Рикьор разработва оригинален вариант на херменевтична философия, намиращ се на кръстопътя на рефлексивната философия, феноменологията и аналитическата философия на езика. Идеята за достигане на абсолютна прозрачност на “Аз-а”, развиващата се рефлексивна философия от Декарт до Кант, би трябвало да бъде допълнена, според Рикьор, от една страна, с понятията интенционалност и “жизнен живот”, а от друга – херменевтическото питане: “какво означава да разбираме”, което се осъществява до въпроса за смисъла на текста или до друг обект на херменевтичния анализ. Така, понятието интенционалност (т.е., в крайна сметка преимуществото на съзнанието в нещо над самосъзнанието) довежда феноменологията, мисли Рикьор, до размиване на проекта на радикално самообосноваване и постулиране на хоризонта на “жизнения свят”, който винаги се предполага и никога не се дава. Но такова основополагане на “жизнения свят” се оказва аналогично на херменевтическия ход за преориентация на вниманието от процеса на тълкуване ...