Вечна борба
ДОБРО И ЗЛО - ВЕЧНА БОРБА
Кое е добро и кое е зло? Човечеството е създало свои ценности за добро и зло през вековете. За християните доброто е, ако спазваш десетте божи заповеди. Оказва се обаче, че това не е достатъчно. Ако те хванат да работиш с фалшив паспорт в развитите икономически страни, със сигурност ще лежиш в затвора и то най-малко година. Ние, от бедните държави, не можем да работим в развитите икономически държави. Дори да си прекрасен Християнин, щом си с фалшив паспорт с цел да работиш, ти си зъл човек и лежиш в затвора, а след това екстрадиране. Това е материалният свят. Законите на материалния свят стъпват на десетте божи заповеди, но само частично. Има закони, които защитават правата на богатите и отнемат правата на бедените. Материалният закон властва в законодателствата на всички държави. „Отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу!“ - Проповядваше Христос. С тази заръка той отрече властта на материалния закон над човешката душа. Човешката душа принадлежи само на нас и на Бог. Ако направим това, то е най-голямото добро. Ако нашата душа е ненаситна към материални блага и власт, то това е най-голямото зло. Неминуемо ставаме подвластни на материалния свят и прилепваме към него. Минах през обучението на три съвременни християнски учения. Не искам да им споменавам имената. След това се кръщавах в нашата ортодоксална църква. Бях на 35 години. Наистина кръщенето в нашата ортодоксална църква е впечатляващо със своето тайнство. Свещеникът ме пита три пъти: Отказваш ли се от Сатана? Дадох дума, че се отказвам три пъти. Тогава, в този момент въобще не можех да си представя образа на сатана. Все си мислех, че е някакво живо същество. Сега обаче знам: сатаната тлее във всеки един от нас. Зависимостта ни от Материалния закон – власт и пари. С това си кръщене се отказах три пъти от жаждата ми за власт и пари. Не е случайно и това, че в деня, в който навърших 20 год. служба в армия и полиция, се пенсионирах. Бях само на 42 години. Ако бях останал, имах възможност да се развия в полицейската си кариера и сега щях да съм на ръководни постове. Съдбата ми отреди друго: Да тръгна по трънливия път на емигранта. Минах през четири държави в Европа и прогледнах. Прекарах тялото и духа си през ада, но оцелях. Божественият дух е във всеки един от нас. Само трябва да го усетите. Ако бях останал на служба в полицията, щях да се занимавам с мръсотията на измислената ни правна система и никога нямаше да опозная другите народи и техните закони. Никога нямаше да се докосна до техния дух. Сега вече знам, те не са различни от нас, а само законодателството им е различно. Християнските учения, с които се запознах, дават фанатична вяра на своите последователи. В това няма нищо лошо, но лошото е, когато отричаш пътя на останалите духовни учения и ги хулиш. Това е най-голямото зло – борбата за сфери на влияние, парични приходи и власт. Та вижте къде се е загнездил лукавият! Властта на материалния закон и лицемерието на съвременните духовни водачи. Все си мисля, че има нещо сбъркано. Не, няма. Така сме сътворени и ще бъдем подвластни на лукавия, докато не прогледнем. Не можеш да разкодираш и анализираш само онези части от библията, които са изгодни за съвременните духовни водачи. Не отричам, имат перфектни лекции и брошури. Прекрасни програми за обучение, но това не е достатъчно, за да привлече масово хората, докато няма открита дискусия за властта на материалния закон и не се дистанцират от него.
Да, всички духовни учения са създадени да учат на добро, но създавайки духовен фанатизъм в последователите си, се довежда до гордост. Гордостта на духовно превъзходство над останалите е грях. Смирение, ето към това трябва да се води човечеството. Смирение и любов към ближните. Майната им на парите и властта, те са преходни, а духът е вечен.
Бог да благослови България и нейния възлюбен народ!
15.01.2012г. ИЛИЯ ИЛИЕВ - ЛАРНАКА
© Илия Илиев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Е нали говориш за православие!... То си има определена доктрина. Запознай се добре с нея, ако ще излизаш от името на православното християнство. Ако ли не, не споменавай за него, а уточнявай, че имаш и излагаш собствени разбирания относно християнството. А ако се запознаеш с православно християнската доктрина и се отклониш идейно и практически от нея, тогава ще станеш парекселанс съзнателен еретик.Това са правилата, така да се каже, в сферата за която става дума.
-
Тези неща се виждат и разбират по различен начин. Ти си го разбираш така, други иначе, а трети по друг начин. Както ти е удобно така го разбирай. Не проповядвам, а анализирам същноста на живота. Ти си го анализирай както си решиш. Мнението ти е правилно за теб. Така да бъде.
-
Ти да не си гностик - богомил или нещо подобно?... Не знаеш ли, че човекът се състои от тяло и душа и в съответната степен е подвластен на "материалния закон", както ти го наричаш?
А на кесаря са само онези пари, които му се полагат по закон (като данъци и такси). Останалите пари са на онези хора, християни или не, които са ги спечелили. Съветвам те, драги Илиев, да си свериш познанията и убежденията, защото ще се получи, че никакво християнство не проповядваш, а казваш неща като човек, който е "чул-недочул, разбрал-недоразбрал"... -
Mислиш ли че на Христос му е пукало за пари и власт? Това е единственният човек в света който не е бил подвластен на материалният закон. Става дума стед християните. За другите вероизповедания и религиозни учения не отговарям. С тези си думи ни призовава да спазваме десете божи заповеди, а парите са на Кесаря - неговият лик е там.
-
"„Отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу!“ - Проповядваше Христос. С тази заръка той отрече властта на материалния закон над човешката душа."
Нещо, си ги посмесил и пообъркал нещата, според мен.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Човек е зависим от материалните неща, за да поддържа физическото си здраве.
От тук нататък човекът е Човек с неговото проявление като духовност и душевност. Той получава от материалното това, което му е необходимо ЗА ДА ЖИВЕЕ.
Е, те тука има всевъзможни тълкувания за "живеене".
За мен целта на Живеенето и самото живеене е в областта на отношението на човека къв формите на живот - били те хора, животни, растения и стремежа към хармония, позитивизъм, съвършенство... жизнеутвърждаващи чувства, мисли и действия...
А религията... църквата... както се разбират в съвременния смисъл... наличието на структура, йерархия, администрация... това за мен е дублиране на властите - светска и църковна.
Малката ми дъщеря, когато изучаваха материали за различните религии, каза: "Ами, мамо, как някой да стане крал, когато все наследниците стават, много ясно, че трябва да има и втора власт, до която могат да се доберат и други желаещи за власт"
Тогава се замислих...
И мисля, че религия и духовност имат малко допирни точки... и затова аз съм вярваща, но не религиозна. В този смисъл подкрепям ivankoobnova (Илия Илиев)