Светът около нас и светът вътре в нас. Това могат да бъдат две различни понятия, както и едно и също, част или някакъв дял от общото цяло. Но кое е общото цяло? Дали действително виждаме светът такъв какъвто е и когато го виждаме, реагираме ли. Бездомникът нуждаещ се от внимание и подслон, просяка протегнал своята ръка, клошарът преминаващ като сянка по улиците. Начин на живот, който те са избрали или житейска ситуация от която не могат да излязат. Начинът на мислене формира човека какъв да бъде, как да живее. Каквото мислиш за себе си, такъв си. Тогава какво? Материалната помощ за всички асоциални прослойки в обществото, губи своята стойност, защото излиза, че хората остават такива каквито са. Спрели да се борят. Спрели да мислят. Спрели да живеят. Истинската помощ е тази която предлага изходен път, дълбока ценностна промяна, радикално решение за различен живот. Да мотивираш бездомника, клошара, просяка изисква не само разбиране на проблема, но и проникване в душата на човека. Гледаме ...