие, а задачата на подрастващите е да обединят знанията за себе си, като ги интегрират в една частна лична идентичност. Според него социалната група, в която се намира подрастващият оказва силно въздействие при тази интеграция. Съществуват редица фактори, които могат да повлияят отрицателно, тъй като човек в тези години може да бъде доста уязвим, а това ражда чувство на неопределеност, тревожност, страх. Неспособността да се достигне до личностна идентичност води до "криза на идентичността", доминиращите чувства, характерни тук са "безполезност", "безцелност", както и някои видове по-деликатно поведение. Не ми се иска думите ми да звучат сухо, затова ще дам един пример. Едно момиче, израстнало в мюсюлманския свят трудно би достигнало до разбиране на идентичността в общество, където жените са репресирани, нямат почти никакви права и се третират като "втора ръка" хора.
Трудно ми е да приема асексуалността като нов вид сексуална ориентация или изобщо като сексуална ориентация през причина. Още повече, че човек, твърдящ, че е такъв, признава, че гледа порно и се възбужда, но изпитва неудобство от самата еякулация. Причините за това може да са най-различни, но съвсем не изглежда асексуално, тъй като възбудата все пак му е предизвикана от някакъв обект - мъж, жена или каквото и да е.
От личната ми гледна точка не мога да си обесня живот без интимността на секса. Нежните докосвания на партньора, моментите на трепет, топлина, възбуда и екстаз, особено когато любовта е причината за страстното сближаване на двама души. Бог така ни е устроил - да даваме, получаваме и правим любов.
Разказът на този младеж, който стана и поводът за моите размишления по тези страници, предизвика цяла триада в главата ми, която ме накара да изровя старите си учебници по психология и сексология от прахта, обнадеждена да намеря отговор, но, уви, почти не се споменаваше думата асексуалност. А нейните представители били достигнали 70 000 души само в САЩ! Явно сексуалната революция най-накрая достигна своя апогей и започна да клони към сексуална деградация или сексуална инволюция. Единственото, което бих заключила с удовлетворение е, че асексуалността не е вродена. За нея има причина, независимо дали ще я търсим в психологията или дори във физиката, като например си представим по-абстрактно третия закон на Нютон за силите на действие и противодейтвие в една затворена система. Затворена или не, броят на хората, определящи себе си за асексуални неимоверно расте. Дори скоро чух, че новия имидж на Азис бил да е такъв.
Последен писък на модата за хора, които искат да бъдат различни или просто отговорът на природата за пренаселението на планетата - асексуалността тайно си проправя път и увеличава своите мащаби. Успокоенито е, че все още средностатистическият българин няма такъв проблем, всеки леко опиянен поглед мирише на секс!