Вдъхновение. Муза. Желание да сътвориш нещо,  да подредиш думите така, че да звучат красиво. Така, че да накарат читателя да се замисли, да се усмихне, да се разплаче. Най-добрият приятел на всички творци - вдъхновението. Замислих се, че много искам да напиша нещо, но няма какво да ме вдъхнови. Излизам да се разходя - студено е, сиво е, скучно е. Всички хора вървят забързани нанякъде. Мразя зимата. Няма нещо, което да те впечатли. Единственото, което ми харесва, това е коледната украса в града ми. Иначе какво да му харесваш на този сезон. Нямам вдъхновение. Друго си е лятото. Едно от любимите ми занимания е да седя на терасата и да се взирам в звездите. Тогава стиховете сами идват в ума ми. Искам да пиша всеки ден. Искам хората да четат творбите ми и да се замислят. А как да стане това, като не пиша за нещо съществено. Дори и сега. В момента живота ми изглежда прекалено сив за скромните ми 17 години. А не може да е така, не трябва да е така. Дните се нижат един след друг, бавно и мъчително. Всеки ден едно и също. Ежедневието убива. Липсата на вдъхновение - също. Именно скучното ежедневие уби любовта ми към един човек. Сега иска да убие и желанието ми да пиша. Но аз няма да се предам. Ще намеря своя смисъл. Ще се вдъхновя. Само трябва да потърся още малко.