laer (Найден Йотов)
148 148
15.04.2007 г., 0:02 ч.

Текстът като модел: херменевтичното разбиране 

  Журналистика
6600 0 4
9 мин за четене


ТЕКСТОВЕ И ДЕЙСТВИЯ

Анализ на:

“Текстът като модел: херменевтичното разбиране”

 от Пол Рикьор




Найден Николаев Йотов

Рикьор разработва оригинален вариант на херменевтична философия, намиращ се на кръстопътя на рефлексивната философия, феноменологията и аналитическата философия на езика. Идеята за достигане на абсолютна прозрачност на “Аз-а”, развиващата се рефлексивна философия от Декарт до Кант, би трябвало да бъде допълнена, според Рикьор, от една страна, с понятията интенционалност и “жизнен живот”, а от друга – херменевтическото питане: “какво означава да разбираме”, което се осъществява до въпроса за смисъла на текста или до друг обект на херменевтичния анализ. Така, понятието интенционалност (т.е., в крайна сметка преимуществото на съзнанието в нещо над самосъзнанието) довежда феноменологията, мисли Рикьор, до размиване на проекта на радикално самообосноваване и постулиране на хоризонта на “жизнения свят”, който винаги се предполага и никога не се дава. Но такова основополагане на “жизнения свят” се оказва аналогично на херменевтическия ход за преориентация на вниманието от процеса на тълкуване към въпроса “какво значи да разбираме”, тоест към проблема на самото разбиранеАко приемем при заниманията си с творчеството на Пол Рикьор термините „Текст” и „Действие” като главен ориентир, то можем да го разделим на три основни фази: феноменология на желанието, херменевтика на текста и така наречената „херменевтическа феноменология” на – практическата – личност С мащабното изследване на философията на желанието Рикьор поставя през 50-те години действието, намиращо се в противоречивото поле между природата и свободата,  в центъра на своите размисли.Но още в светлината на този проблем се стига до изместване: Феномените „Зло” и „Вина” се оказват почти недостъпни за средствата на ейдетичната феноменология. Рикьор избира един заобиколен път чрез текстовете, в които вината намира словесен израз. Тъй като това става по символно кодиран начин е необходима интерпретация и този подход се оказва успешен за изследванията на Рикьор. С този много дискутиран „херменевтичен обрат” текстът остава във фокуса на изследванията на Рикьор дори през 80-те. Погрешно би било, обаче, да се смята, че херменевтиката на текста заличава проблемите на практическата философия. Основен мотив остава въпросът за човека като действащо лице, било то разглеждайки значението на съзнанието извън неговото (на човека) аз и търсейки го в действеното занимание/действения спор със света, както в критиката на Рикьор към „Cоgito“-традицията, било то разглеждайки възникването на новото с помощта на примера на езиковите действия, както в известното изследване на метафората.В своя, за съжаление, до момента само от части преведен сборник Рикьор разглежда централното за своята философия отношение между текст и действие по два начина. Програмното съчинение „Текстът като модел” разкрива разработената херменевтика на текста в известна степен като инструмент на философското занимание с човека като създание, което е достъпно за наблюдателя само в неговата връзка със света. Защо обаче  сравнението на човешкото действие със създаването на текст е философски продуктивно? Рикьор показва, че в областта на човешкото поведение има една екстериоризация, която може да бъде сравнена с обективността на текста. Поведението като такова е в съответствие не с текста, а с едно свързано с времето и мястото събитие като речта. Нещо в поведението обаче надхвърля тази свързаност с мястото и времето и въз основа на тази Екстериоризация човешкото поведение може да бъде обект на научно обосновано занимание (с човека). Поведението надхвърля характера на събитие в четири аспекта: първо поведението проявява, подобно на акта на говорене, препозиционални съдържания и илокутивни измерения.  Второ то се отделя потенциално от първоначалното намерение на действащия и оставя следите си в историята и обществото. Трето значението на събитието може да надхвърли своето време и да направи възможен един поглед към друг свят. Четвърто действието винаги остава  отворено за нови интерпретации в бъдещето. Това, че действията могат да бъдат разглеждани като аналог на текста, носи последствия за концепта на херменевтиката и нейното отношение към отделните науки. От философа се очаква научно-аналитичнен поглед, разбиран като едно дистанциране, придружаващо и обогатяващо разбирането. Затова то се оказва възпроизвеждане на дискурсивна операция, лежаща в основата на семантичната иновация. Обяснението (знаковата комбинация) е още повече основано на фундаменталната способност на дискурса към иновацията и продуктивното въображение. Да разбереш един текст не означава да се вживееш в целта на автора в момента на създаването на текста. Съответно при изследването на действия не става дума за реконструиране на стоящата зад тях цел. Не е случайно преминаването от принадлежност към дистанциране и обратно, което тук се проявява като смяна между обясняване и разбиране, и не случайно то е определено като характеристика на херменевтиката на Рикьор. При този, препоръчан от Пол Рикьор метод, действията да бъдат разглеждани като текстове, пътят през текста се проявява като заобиколен път в служба на едно рефлектиращо наблюдение на действията.Текстът при Рикьор обаче не е само парадигма на научно-философската интерпретация на човешкото действие, той остава значим и като ежедневно явление: като постижение при разбирането на личността/ аз-а, която има достъп само посредством  света – в този смисъл и посредством текстовете - до себе си. Тук се явяват важни особено литературата и историографията и то отново в два аспекта: От една страна Рикьор разглежда въпроса, защо изобщо действията могат да бъдат разказани и защо са подходящи да станат текстове. От друга страна търси въздействието на текста в обратната посока върху човешкото саморазбиране и действие. На това място е важно да се имат предвид особено размислите върху взаимовръзката между разказ и идентичност. Литературните текстове изглеждат като ейдетически вариации на действителността, като достъп до други възможни светове – с нови хоризонти на действието. Въпросът за възможностите на действието засяга отново области от етиката и политиката. И точно затова Рикьор се обръща към тях в своето, разбирано и от него самия като такова, завръщане към въпросите от ранните си творби. Може да бъде доказано че и тук неговите изследвания на личността/ аза като действащо лице не се разделят с текстовете с указанието, че неговата „Малка етика” предполага четенето на „Антигона” от Софокъл. В този случай обаче между интерпретацията и философските разсъждения се разтваря една умишлена празнина, която философът отказва да запълни. Всички събрани тук съчинения се занимават, макар и по различен начин, с Рикьоровия термин „Действие”. При това биват разглеждани различни фази от неговото творчество. За  Джефри Бараш е централен Рикьоровия термин „Символ”  и неговото отграничаване от концепта на Касирер. В своето занимание с Фройд Рикьор утвърждава изразителната сила на символичния език на подсъзнателното, но се противопоставя на ограничаването на символизирането само до една игра на сили. Подобно, въпреки че подходът е съответно по-предпазлив, Уейн Фроман обръща внимание на това до каква степен личността при Рикьор продължава да има власт над  действието. Придържайки се към изследването „Самият себе си като някой друг”, той разпознава в акта на освидетелстване една последна съпротива на личността срещу натрапващата й се несигурност на собствената й идентичност. Рикьор – без значение, че подходът му е по-различен от този на Левинас – конципира една пасивност у действащия. До какви изводи ще стигне обаче Рикьор – или може би дори читателят - за философията на личността като действащо лице – остава неясно, поне за сега.    

Литература:1.  Идеи в културологията. т. 2. София, Университетско издателство"Климент Охридски", 1993.2.  Paul Ricœur, Du texte à l’action. Essais d’herméneutique II, Paris: Seuil 1986.3.  Paul Ricœur, La mémoire, l’histoire, l’oubli, Paris: Seuil 2000.

© Найден Йотов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • това е херменевтично разбиране за текста, а твоето какво е? чакам предложения, а не безмислени и нищозначещи критики.
  • Йотов,с извинение, струва ми се, че този текст се доближава в някаква степен до безсмислена шаманско (замотана)-интелектуална свръхвторосигнализирана ......... ( изтрито поради автоцензура)!... Разбира се, остава голямата вероятност тази моя преценка да е примитивна и несправедлива поради мой интелектуален дефицит!
  • не смятам, че правя грешка. езикът е достъпен за грамотните в него. не е претенциозен и излишно натруфен както правят примерно структуралистите. който не разбира да не чете. не е за всеки. това е специализирана литература
  • Извинете , но правите същата грешка като тези които пишат учебниците за учениците.Не смятате ли ,че ще бъде по добре ако го напишете на по достъпен език??
Предложения
: ??:??