Живеем в ХХІ-ви век. Новото време роди нови реалности, нови надежди, нови страхове. Терористичните атаки заливат света и създават нов тип мислене. Те изместват центъра на дискусии към реалностите на деня, игнорирайки един много по-страшен тероризъм – духовната подмяна на истината с лъжа, духовното изместване на ценностите, тероризмът срещу християнството!

В началото на 20-ти век бе създаден един образ, който подмени и измести от съзнанието на милиони хора радостта от великото събитие за целия свят - раждането на Спасителя на човешкия род, Иисус Христос. Този светъл спомен, съхраняван хилядолетия, само за 70 години бе подменен от нов символ – този на дядо Коледа. Дебелият добродушен Дядо Коледа сякаш промени в нашата мисъл същността на 25 декември – Денят на възпоменанието за раждането на Въплътеното Слово.

Някой може да каже – защо да не предложим на децата си една красива приказка, една фантазия, която ни прави по-щастливи и по-добри, поне за малко. Да не четем ли на децата си приказки, да не им ли стимулираме въображението? Защо да не приемем мита за добрия старец като една детска ролева сюжетна игра (както се нарича в педагогиката), чрез която ще им помогнем да обогатят себе си? Какво общо има тази игра с религията? Защо дядо Коледа да е идол – той е просто приказен герой, който прави нашия свят, изпълнен със зло и насилие, малко по-добър.
Всички гореизложени възражения звучат много красиво, но те повече подхождат на хора, които по някакви причини търсят заместители на истината. Защото, нека разсъдим логически – би ли хрумнало на човек, който има истинската връзка с Бога, да измисли герой като дядо Коледа? НЕ! Защо му е? Ако той учи децата си да вярват в Бога, и те знаят, че Бог е Онзи, Който дава подаръците и то не само веднъж в годината, то герой като белобрадия старец става напълно излишен. Ама как ще забавляваме децата си? Има и други, много по-градивни начини – например игра, в която детето не получава, а напротив – дарява. В живота, има предостатъчно поводи за подобни игри. Така още от малки ще формираме в децата си християнското начало, според което "По-блажено е да дава човек, отколкото да приема". Тогава акции от рода на Българската Коледа или Великолепната шесторка (или седморка беше...) ще са напълно излишни!!! Обаче докато човешкото его, получаващо подарък, се подхранва у децата още от най-ранна възраст, ще имаме нужда от още много такива "благотворителни" акции... От опит знаем колко разглезени стават децата ни по коледните дни и колко недоволни, ако не им угодим с желания подарък. Но, ако центърът на този празник беше децата да подаряват на другите – тогава би било много по-красиво, не смятате ли? 

А по отношение на приказките и въображението, никой не е казал, че не трябва да разказваме приказки на децата си и не трябва да им обогатяваме фантазията.

Напротив, но това не означава, че трябва да им пълним главата безразборно с всякакви приказки, басни и легенди на езическа основа. Ние трябва да им предлагаме четива с положително морално послание, дори с риск да пострада въображението, защото моралът е върховната ценност, която крепи света, а не въображението. Ние биваме преценявани от небето не според дарбата да фантазираме, а според волята си да правим добро. 

И друго – по отношение на възражението, че дядо Коледа е приказен герой, а не идол – нека изясним – той се явява на религиозен празник, следователно същността му е религиозна, т.е. той може и да прилича на приказен герой, както златният телец (нима в едно златно теле няма приказен елемент – кой е виждал подобно нещо, то наистина е чудно и приказно?!), но в същността си, като заместител на Бога, е идол. Заради което Бог наказа евреите да се скитат гладни и жадни 40 години в пустинята, докато не измряха тези, които направиха златния идол!
Ако Коледа е наистина християнски празник, защо в центъра му не е Иисус Христос? Каква е тази истерия по посрещането на дядо Коледа, писане на писма с желания до него?!

Съвсем явно за масовия потребител на религия е, че главния герой в Коледата е дядо Коледа. Иисус Христос е напълно изместен от идола и то по много ловък начин.
И така, виждаме, че режисьорът (сатана) на цялото това поклонение е изплел, подобно на паяк, мрежа, в която да впримчи и самите християни, дори най-вече тях.

Има родители, на които им просветва понякога, че цялата тази еуфория около дядо Коледа е голяма нелепица, но те не могат да се съпротивят на течението.

Сега е уместно да отбележим опита за съпротива на някои християни, осъзнаващи противоречието, в което влизат двата образа – на Бога и на коледния дядо. За да разрешат този конфликт, те правят компромис – обясняват на децата си, че дядо Коледа е нещо съвсем различно от Бога, но че все пак той е един добър старец, когото Бог е изпратил на земята, за да радва децата. Този начин на обяснение може и да изглежда като поносим компромис, но от гледна точка на истината сме длъжни да отбележим, че той е недопустим най-малко по две причини. Първата е, че става смесване на истината и лъжата – излиза, че Бог благоволява в идол, на който се покланя целия свят, както и че одобрява лицемерното поведение на един старец, който се явява веднъж годишно, кълне се колко обича децата, а после цяла година не се интересува от тях. Втората е, че пропускаме възможността да научим децата си още от малки да бъдат различни от света и да не се покланят на онова, на което се покланя той. Дори правим обратното, поставяме им съблазън, за която ще ни се търси отговорност.

След празника на Рождество идва Новогодишното празнуване. Подведени от инерцията продължаваме да говорим за добрия дядо и се надяваме на вълшебство (магия), за да се сбъднат нашите мечти. Но истината е, че само Бог е онзи, който помага, а който се моли и иска от Бога помощ, трябва да знае, че има Бог и Този Бог е Иисус Христос,а не дядо Коледа, "защото оня, който дохожда при Бога, трябва да вярва, че Той съществува и награждава ония, които Го търсят. "(Евр. 11:7). Само така с истинско дръзновение и много ум и такт ние ще успеем да благовестим на всички в това число и най-малките, защото е казано: "Искайте и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори; защото всеки, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори" (Лука11:10, 11).