shadow_mist
29 резултата
Когато денят се слее със слънцето, се случват странни неща.
Замислените хора се откъсват от кабела, свързващ ги със сивото ежедневие и се впускат в безжична и безгрижна безтегловност. Сякаш търсят края на нещо, което отдавна са забравили да започнат. Сякаш мислите им, късчета от медни проводници, из ...
Замислените хора се откъсват от кабела, свързващ ги със сивото ежедневие и се впускат в безжична и безгрижна безтегловност. Сякаш търсят края на нещо, което отдавна са забравили да започнат. Сякаш мислите им, късчета от медни проводници, из ...
654
Търсене на безсмъртния... Васил Левски
И до днес по нашия край думат история страшно чудна и трижди пъти по-странна. Ако идете да питате някоя от бабите, дето навънка плетат под чардака, ще ви я разкажат сякаш тяхна е, и те са я видели. Но всичко се случи отдавна, преди ази да се родя и преди тейко ...
И до днес по нашия край думат история страшно чудна и трижди пъти по-странна. Ако идете да питате някоя от бабите, дето навънка плетат под чардака, ще ви я разкажат сякаш тяхна е, и те са я видели. Но всичко се случи отдавна, преди ази да се родя и преди тейко ...
754
Сънувах, че те има.
Беше истинска и бяла.
Приличаше на закъсняла зима,
но беше хищна като лятна хала.
Откъсваше плътта от душата, ...
Беше истинска и бяла.
Приличаше на закъсняла зима,
но беше хищна като лятна хала.
Откъсваше плътта от душата, ...
755
6
Целуни дъжда,
за да приличаш на мен.
Животът е болен
и тъжен, но мирише
на песъчлива самота. ...
за да приличаш на мен.
Животът е болен
и тъжен, но мирише
на песъчлива самота. ...
618
5
Виждали ли сте някога някоя от незаконните борби с кучета? Зрелищно е, вдига адреналина, хората наоколо обезумяват, крещят и викат без да се замислят какво въобще казват и най-вече се „забавляват”.
Сега се чудя трябва ли да сравнявам нещо подобно, такъв панаир, с възстановката на Априлското въстание ...
Сега се чудя трябва ли да сравнявам нещо подобно, такъв панаир, с възстановката на Априлското въстание ...
1076
2
Разцъфват в плътта на небето
бездиханните звезди.
Приятели на Луната,
на Слънцето по-малки сестри.
Но сред тъмната материя ...
бездиханните звезди.
Приятели на Луната,
на Слънцето по-малки сестри.
Но сред тъмната материя ...
642
Тихо.
Много тихо.
Като врабче по снега.
Виждам покрай теб, че
подскача наивната ...
Много тихо.
Като врабче по снега.
Виждам покрай теб, че
подскача наивната ...
679
7
Несбъднат стих,
удавен във вишнев
цвят,
побира в дланта си
целия свят. ...
удавен във вишнев
цвят,
побира в дланта си
целия свят. ...
613
2
Обръщам спомени,
изпирам сълзи и
намирам олющени
побелелите мечти.
Сърцето ми дните си ...
изпирам сълзи и
намирам олющени
побелелите мечти.
Сърцето ми дните си ...
1004
7
Далеч. Далеч от тук. Може би под клонките на някоя шипка.
Виждали ли сте красивите ù червени плодчета? Тъкмо се пресягаш да си откъснеш и бодлите безмилостно се забиват в ръката ти. Капките кръв са алени като рубинено вино и падат бавно върху снега. Бял като тишината. Остава да добавим малко зелено ...
Виждали ли сте красивите ù червени плодчета? Тъкмо се пресягаш да си откъснеш и бодлите безмилостно се забиват в ръката ти. Капките кръв са алени като рубинено вино и падат бавно върху снега. Бял като тишината. Остава да добавим малко зелено ...
908
2
Искаш ли и на теб
стих да посветя?
Искаш ли да пиша
за дъжда?
Аз пък не искам ...
стих да посветя?
Искаш ли да пиша
за дъжда?
Аз пък не искам ...
687
1
В онази клоака,
където принцът
не стана просяк,
а принцесата
съвсем нямаше ...
където принцът
не стана просяк,
а принцесата
съвсем нямаше ...
645
1
Свещена тишина.
Докосване до рая.
Просто бяла самота.
Сън, изпреден от кристал.
Чаша недопито вино ...
Докосване до рая.
Просто бяла самота.
Сън, изпреден от кристал.
Чаша недопито вино ...
525
2
Крила.
И отново се чува смях.
Далече в тишината.
Сърцето ми вече
събира прах. ...
И отново се чува смях.
Далече в тишината.
Сърцето ми вече
събира прах. ...
581
2
Левски.
Помните ли онзи гигант от гранит? Всяка сутрин той поздравява новия ден, надявайки се днес да е по-различно. Оглежда се в лицата на случайните минувачи, но рядко вижда нещо различно от това, което е свикнал да наблюдава от години. Сърцето му се къса, очите му сълзят от болката. Нима досега н ...
Помните ли онзи гигант от гранит? Всяка сутрин той поздравява новия ден, надявайки се днес да е по-различно. Оглежда се в лицата на случайните минувачи, но рядко вижда нещо различно от това, което е свикнал да наблюдава от години. Сърцето му се къса, очите му сълзят от болката. Нима досега н ...
1971
4
Посветено на К., която реши, че приятелството е безсмислена борба!
Беше късна есен, но не падаха листа.
Беше мъртво време и имаше разбити сърца.
Трябваше да очаквам този пречупен ден,
стояща безмълвно като прострелян елен. ...
Беше късна есен, но не падаха листа.
Беше мъртво време и имаше разбити сърца.
Трябваше да очаквам този пречупен ден,
стояща безмълвно като прострелян елен. ...
614
1
И не знам защо
тишината се превърна
в падащо листо.
Черните стъпки в мрака
станаха по-крехки ...
тишината се превърна
в падащо листо.
Черните стъпки в мрака
станаха по-крехки ...
625
1
Днес много неща губят стойността си. Не, със следващите редове нямам за цел да ви отегчавам, а опросто да се опитам да обрисувам гротеската картина на днешното ни общество. Не съм от най-талантливите „художници”, но все пак смятам, че думите ми ще достигнат до вас в известна степен. Друг е въпросът ...
1519
3
Отгръщам нова страница зацапана с кръвта,
с душата на „искрено и лично” изгонена мечта.
Достатъчно ти подарявах и ден, и синева,
достатъчно сънувах изпокапали есенни листа.
Спрях се в мига на пречупващата се дъга, ...
с душата на „искрено и лично” изгонена мечта.
Достатъчно ти подарявах и ден, и синева,
достатъчно сънувах изпокапали есенни листа.
Спрях се в мига на пречупващата се дъга, ...
512
1
А времето кърви,
че просякът навън
плаче с твоите очи.
И като откъсната
роза с листа, но ...
че просякът навън
плаче с твоите очи.
И като откъсната
роза с листа, но ...
635
1
Нищо не остана.
Бяла празнота.
И китара в нощта.
Може би птица без крила.
А можеше да се ...
Бяла празнота.
И китара в нощта.
Може би птица без крила.
А можеше да се ...
493
1
2
Ветровете шептят...
И тихо стене самотата.
Пожълтели са листата.
Слънцето не цъфти.
Отровени са две очи. ...
И тихо стене самотата.
Пожълтели са листата.
Слънцето не цъфти.
Отровени са две очи. ...
885
1
Тъмната стая, пространство без врата.
Тъмната стая, кубче в човешката ръка.
Тъмната стая, късче самота.
Тъмната стая, черна скала до брега.
Често до нея отивам, ...
Тъмната стая, кубче в човешката ръка.
Тъмната стая, късче самота.
Тъмната стая, черна скала до брега.
Често до нея отивам, ...
575
1
Някъде в ъгъла на стаята на душата се бе скрила тъмна лепкава течност. Тъга? Кръв? Или омраза? По-скоро съмнение. Звънна телефон.
- Знаеш, че си играе с нас - гласът от другата страна трепереше. - Спри го ти, ако можеш, щом толкова знаеш!
- Ти не ми позволяваш!
Няколоко секунди тишина.
- Не мога да ...
- Знаеш, че си играе с нас - гласът от другата страна трепереше. - Спри го ти, ако можеш, щом толкова знаеш!
- Ти не ми позволяваш!
Няколоко секунди тишина.
- Не мога да ...
981
1
Тънка струя от киселина през зъбите се процежда,
всяка малка мисъл необратимо уврежда.
Болката я няма вече в това сърце-развалина,
останала е само алкалната му тъмнина.
В електроотрицателности различни се преплитат ...
всяка малка мисъл необратимо уврежда.
Болката я няма вече в това сърце-развалина,
останала е само алкалната му тъмнина.
В електроотрицателности различни се преплитат ...
788
1
Блестеше розов гланц по листа.
Колко е глупава тази самота!
Вместо заради него да плаче и тъгува,
тя решила със снимката му да флиртува!
Колко е глупава тази самота!
Вместо заради него да плаче и тъгува,
тя решила със снимката му да флиртува!
566
Търся го. Вечно него. Търся го, както слепият търси светлината. Търся го, както глухият търси песента... А той, той отдавна е намерен. Всъщност никога не е бил изгубен. Песента е била в съзнанието ми, светлината - в душата ми.
Търся го. Само него. Търся го в теб. Търся го в клошаря на улицата. Търся ...
Търся го. Само него. Търся го в теб. Търся го в клошаря на улицата. Търся ...
2197
3
Живеем в космическа джунгла,
заселени на някое дърво.
Сутрин радваме се на слънцето –
малко огнено кълбо.
Защото аз, ти сме само листа, ...
заселени на някое дърво.
Сутрин радваме се на слънцето –
малко огнено кълбо.
Защото аз, ти сме само листа, ...
888
2
Исках през ключалката да надникна,
(да, знам доста съм любопитна)
тайните ти да открия и разбера.
(да, няма как да се спра)
Знаех, че вътре ще открия нещо ново. ...
(да, знам доста съм любопитна)
тайните ти да открия и разбера.
(да, няма как да се спра)
Знаех, че вътре ще открия нещо ново. ...
590
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
