9.05.2009 г., 14:51 ч.

За вдъхновението 

  Журналистика » Други
1432 0 0
1 мин за четене

Вдъхновение. Муза. Желание да сътвориш нещо,  да подредиш думите така, че да звучат красиво. Така, че да накарат читателя да се замисли, да се усмихне, да се разплаче. Най-добрият приятел на всички творци - вдъхновението. Замислих се, че много искам да напиша нещо, но няма какво да ме вдъхнови. Излизам да се разходя - студено е, сиво е, скучно е. Всички хора вървят забързани нанякъде. Мразя зимата. Няма нещо, което да те впечатли. Единственото, което ми харесва, това е коледната украса в града ми. Иначе какво да му харесваш на този сезон. Нямам вдъхновение. Друго си е лятото. Едно от любимите ми занимания е да седя на терасата и да се взирам в звездите. Тогава стиховете сами идват в ума ми. Искам да пиша всеки ден. Искам хората да четат творбите ми и да се замислят. А как да стане това, като не пиша за нещо съществено. Дори и сега. В момента живота ми изглежда прекалено сив за скромните ми 17 години. А не може да е така, не трябва да е така. Дните се нижат един след друг, бавно и мъчително. Всеки ден едно и също. Ежедневието убива. Липсата на вдъхновение - също. Именно скучното ежедневие уби любовта ми към един човек. Сега иска да убие и желанието ми да пиша. Но аз няма да се предам. Ще намеря своя смисъл. Ще се вдъхновя. Само трябва да потърся още малко.

© Йоана Йосифова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??