В България няма скрито покрито. Тук всичко се знае от всички. Не е възможно да скриеш от другите каквото и да било. Малките ти тайни, колкото и невинни да са и колкото и да се мъчиш да ги опазиш, по неведоми пътища хората разбират за тях. Започват да ги разискват и коментират надълго и нашироко, "разкрасяват ги", превръщат ги в големи и рано или късно ти създават проблеми от различно естество и характер. Тогава вече, доволни и щастливи, с чувство за добре свършена работа, се оттеглят и се приготвят да слушат и гледат сеир...

Излизаш, примерно, от дома си, правиш две крачки, спъваш се в счупена плочка на тротоара или настъпваш прясно, току-що сътворено кучешко ако и после три дни въпросната случка се обсъжда от обитателите на две съседни кооперации, три панелни блока, а също и от продавачките в кварталния супермаркет!... Но, което е по-важно, доста "поукрасена" и доизмислена.

  Купуваш си тостер, примерно, някой роднина идва на гости, случайно го вижда и до вечерта всичките ти роднини до девето коляно, включително и тези на половинката, вече знаят за придобивката ти. Нещо повече, всеки от тях започва да те убеждава каква огромна грешка си направил, купувайки точно тази марка и този модел, а не еди коя си марка и еди кой си модел. Освен това, според тях, си го купил скъпо, еди къде си имало по-хубави на половин цена и т. н. и т. н. Т.е. всеки се опитва да те убеди как ужасно си се минал и какъв голям глупак си, само дето все още не го осъзнаваш...

  Скарал си се на детето си, примерно, за това, че не си е прибрало играчките. На другия ден вече всички съседи са разбрали и те гледат лошо! Дори глухата стара мома от съседната къща, незнайно как, също е научила. И макар, че няма деца и хал хабер си няма как се отглеждат, е дошла да ти се кара, че си неспособен родител, че нямаш подход към детето си, че с теб трябва да се заеме едва ли не " Агенцията за закрила на детето"!... Но, което е по-важното, ако и го оставиш дори само за два дни, тя ще го превъзпита идеално и ще направи от него истински достоен гражданин на РБългария!

  У нас всеки разбира от всичко и смята себе си за еталон и капацитет за това как другите трябва да живеят! В качеството си на такъв, раздава наляво-надясно съвети, които никой не му е искал за това кой как да си устрои живота; кой каква професия да си избере, кой за кого да се ожени, кой как да си води домакинството, кой как да си възпитава децата, кой на каква панделка да си върже връзките, така че калните му обувки да придобият по-естетически издържан вид, и т.н. и т.н... Що за нездраво любопитство да си пъхаш носа навсякъде и що за изнурително бреме да се мъчиш да живееш живота на другите! Ако има едно лесно, българинът би се пъхнал под юргана на съседа си, за да види той, аджеба, какво прави там, как го прави, правилно ли го прави, не го ли прави правилно... И ако, евентуално, не се справя на висота, според неговите разбирания, да му обясни, или, за по-сигурно, направо нагледно да му покаже какво и как точно трябва да направи!... Тогава вече, ще може да се прибере под собствения си юрган, нехаещ за собствената си половинка и да заспи спокоен и щастлив, удовлетворен от факта, че съвестно е изпълнил човешкия си и граждански дълг!...

  Що за извратена нужда да се ровиш в мръсното бельо на ближния, белким се добереш до някой "компромат", толкова надълбоко потънал, че дори и "титуляра" му отдавна вече е забравил за него?! И който да развееш победоносно, като знаме, на върха на внушителния замък, който би трябвало да е нагледна демонстрация на твоята мощ, всезнайство, оправност и просперитет, а в същото време е изграден от собствените ти комплекси, чувство за малоценност, несигурност в себе си, притеснение и страх!... Но по-лошото е, че ако не успееш да откриеш нищо, с което да очерниш ближния, си измисляш такова за целта, което да ти свърши работа, само и само да доведеш недостойното си дело до край...

  Що за изкривена духовна потребност да се стремиш изкуствено да създаваш непрекъснато проблеми на хората? Всичко, което чуеш и видиш, да го разпространяваш мълниеносно във всички посоки, доста преувеличено, разбира се!? И в крайна сметка да стига до ушите, най-вече, на които не трябва!? Човек си кара колата, примерно, вижда някоя позната, качва я и я закарва до някъде, или някоя жена си върви по улицата, среща някой познат, здрависват се, разменят няколко думи, извървяват пет метра заедно до автобусната спирка и на другия ден вече половината град говори, че двамата са любовници, а ядосаните благоверни им правят сцени на ревност и им искат обяснение за това...

  Вмешателството в живота на другите, гледането, повече в чуждата паница, отколкото в твоята собствена, е станало причина за края на много дългогодишни приятелства, за прекратяване на отношения между роднини, както и за появата на доста сериозни сътресения в много бракове. На хората не може да се угоди, а и не трябва! Никому не е нужно това, а и не е здравословно. Човек трябва да е над хорските приказки, над клюките и интригите, да се стреми да не слиза на тяхното махленско ниво, защото направи ли го, рано или късно ще се почувства страшно омърсен и едва ли не така ще стане съучастник, както в собственото си оклеветяване, така и в създаването на неприятности на много други хора. Човек трябва да си живее живота, без да се съобразява с хорското мнение; да се раздава на работата си, на хобитата си, на обществена дейност; да държи на хората, които безрезервно и искрено го обичат и които и той обича по същия начин; да върви напред и нагоре; да прави добро, без да очаква и без да се надява на нещо в замяна!...

  Защо ли винаги намираме време да обсъдим надълго и нашироко хората, да ги очерним и оклеветим, да ги изкараме възможно най-криви и долни, а себе си, в същото време, най-праведни и чисти като сълза? А никога не намираме време да изчистим детската площадка пред блока, която е затънала в листа, спринцовки, празни бутилки, използвани презервативи, скъсаните галоши на дядото от първия етаж, които той за по лесно е изхвърлил направо през прозореца, редом с използваните памперси на бебето от третия, чиято майка също ги е метнала директно от терасата?... И кога ще направим нужното, за да постъпи кварталния луд най-после за лечение, вместо да се шматка по градинките в комплекса немил-недраг, подритван и навикван от всички, живеещ от подаянията на по-милостивите, ставащ от ден на ден все по-зле и по-зле?

  Още нещо, което е съществено важно за българина и живо го интересува, е кой какво работи, колко пари получава и какъв стандарт на живот може да си позволи. Нерядко тези основни "показатели" са определящи с кого да общува и с кого не и към кой какво да му бъде отношението. Ако другият, примерно, не е успял по една или друга причина да се реализира професионално, или получава малко пари ( по установените от незнайно кой стандарти), започва да му се подиграва и да му подмята какъв неудачник и некадърник е той! Целта на това начинание е, не само да го обиди, но и да подхрани по този начин собственото си залиняло его и да се издигне " в очите на слепите" , но най-вече в своите собствени очи като страшно велик и преуспял! Не дай си боже пък другия да е материално по-добре, или да има по-уважавана в обществото професия. Тогава настават страшни завист и злоба и започват адските кроежи какво, аджеба, да се измисли, за да му се навреди по някакъв начин, за да не е толкова добре, колкото е... А в това отношение, ако трябва да перифразирам великия Елин Пелин, българинът си е направо гений, за съжаление и не рядко успява солидно да вгорчи живота на " потърпевшия"!...В консуматорското общество, в което живеем, сме свикнали да измерваме едва ли не всичко в пари и във вещи! Но истината е, че парите откъдето идват, там си и отиват, т. е., в небитието, а вещите се произвеждат, използват, износват, изхвърлят, и биват заменени с други. Когато обаче, човешките отношения се "износят", или "скъсат", не могат да бъдат изградени отново. Или, ако могат, вече няма да са същите, защото " счупеното винаги си личи"!... Рядко, обаче, си даваме сметка за тези неща; обикновено, когато е твърде късно, да се направи каквото и да било.

  Кога ли в България ще спрем да се интересуваме живо от това кой с кого спи, кой колко скъпа кола кара, кой с какава марка прах за пране си пере гащите, коя фолк певица колко кубика силикон си е сложила и къде точно и т.н., и т.н. А вместо това да се позамислим и да поработим над проблема, как да станем по-развито гражданско общество; какви общественополезни блага да създадем, от които да могат да се ползват и тези, които ще дойдат след нас и за какво да се преборим, за да заживеем в един по-добър свят! В същото време да не се присмиваме над и да не отричаме постиженията на живелите преди нас, а да направим нужното да не рушим това, което са създали, а да го запазим и доразвием, за да го предадем на идните поколения.