Светът около нас и светът вътре в нас. Това могат да бъдат две различни понятия, както и едно и също, част или някакъв дял от общото цяло. Но кое е общото цяло? Дали действително виждаме светът такъв какъвто е и когато го виждаме, реагираме ли. Бездомникът нуждаещ се от внимание и подслон, просяка протегнал своята ръка, клошарът преминаващ като сянка по улиците. Начин на живот, който те са избрали или житейска ситуация от  която не могат да излязат. Начинът на мислене формира човека какъв да бъде, как да живее. Каквото мислиш за себе си, такъв си. Тогава какво? Материалната помощ за всички асоциални прослойки в обществото, губи своята стойност, защото излиза, че хората остават такива каквито са. Спрели да се борят. Спрели да мислят. Спрели да живеят. Истинската помощ е тази която предлага изходен път, дълбока ценностна промяна, радикално решение за различен живот. Да мотивираш бездомника, клошара, просяка изисква не само разбиране на проблема, но и проникване в душата на човека. Гледаме ли на човека като човек. Какво се крие зад душата. Вина. Болка. Страх. Безразличие. Въпросът е да „върнем лентата назад“, за да помогнем на проблематичната личност да си припомни къде е „спрял“, защо е „спрял“. Възстановявайки негативната житейска ситуация, която той е преживял, се разбира какво е изгубил или не е направил, кой го е наранил, защо. Болезнените теми изваждат онези неща, които са истинските причини за положението днес. Способността да отворим раните и да подканим човека да прости, да „остави“. Да продължи от там от където е спрял. Хуманно е да се правят материални помощи, хранителни и т.н Хуманно е да строим домове за бездомници, сираци, възрастни хора. Хуманно, но не радикалното? От съжаление живеят милиони хора на планетата земя. Съжалението се е превърнало като парична единица, валута с международен рейтинг. Валута, която чеше егото на тези, които дават и поддържа онези, които приемат. Две категории люде, на които се крепи световната икономика. Даващи и Приемащи. Едните без другите не могат. Даващите си „чешат“ егото, а примащите продължават да си живуркат в бълвоча. В никакъв случай не казвам, че не трябва да се дава, да се правят помощи и изведнъж всички фондации и организации занимаващи се с това да спрат да функционират. Констатирам факта, че това не действа, „не работи“ в полза на страдащото, бедно, мизерно общество.  То винаги съществува, къде по-малко, къде повече, но не е изцяло трансформирано.