7.09.2010 г., 20:25 ч.

Трябва в нещо да се вярва 

  Журналистика
2914 0 4
6 мин за четене

                   Трябва в нещо да се вярва

 

Както всяка година Женският камерен хор „Златна лира” от Търговище с диригент Илиана Иванова   замина на „задължителното” си музикално турне. Този път дестинацията бе в северна посока. След  двадесет и пет часов преход  автобусът е паркиран пред хотела на „Фелберщрасе” във Виена. Преди вечеря разглеждаме Музея на Сиси, а на следващата сутрин замъка „Хофбург” и двореца "Шьонбрун”. Виена с право заслужава определението „най-сладкото кътче на Европа”. В нея има всичко - от файтоните пред  офиса на Райфайзенбанк  до македонци, облечени като Моцарт, предлагащи билети за опера. Прекрасните дворцови градини не се нуждаят от възхвала!!!

Отправяме се към Полша. Дискретно ръми.  Пристигаме в курортното градче Душники здруй, известен с минералните си извори балнеоложки център. Бих го дефинирала като „Град в парка”.  Завеждат ни в музикалния  център „Шопен”. Въпреки рязката промяна в температурата (от 40 на 5 градуса), понастиналите хористки изнесоха 90 минутна програма, предимно с ортодоксална музика. Публиката е отзивчива, гидовете – също. След концерта имахме възможността да се насладим на виртуозното кулинарно майсторство на домакините. Отпразнувахме с настроение рождения ден на отец  Димитър Захариев (почетен председател на хора). Въпреки езиковата бариера (за малко да отидем в Търговския център вместо в залата „Шопен”), поляците са добронамерени, с търпение понасят експанзията и шума на българското веселие,  с интерес слушат „Полегнала е Тодора” и се опитват да припяват заедно с нас.  На сутринта – отново на път. Нов град, нови вълнения. След около  шест часа изминаваме „заветните”  16 км (вероятно 316) до Счегом. Трудностите ни правят още по-нахъсани и мотивирани за успехи. Очакват ни за изява в катедралата „Петър и Павел”. Пред  монументалната сграда се намира паметник на папа Йоан Павел Втори (започнал духовната  си кариера от този храм като обикновен абат). Преди концерта имаме възможност да наблюдаваме литургия.

Саковете са готови и  отново на път. Отиваме  в следващия град - Швидница. През деня посещаваме дървената църква на Мира. Паметник с огромно историческо и художествено значение за  Полша и Европа. За строежа на храма са изразходвани  2000 дъба. Всяка година през юли  в тази църква се провежда Международен Бахов фестивал. Дъщеря ми има рожден ден и  аз за втори път  съм в командировка. Този факт ме стимулира и  наред с усещането  за вина се чувствам окрилена от духовни импулси. Вечерната тържествена литургия  в катедралата „Св.Станислаус и св. Венцеслаус” е в памет на загиналите поляци при нападението на Хитлер  на 1.09.1939г. Наред с лукса и изяществото на скъпия интериор  се забелязва и  ценността на „човешкия материал”. Еуфория, знамена и красиви младежи в парадни униформи. Лично епископът благослови хористките в края на концерта и им подари репродукции на мадони и гълъбчета. Тичам с бележника и записвам още „топлите” впечатления на дамите.

КАКВО ПОЧУВСТВАХТЕ, ПЕЕЙКИ ПРЕД ДУХОВНИЯ И ПОЛИТИЧЕСКИ ЕЛИТ НА ПОЛША?

Тоня Любенова (моя духовна наследница):    Имах усещането, че обединихме църквите. На хората им бе интересно да слушат православна музика в катедрала. Изпълнихме произведения от Бортнянски, Чесноков, Ведел, Стоян Бабеков, Евгени Марев, Цветан Денев…

Христина Иванова:    Аз съм фен на състава. За мен всяко изпълнение бе различно. Имаше градация. Редуване на радост и тъга.

Епископът:      „Очень хорошо!” За първи път женски хор изпълнява ортодоксална музика в този храм.

Елена:      Усетих магия. Не бях аз. Сякаш наблюдавах отстрани. Пях за семейството си.

Параскева (свекървата):    Разтрепераха  ми се краката.

Люба (снахата, веселячката на хора):     Едва се сдържах да не се разсмея. Епископът се бе прехласнал като малчуган  от нашето изпълнение.

Татяна Даскалова:    Удовлетворение.

Бинка:    Осемдесет и  осем годишна старица ми целуна ръката и   благодари…

 „ТРЯБВА В НЕЩО ДА СЕ ВЯРВА,

В НЕЩО ХУБАВО И ПРОСТО,

НЕ В СЛОВЕСНИТЕ ТИРАДИ,

НЕ В ЗАПЛЕТЕНИ ВЪПРОСИ,

В НЕЩО ХУБАВО И ПРОСТО.”

Доказахме това послание с четвъртия концерт в църквата „Възнесение Богородично” в Поланица. Там наред с   религиозните творби представихме „Ръченица” на Тодор Попов и  „Каква мома видях, мамо” (Е.Манолов).

Ново утро. Къде ще пеем сега? Поемаме към Будапеща. Посреща ни Габи (колоритна кръстоска с унгарско-сръбско-немско-италиански корени... омъжена за българин). След изморителната разходка в дъжда, екскурзоводката ни завладява с непринуденото си чувство за хумор. Казва ни „Наздраве” (неповторяема  комбинация от звукове препъни-език), запознава ни с „архитектурните копия” на столицата, връща ни в Средновековието с  лова на вещици… и допълва, че това всъщност са били съвременните кикимори. Води ни в църквата „Матиаш”. Изпълняваме „Во царствие твое (Д.Христов)”. Смаяни японци започват да снимат. След  това в автобуса се смеем на шегите на Маргарита и Параскева. Вдъхновени от смехотерапията на Габи, те заявяват, че на двата бряга на река Врана се намират ТЪРГО и ВИЩЕ…  Нямаме си парламент, но затова пък си имаме психиатрия. И ако не ни харесва този град, да се отправяме обратно към Будапеща.

Румяна Николова:    Определям турнето на хора като много успешно. Според мен то спомогна за израстването  и сплотяването на колектива ни. Справихме се с разнообразни ситуации. След напрегнато пътуване и  натрупана умора бяхме отново на сцената. Поредицата от концерти даде възможност за градация.

Тоня Любенова:   Пробив на „женската православна музика” в „мъжкия католически канон”. Това бе уникалното. Досега не се е случвало да повторим един и същи репертоар толкова пъти. Представихме не само Търговище и България, а православната музика въобще. Винаги завършвахме с „Многая лета”. Пожелавам си да имаме по-често самостоятелни турнета и да си намерим високопоставени мениджъри (с ранг на кмет например).

А КАКВО ЩЕ СПОДЕЛИТЕ ЗА ДИРИГЕНТИТЕ, СОЛИСТКАТА И ПИАНИСТКАТА?

Йовка Серафимова:     Илиана Иванова е ”мощен предавател на емоции”.     Солистката ни Десислава Милчева е ангел, слязъл на земята. Изщракаха си апаратите чужденците. Затварях си очите и се пренасях в други измерения.

Христина Иванова:   Главната диригентка показа ерудиция, талант и  издръжливост.

Диляна Богоева:    Илиана Иванова бе много мобилизирана. А  Деси е професионалистка.

Диана Кирилова:   При изпълнението на Деси  се почувствах извисена. Забравих за ежедневието. Потопих се в друг свят. „Приидите, ублажим Йосифа”(Чесноков)  бе много въздействаща.

Йорданка Донева:  „Не имами” (Е.Азеев) под диригентството на Руми Николова се превърна от упражнение по солфеж в музикално послание. Почувствах силен контакт с покойната ми майка. Пианистката ни Диана Кирилова е много ефирна и ефектна на сцена. Грабва вниманието .

Илиана Илиева:    Колективният живот ми хареса. Имаше добра организация и  спокойствие.

Илиана Иванова:        Доволна съм от представянето на състава. За първи път правим 90 минутна самостоятелна програма. Хористките показаха издръжливост. Залите в катедралите имаха чудесна акустика и  се оказаха незаменим стимул за отлично пеене. Не закъсняха и  нови покани за бъдещи участия. Домакините ни осигуриха прекрасна храна и добри хотели за нощуване. Хоровият колектив израсна и  показа прецизна организация. Искам да изкажа благодарности  на автобусните шофьори от фирмата на Еленко Станаилов. Те ни предложиха интелигентно обслужване, отговорно отношение към хората, добри грижи (чист автобус, кафе и  чай през цялото пътуване).  Благодаря на д-р Митрева и д-р Богоева, които обгрижваха болните с търпение и всеотдайност, Деси и Диана (които оставиха малките си деца), техническите помощници - Ива, Мила, Тоня (която се изяви и като конферансие).   

Отец   Димитър:  ТУРНЕТО БЕ ЧУДНО ХУБАВО. КАКТО ВИНАГИ!

Когато ангелите пътуват, винаги  има хубаво време, нали?

 

Още в София телефоните забръмчаха. Нетърпеливите близки ни очакваха.

 

ТРЯБВА ДА СЕ ВЯРВА В МАЙКА,

ВЪВ ДЕЦА,  В ДРУГАР, В ЛЮБИМА,

В ПЕСНИТЕ, РОДЕНИ В МРАКА,

В РАЗЦЪФТЯЛАТА ГРАДИНА,

 В НЕЩО ХУБАВО И ПРОСТО.

 

© Йорданка Донева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много, много успехи ви пожелавам и още турнета по света!
    Трябва в нещо да се вярва - колко хубаво е казано...Поздрави!
  • Статията е с интересни данни. Без да настоявам, смятам, че малко по- дистанциран поглед би я направил още по-интересна. И все пак - БРАВО! Тук има и малко личен елемент - Търговище, градът на баща ми.
  • Браво,с удоволствие преживях отново всичко!
  • Поздрав за турнето и за статията!
Предложения
: ??:??