Jun 4, 2007, 9:16 AM

Секс? Не, благодаря 

  Podcasts
4938 0 12
4 мин reading
Наскоро поподнах на една статия, в която се разказваше за млад американец, определящ себе си асексуален, без дори да е правил секс през живота си. Не го разбрах тогава, а и все още не го разбирам, умът и тялото ми изцяло отказват да приемат съществуването на подобна сексуална ориентация. Но все повече започнах да се питам какво ли е да не ти се прави секс, да нямаш желание за полов контакт нито с мъже, нито с жени. Зададох си въпроса кога бих отказала секс, мислих, мислих, а отговора все бягаше от мен, накрая си скалъпих задоволителното оправдание "когато съм изморена". Реших да предизвикам и мои приятели със същото допитване, но и там улучих на почти същия резултат. Те все още си бяха нормални, хетеросексуални, в чиито живот сексът беше движеща сила. Но нас сега това не ни интересува.
Поразрових се и разгледах разни мения на хора, намерили себе си за асексуални. До едно не си приличаха: доста противоречиви се оказват представителите на тази сексуална ориентация, дори и за сексолозите! Любопитен факт е, че повечето от тях варират във възрастовата граница между 16-30 години, а още по-любопитно е, че всички осъзнават това в пубертетските си години. Периодът, в който узрява либидото и индивида усеща силна потребност от задоволяване на половите нагони. Те, асексуалните имам предвид, скандират пред света, че нищо ненормално няма в тяхното развитие. Едва ли обаче Фройд приживе би се съгласил с това твърдение, по-скоро би се разровил в миналото на тези деца, за да открие ключа за онтогенезиса на тяхната асексуалност. Таткото на психоанализата определя пет стадия на психосексуално развитие, където подчертава, че главен фактор, определящ развитието на човека, е секуалният инстинкт, преминаващ през различните ерогенни зони, а социалния опит към всеки стадии оформя нагласите, ценностите, чертите на характера. Не ми се иска да се спирам подробно на фройдиското учение, но ми се струва, че ако поддържаме тази теория, то за асексуалността със сигурност биха се намерили причини. Варианта тя да е вродена напълно отпада и при его-психологията на Ерик Ериксон, който приема, че развитието на личността продължава през целия живот. Според него социализацията също заема водеща роля в оформянето на идентичността. Ето как той представя периода, в който, според асексуалните, се осъзнава тази ориентация - юношеството. Да кажем, че това е един от най-важните прериоди в психосоциалното развитие, а задачата на подрастващите е да обединят знанията за себе си, като ги интегрират в една частна лична идентичност. Според него социалната група, в която се намира подрастващият оказва силно въздействие при тази интеграция. Съществуват редица фактори, които могат да повлияят отрицателно, тъй като човек в тези години може да бъде доста уязвим, а това ражда чувство на неопределеност, тревожност, страх. Неспособността да се достигне до личностна идентичност води до "криза на идентичността", доминиращите чувства, характерни тук са "безполезност", "безцелност", както и някои видове по-деликатно поведение. Не ми се иска думите ми да звучат сухо, затова ще дам един пример. Едно момиче, израстнало в мюсюлманския свят трудно би достигнало до разбиране на идентичността в общество, където жените са репресирани, нямат почти никакви права и се третират като "втора ръка" хора.
Трудно ми е да приема асексуалността като нов вид сексуална ориентация или изобщо като сексуална ориентация през причина. Още повече, че човек, твърдящ, че е такъв, признава, че гледа порно и се възбужда, но изпитва неудобство от самата еякулация. Причините за това може да са най-различни, но съвсем не изглежда асексуално, тъй като възбудата все пак му е предизвикана от някакъв обект - мъж, жена или каквото и да е.
От личната ми гледна точка не мога да си обесня живот без интимността на секса. Нежните докосвания на партньора, моментите на трепет, топлина, възбуда и екстаз, особено когато любовта е причината за страстното сближаване на двама души. Бог така ни е устроил - да даваме, получаваме и правим любов.
Разказът на този младеж, който стана и поводът за моите размишления по тези страници, предизвика цяла триада в главата ми, която ме накара да изровя старите си учебници по психология и сексология от прахта, обнадеждена да намеря отговор, но, уви, почти не се споменаваше думата асексуалност. А нейните представители били достигнали 70 000 души само в САЩ! Явно сексуалната революция най-накрая достигна своя апогей и започна да клони към сексуална деградация или сексуална инволюция. Единственото, което бих заключила с удовлетворение е, че асексуалността не е вродена. За нея има причина, независимо дали ще я търсим в психологията или дори във физиката, като например си представим по-абстрактно третия закон на Нютон за силите на действие и противодейтвие в една затворена система. Затворена или не, броят на хората, определящи себе си за асексуални неимоверно расте. Дори скоро чух, че новия имидж на Азис бил да е такъв.
Последен писък на модата за хора, които искат да бъдат различни или просто отговорът на природата за пренаселението на планетата - асексуалността тайно си проправя път и увеличава своите мащаби. Успокоенито е, че все още средностатистическият българин няма такъв проблем, всеки леко опиянен поглед мирише на секс!

© Антония Начева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • ЖАЛКО ЧЕ ВИЖДАМ ТАЗИ ПУБЛИКАЦИЯ ЦЕЛИ 3 ГОДИНИ СЛЕД КАТО Е ИЗЛЯЗЛА...ЗАЩОТО НАСКОРО АЗ САМИЯТ ОСЪЗНАХ,ЧЕ СЪМ АСЕКСУАЛЕН,ВЪПРЕКИ ЧЕ СЪМ НА 21 ГОДИНИ
  • Поздравления и за това произведение!!!Много си талантлива...Успех!!!
  • Пишете ми всички вие, които имате интерес да си говорим на тази тема! Въпросът е доста спорен и с интерес бих изслушала и други мнения и тези. Радвам се, че успях по някакъв начин да провокирам разсъжнения над асексуалността у хората, които прочетоха статията.
    Благодаря за Вашето внимание и мнение!
  • Ще трябва по-бавно да прочета всичко твое,но усещам че и това е много добро...Прочетох само началото,но сега продължавам...Страхотна си..
  • Разговори на тази тема може само да развият нашата мисъл!
    Колкото до това дали едно нещо е вродено или не - ме мисля, че асексуалността е вродена! Просто не е попаднал на ... човека! Или не е узрял още за такива неща! Но без секс не може да се живее! Не е здравословно! И това природата го знае! Затова отново ще кажа - не е попаднал на точното място и на точните хора, за да разбере колко прекрасно нещо е това!
  • "...Още повече, че човек, твърдящ, че е такъв, признава, че гледа порно и се възбужда, но изпитва неудобство от самата еякулация. Причините за това може да са най-различни, но съвсем не изглежда асексуално, тъй като възбудата все пак му е предизвикана от някакъв обект - мъж, жена или каквото и да е." - Kой е казал, че всички обявени за асексуални, гледат порно и изпитват възбуда и прочие? ...Това е частен случай, в който очевидно не става дума дори за такава ориентация. Още повече, не разбирам, защо обществото приема за ненормална асексуалността?! - В крайна сметка, идеята на секса при живите организми не е за удоволствие, за продължение на поколението, от чиста биологична гледна точка...Не съм чула до сега животни да са правили опити за аборти, или да се пазят от нежелана бременност... Хората намират за съвсем нормално нещо садо-мазохизмът, като вид форма на сексуално общуване и какви ли не още примери има..., а може ли някой да ми обясни, как това е свързано с продължение на поколението?
    Въпреки това съм напълно съгласна, че асексуалността в днешно време до голяма степен се употребява с цел реклама (както по-горе е споменат примера за Азис), но и не само този вид ориентация, модерно е и да си гей, но това не значи, че няма хора, които наистина да са такива.
  • „Защо, според вас, асексуалните американци толкова много държат да се афишират като (вкл. и да бъдат законово признати за) отделна социална група, при това за група от хора с алтернативна сексуална ориентация?! В последна сметка никой не ги принуждава - най-малко пък законово - да се държат така, сякаш са сексуални!
    Много просто: с изключение на онези от тях, които имитират асексуалност, за да си набавят обществена популярност, асексуалните се чувстват непълноценни по някакъв важен начин и затова искат и тяхната ориентация, подобно на тази на сексуално активните, да получи легитимен статут на социално престижна ценност - при това ценност, която не е по-малоценна от секса.”- цитат от статия на философа Иван Бозуков

    Асексулаността според мен в истинската си същност не трябва да бъде отричане и заклеймяване на секса, а извеждането му на ниво еволюционен регрес, където човечеството се връща към фазата на осъзнаване на нуждата от одухотворяване на първичният инстинкт заложен в неговата натура и изхождайки от позицията на достатъчна самоосъзнатост, той търси сливане на ментално и духовно ниво, при което обвързването в емоционален и физически план е просто следствие, а не удовлетворяване на първоначалният неконтролируем от съзнанието порив за осъществяне на физически контакт с друг човек.
    Когато не говорим за криза на идентичността и психологически модели и блокожи в съзнанието на неосъзната личност или недостигнала до вътрешността на своята същност, т.е. без да има ясна мотивация за своите действия и принципи, асексуалността е духовен стремеж, а НЕ негова жертва, но съм съгласна, че всяка крайност води до изкривяване, налагане на ограничеността на недоразвитото самосъзнание, догми и самозаблуди на личността в стремежа си да търси духовно развитие да отрича човешката същност, която Бог е заложил в нас.
    Истинският асексуален човек e избрал да не осъществява сексуален полов контакт именно поради ясното осъзнаване на невъзможността да изгради връзка на основата на любовта, която в своята исконна същност е душевен резонанс , а не просто физическо сливане на две тела.Съвременната болест на разюзданост, при която хората не се обвързват с душите си , а само с телата си , оформи секса като процес на изчерпаване на енергията и истинското което е заложено вътре в нас, а не на цялостна взаимообвързаност и пълно отдаване.
    Когато човек преминава етапа на сексуално обвързване без взаимен душевен допир,то той не се е индентифицирал напълно със своя вътрешен Аз,и не е способен да отдаде любов и да се обвърже с друг човек, като последното е необходима основа и за двете страни.При сливането на фино енергиийно ниво, т.е. когато говорим за споделеност и сливане на индивидуалността на душите, асексуалността ще се трансформира във висша сексуалност на четерите основни нива и секса ще бъде естествен етап от една вече стабилна и одухотворена връзка, в която сублимният момент няма да е физическо удовлетворение, а цялостно потъване на двете души в океана на любовта.
    Антония, права си,че ако през периода от живота си , в който нямаш конкретен субект към който да насочиш своите чувства и възможност да ги изразиш чрез допир и сексуален контакт, в никакъв случай не те прави асексуален. Според мен асексуалността е етап от човешкото развитие, когато искаме да познаем себе си по линията душа- тяло,и когато сме готови и срещнем подходящият човек,ние вече ще сме способни да се обвържем и сексуално.В този случай асексуалността съдържа в себе си сексуалността,защото човек не е над природата си, нито Бог го иска от нас, но не сме достигнали все още етапа от еволюцията на човечеството, в която сексът няма да ни е необходим вече, поради това сме длъжни да се стремим да бъдем олицетворение на любовта и ако това включва да преминем през асексуалността,само като етап от живота, а не като форма на отричане на секса, за да можем да бъде проявление на чистата и съвършена любов, то асексуалността е оправдана.
    В понятието "Пълноценни" и "самодостатъчни" предполагам Sinyhe има в предвид, достигането на пълнота със своя вътрешен Аз,който е независим от всичко,което е извън него,а сме разделени на два пола, поради причината да извличаме от живота различен жизнен опит, тъй като на нас ни е необходимо да използваме и развиваме тези две архетипни енергий.Неосъществимо за един живот,но все пак достигайки до това ниво интеграция в себе си човек вече не изпитва нужда от сливане с друго човешко същество,поради своята пълнота и цялостност,но това е труден и трънлив път на високо духовна осъзната личност.

    Опитах да предоставя своя по-скоро философски отколкото реалистичен възглед по темата, но човешкото съзнание е една призма, през която минава реалността и то за съжаление е склонно да я изкривява, като създава илюзорни представи за себе си.
  • Здравей, Дидо! Сърдечни благодарности за коментара и още повече за пълноценните аргументи в защита на твоята теза. Да, искам този дебат да продължи, но ако считаш, че навлизаме в прекалено лично пространство, бих използвала електронната ти поща за отговорите си.
    Относно това, което съм написала, нека ти призная нещо... Темата за асексуалността ми беше зададена от едно списание, изборът за създаването й не беше мой. Положението, в което се намирах беше доста сконфузено, тъй като до този момент не се бях сблъсквала лице в лице с асексуалността или с нейни представители. И понеже не можех да допусна да напиша безпочвени мисли, направих едномесечно проучване за какво точно става въпрос. За мое съжаление определение за асексуалност така и не открих, но попаднах на младежа, за когото разказвам. Потресе ме факта, че тук, където живея в момента (САЩ), асексуалността се свързва с неговото име и неговите последователи, които си имат огранизация, правят фланелки на тази тема, кампании и т.н. Та тези хора (деца) твърдят, че асексуалността е вродена и я приемат като вид сексуална ориентация. Те не са хора, които се чувстват самотни, но така и не са правили секс, а в същото време изпитват възбуда, когато гледат еротика или порно. Всички тези твърдения предизвикаха порой от противоречиви мисли в мен, така и се заформи идеята за насоката на статията. Считам, че в този случай има "криза на идентичността".
    Мисля, че поради липсата на универсално понятие за асексуалността, всеки я разбира по различен начин.
    За тези, които описах по-горе тя е ориентация, както хомосексуални, хетеросексуални. За други е тя е състояние вследствие на някакво душевно поражение, като самота например. За трети тя е жертва към духовни стремежи.
    Но с това, което казваш ти, че "-асексуалноста е нещо напълно нормално когато я няма любовта в измерението на човешките взаимоотношения", не съм съгласна. Ще изходя от пример със себе си. За мен е важно, когато споделям интимност с някого любовта да присъства, но това че в период на една година да кажем, не съм влюбена и не правя секс, не ме прави асексуална, защото имам желание за секс, но субектът на чувствата ми го няма.
    Така че, ако ще водим дебати, нека да изясним какво точно е асексуалността. Признавам, че съм все още в мътни води, но усещам, че клоня към някакво позициониране.
    Казваш, че не ще намеря отговор в психологията, но по-нататък в изложението си описваш процеси и състояния, водещи до асексуалност, които са добре познати на тази наука...
    А колкото до Бога, сътворението и т.н. Той е създал мъж и жена, които да правят и са правили поколения, развивали са се, така се е стигнало до Мойсей и Христос и до нас. Тук мога още много да кажа за това, че секса не е просто физическа необходимост или "не е нещо толкова същностно", както казваш ти.
    Ако бяхме толкова "пълноценни" и "самодостатъчни", защо сме разделени на два пола? Не може да разглеждаш мъжът и жената като два взаимноизключващи се елемента, защото всяко нещо в природата е създадено с определена цел, за да допринесе за еволюцията. Така винаги ще има растения, насекоми, които да ги опрашват, животни от два пола и хора - мъж и жена. В Библията пише, че Бог е любов и който носи в себе си любовта, е в Бога и Бог е в него. С това чувство е дарил хората, да го изпитат между тях, за да го опознаят и със същото чувство да бъдат част от еволюцията, създавайки нов живот. Но ще спра дотук, защото Бог не ни е създал, за да говорим за него, а да вярваме в него. А вярата е въпрос на личен избор.
    Ние по природа нямаме вътре в себе си всичко, от което се нуждаем, ние го търсим, намираме, разбираме, развиваме. Ние сме далеч незавършени същества...
  • Антония интересна тема си открила,за някои това положение "асексуалност" е отдавна известно само искам да ти кажа че не ще намериш отговора в психологията,нито е правилно тя да се разглежда като физиологическа особеност.Първо ние не сме серийно производство и макар Бог или природата както искаш ни създава от чисто физическа гледна точка по един модел,не означава че на едно същнтостно равнище ние сме еднакви-за това няма реално такова понятие като нормално поведение,пък било и то сексуално.Да,известен набор от причини могат да допринесат за положението асексуалност,но има и случаи в които това е естествен съзнателен избор в зависимост кой как за себе си разбира своята сексуалност и желанието(не нуждата) от секс. Физиологично здрави хора притежаващи своята активна сексуалност като част от самата природа на човека също могат да бъдат асексуални от позицията на това че не правят секс-и тук е добре е да разбереш че човешката сексуалност не е продукт на мисълта и обвързана с образи от външния свят,а съществува сама по себе си-и без да мислиш за секс и за конкретен човек всеки има своята сексуалност,всек акт на интимност е просто едно продължение на тази сила или особеност в човека.Има хора които изпадат в периоди на асексуалност и други за които това е естествено състояние-и тук не става въпрос за отричането на секса,а по-скоро за разбирането му като една вторична и не задължителна функция на самия организъм и съзнание.Така има такива които не правят секс не защото са болни или с разните му там психологически явления,а защото тяхната индивидуалност и принципи са тези,които имат водещо значение за това дали да участват или не в такъв акт.Светът не се върти около секса,макар огромен брой хора да са зависими от него или да предприемат много избори на тази основа.Желанието за интимност е преди всичко на душевно ниво,а физическото е просто едно продължение на това което е вече постигнато на ниво душа и с това се различаваме от животните.Ако за теб е нормално човек да прави секс и да е подчинен само на един елемент от своята природа,то за много съзнателни индивиди това не е.Тъй като на практика познавам своя и други животи определени от съзнанието на конкретния човек,а не от някакви обстоятелства или липса на идентичност(което ми звучи много смешно)-асексуалноста е нещо напълно нормално когато я няма любовта в измерението на човешките взаимоотношения.И също тази асексуалност разбирана като липса на необходимост от секс на всяка цена или по принцип често не е само период,а като цяло линия в живота на много хора.Именно защото имам идентичност и разум и съм осъзнал това че Бог не ни е създал непълноценни,а сме изградени цялости самодостатъчни и функциониращи сами по себе си нито връзките,нито секса могат да бъдат нещо същтностно до такава степен че да не нормално човек да не участва в тях.Човек може да ги изгражда в живота си,но това е неговата свободна воля-иначе вътре в себе си той има всичко от което се нуждае,останалото са просто желания.Нямам негативно отношение към самата сексуалност,а към произтичащите от нея проявления когато не се свързват със същтността на човека и не се влага необходимия смисъл в тях.Мога още да продължа,но това зависи от теб.
    Една зодия сме и разбирам стремежа ти по принцип да вникваш в нещата, но е много важно преди това в себе си да подредиш модела на света и човека и да изхождаш винаги от най-същтностно ниво иначе може да изпуснеш наистина истинските причини.Човека и неговият живот не е явление(което трябва да се наслагва върху някаква ментална или социално ориентирана постройка),а е това което е-реалността отразява съзнанието,а само по себе си то е съвършено(нямам в предвид личността)
    Когато нещо е съвършено това означава че не зависи от нищо освен от това което го е създало,разбира се!
  • Отиди в izpoved.com и виж колко много девствени и отчаяни хора на 25~30 години ще намериш. Именно те са огромна част от групата на самообявените "асексуални". Ако толкова дълго не можеш да имаш нещо, накрая ти писва от опити достатъчно, че да се наречеш не само асексуален, ами и импотентен, и каквото друго искаш.
    И въобще не ме изненадва това число в САЩ - именно за САЩ една статистика за миналата година показа, че самотните хора са станали повече от семейните.
    А без секс може да се живее. Питай ги, ако не вярваш. Няма как да ги разбереш обаче. Защото става въпрос за цялостно психо-социално различие, един вид "криза на идентичността" подобна на описаната от теб с мюсюлманското момиче. Те разбират теб, но ти не можеш да разбереш тях.
  • Първо ви благодаря за коментара! Второто, което ще ви кажа е, че може би не сте вникнали в смисъла на статията.Тя започва с момчето, което провокира у мен тези разсъждения, той никога не е правил секс, няма желание да прави секс и твърди, че не изпитва сексуално привличане нито към мъже, нито към жени И според него асексуалността е ВРОДЕНА! Сега не мисля да правя подробен анализ на това, което съм писала. Прочетете още веднъж, помислете и тогава може би ще разберете есенцията и позицията ми. А колкото до възвишеното, не мислете, че истината се крие само в една книга.
  • Че сексът е движеща сила и че всичко се случва заради него е вярно.Но понякога човек се замисля(най-често в напреднала възраст) и разбира,че светът не се и не бива да се върти около секса,нито около парите. Асексуалността било проява на "сексуална деградация".Такаа,да разбира ме ли,че щом правиш секс 2-3 пъти в седмицата си с нормална сексулност,а пък през ден ли е значи наблюдаваме "прогресивна сексуалност"? Има доста по-възвишени "неща" от тъпкането,отворете правилните книги,помислете,така ще разберете че наличието на асексоални не е лишено от смисъл.
Random works
: ??:??