Виждали ли сте някога някоя от незаконните борби с кучета? Зрелищно е, вдига адреналина, хората наоколо обезумяват, крещят и викат без да се замислят какво въобще казват и най-вече се „забавляват”.

   Сега се чудя трябва ли да сравнявам нещо подобно, такъв панаир, с възстановката на Априлското въстание в Клисура?! Не,  не говоря за самодейните артисти, които се справиха блестящо, за което поклон, а за тези, които бяхме там. Наистина ли бяхме българи в този момент? Виждах млади майки с децата им как си приказват „люпейки семки”, докато течеше разказът за Цана, която се хвърлила в кладенеца си с четирите си невръстни деца. Зачудих се дали някога тези съвестни госпожи ще направят същата жертва, дали ще имат смелостта да предпочетат смъртта пред робството и позора? Но празните им погледи и овчето им равнодушие изпревариха отговора. 

     Но нека да оставим  на мира средностатистическия българин, който претендира да е част от интелигенцията, а все още не е изчистил семките от зъбите си... Интересното беше, че едни от най-върлите патриоти там, всъщност се оказаха обикновени позьори. Нима е възможно да обичаш родината си и да постъпваш като тях?! Без да прибързвате да ме съдите, нека ви обрисувам картината, която се заформяше около нас.

   Когато участниците в импровизираното въстание се насочиха към историческия Зли дол и Боримечката започна да вика, тези „патриоти” направиха всичко възможно да станат „непатриоти”. Навсякъде беше настъпила страшна тишина. Атмосферата на старинните къщи около нас, самата невероятна възстановка и духът на града сякаш накараха събитията отпреди 133 години да оживеят. Всеки можеше да почувства страха, да усети напрежението, да вкуси сълзите на клисурските жени от преди почти  век и половина и да се върне назад в миналото. Тогава всеки би трябвало да се чувства горд, че е именно българин. Моментът беше вълшебно-потресаващ – като върнат от машина на времето. Но, естествено, няма да сме си ние ако, с извинение, не се из*ерем на метеното. По едно време гласът на Боримечката се сля с дълбокия тембър на някой си ( всъщност знам кой е, но всички около него са такива, затова няма да кажа името), който изкрещя „Атака”.

   Край, магията беше разбита. Огледалото се  люшна и счупи бързичко (клиширано сравнение,у но напълно на място за такива клиширани хорица) , а машината за връщане във времето ръждяса мигновено. За това трябваше да сме изцяло „благодарни” на родолюбците от ПП „Атака”, които така „прекрасно” и „смислено” допринесоха за възстановката. Не можех да повярвам, че това въобще се случва, но ... живеем в България, където всеки втори е патриот, но не знае нищо от историята ни, или пък ако знае въобще не го разбира...

    ”Поклон” пред такива родолюбци, но именно без такива като тях, мисля, че ще живеем по-добре. За мен тяхното държание беше равно на светотаство – дръзнаха да сложат пред саможертвата на Клисура собствените си политически предубеждения... Евала.

П.П. ... Не знам дали бяха забелязали, но над главите си носеха знамена на България. Нали заради нея бяха дошли в Клисура?! Или пък... за да изкрещят на всички колко вманиачени и слепи са...