ТРЪНСКИ ДИАЛЕКТ!
У нощвите, лебо втасува,
квасо, че прерипи,
а женьората се заплесуват
пу телевизии и пултики.
Маже в оремако, попрефцувкуят,
гръдат свинье у пояту.
Рие магарок у гувно,
блеят ягнищата жално.
Неизмузена е кравата,
мутиките, ей ги дека ръждясуват.
Слънцето изгрева...
па току на заник пойде.
Лапишнярино изручал е комато
скришум с нане, за нов дойдат.
Оти арно им е кога
никой за нищо ги не задева.
Зимнико, празен си останА.
Джибрето, оточка прекипело,
сичкио зор... отфръля се за зарана!
Пулитика женска у селО е влела.
Они у нея спасение че тражат,
от сичките тея маже,
дека съде по фустите гледат,
а дръжавата се по-бедна я кажат...
Знам ли що стая, думам... поетите
за сичкото са виновни!
Глей горе у нЕбо, дзвезди
бледо светат,
слънцето и оно по-слабо пече,
усилия се ветровете,
а живото наопаки зе да тече.
Я думам ти, а тизе вервай,
виновни са пуетите
и нимното ривулюционно сърце!
© Татяна Всички права запазени