Митичен Бог или обожествен човек, мистика или езотерика, легенда или истина базираща се върху факти и артефакти..всичко това ни вълнува и днес, така както ни впечатляват мелодичността на песните, танците и хората, ритъма и орнаментиката на българският фолклор!
Украшенията ( т. нар. орнаментиката ) в западната музика са се използвали по време на бароковата епоха и чрез тях са разкривали пред изпълнителя известна свобода за импровизация, а сега,те са обрамчени в точно ритмични групи наречени трилери, форшлази и рядко съществува друга ритмика. Докато орнаментиката в българския фолклор се е развила самобитно, имитирайки по- скоро натурално чистите в природата звуци подражаващи песента на птиците или пулса на сърцето!
Акцентирането на форшлази се изпълнява на силно време,като се отнема част от стойността на главната нота.
Групето и трилер също се използват но отново като се сменя бързо главния тон с неговия долен съседен.
На ацкане,тресене, провикне- това е вокален ефект, който представлява бързо повтаряне на един и същ тон в диатоничен пасаж в границите на един интервал.
Подобни мелодии се записват трудно,при което съвременното нотно писмо се оказва несъвършено и бедно на писмени знаци.
Провикването като звуков песенен ефект е точно фиксиран или друг път , неопределен тон с достигнат чрез глисандо нагоре или надолу.
По принцип, орнаментиката ни показва богатството на фолклора и майсторството на изпълнителя му.
От глинени съдове и рисунки с археологическо значение, виждаме,че навсякъде този митичен герой
Орфей е изобразяван с лира или с друг, но винаги с музикален инструмент.
Чрез майсторството си да владее това изкуство и неговия звук, той е успявал да омилостиви животни и природни стихии .
Омир VIIIвек пр.н.ера, Овидий - 70 г. пр.Хр., Вергилий- 43г пр.Хр. ни споменават за красотата и завладяващата сила от тази музика. Тя е звучала и е описана в техните оди!
Едно от доказателствата за реалното присъствие на този богочовек по тези места е ,че има не само скални изображения и фрески ,а съществуват до наши дни и други знаци преплели се с легенди.
Една от тези легенди например ни води до 100 годишно дърво от сем. Черен бор .
" Дървото на Орфей"!
В клоните му винаги се крият птици,които с песните си огласят гората и носят радост в сърцето на поспрелия пътник до величествения исполин. Стеблото му, мистериозно разделено на две половини,образува перфектна елипса на оято липсват само струните!
Догадките са ,че Орфеевата лира може би е звучала с 432 Hz, а не с приетите през 1955 г. от международната организация по нормите на звука 440 Hz! Въздействието върху човешкият мозък е на друго ниво с такива честоти на звука и трябва да се изследва.
От значение са броя на трептенията необходими за честотата на звука, тяхната организация в даден тон, вибрация и въздействие върху организма на цялото тяло и мозъка.
Защото стигаме и до така наречения " четвърт тон"! 50 сантима в 24 тоновата равномерна темперация. Това е огледалния тон от понижения с бемол или повишен с диез звук. Той съществува в българската народна музика и се използва.
Това са някои от музикалните инструменти:
Кордофонни инструменти
- чрез триене, дърпане на струните и лъкови, като гусла гъдулка,тамбура,които се различават по форма, големина,брой на струните, строй и звучност.
Лабиални ,флейтови инструменти
Кавал чийто тонов обем зависи от обработката на дървото и звукът му е мек и топъл, овчарска свирка, дудук, свирка двоянка която е с по- остър звук и не съпровожда изпълнение на глас.
Лингвални инструменти
Гайда .Състои се от кожен мях , ручило и други две части които се свързват помежду си. Звукът на гайдата е пробивен и остър, често пъти звучи и като исов, постоянно лежащ тон , върху който се развива мелодията.
Някои от тези народни инструменти се срещат в славянските народи, а друга група от тях, са заимствани от Близкия Изток и Персия.
Организацията на ритъма в една мелодия или песен се съпровожда най-често от тропане с крака, пляскане с
ръце , тупане по бедрата, провикване.
А чрез инструменти, ритъмът, бива подчертаван от удърни инструменти някои от които са: звънци, хлопки, кречетало, дървени лъжици, както и тъпан, тарамбука( от персийски dambec) звукът е характерен със своята отчетливост.
Тази група инструменти ярко подчертават ритъма и бързината за изпълнение на произведението.
Но едно от най- големите богатства завещани ни от Орфей са разнообразието от размери, тук не става дума за продължителността във време на творбата (песен иили танц, мелодия) а организацията ѝ в пулсиране.
Наблюдаваме освен равноделните размери, така и комбинирани в многоставни редици, от 15-16 времена.( проф. Ст.Джуджев " Ритмика и метрика" и Т. Джиджев" Проблеми на метроритъма и структурата на песенния фолклор" Манол Тодоров „ Българса народна музика„
Не бива да пропускаме и безмензурните, протяжни песни, показващи ни широтата не само на гласа и богатата орнаментика в различни ладове и маками, но чрез тях и текста си, те ни разкриват болката и мъката на един древен народ, който всички свои чувства и трепети , надежди и молитви е изливал в песен!
Легендата говори,че сълзите на Орфей след загубата на Евредика са се превърнали в цвете което расте единствено в България и Тибет. Това цвете е от сем. Gesneriaceae или Haberlea rhodopensis( цветето на Орфей) което издържа 30 месеца без вода, а лечебните му свойства познати още на римляните и траките, които са наричали чая приготвен от него " Божествена напитка"! Прибавяли са го пестеливо към Амброзията като съставка към питието.
Българският фолклор точно като омайно биле ни разкрива красотата от музиката на този народ. Съвременните композитори деликатно и със страхопочитание обработват за хорово и оркестрово изпълнение множество мелодии и песни от автентичната българска музика.
https://www.youtube.com/watch?v=Rb7WJtBzrpc
Този народ няма композитори като Шопен, който чрез своите виртуозни полки и мазурки ни запознава с фолклорните танци на Полша. Няма и Сметана който възпява чрез музиката си величието на чешката река Валтава, както и Дворжак - " Славянски танци" ,също няма и Чайковски, който разкрива с ноти красотата на руската природа и душевност, няма Гершуин, който чрез пиано и оркестър ни кара да обикнем спиричуела и американската музика, няма и Брамс, с неговите " Унгарски танци" !
Но има фолклор,който е капсулирал наследството си от Орфей! Приютил и съхранява в себе си ритмите и мелодичността на музиката си още от древността!
Ритъмът на сърцето и пулсът се ускоряват, а краката с магическа пръчка започват да се движат в темпото на музиката която звучи! Бързо, вихрено, с плам! Хванати за ръце и в кръг, танцуващите играят с такъв темперамент, че " дори стрелите на войниците не могат да ги уцелят"! Четем в историческите хроники от очевидец, описващ танц на богомилите( катари) през 1202 година.
https://www.youtube.com/watch?v=WRdifDUq2EA
Народът казва :
" Камъните, това са паметта на водата " И сигурно за това планинска река милва с водата си речните камъни за да остави спомените си от история и музика върху тях..
Водопадът наречен на името на Орфей се е образувал от преди хиляди години там горе в Родопа планина! В Славеевите гори! Още ни впечатлява с потоците си чиито кристално чисти бързеи наподобяват струните от лирата на митичния обожествен човек .
А когато погледнем нагоре, над красивия водопад на Орфей вечер, виждаме звездите пръснали се по небосвода във формата на лира.. Съзвездието Лира! Там около него, сигурно звучи и изпратената в Космоса през 1977 година от NACA чрез корабите " Вояджър-2" и "Вояджър-1" родопската песен " Излел Дельо хайдутин" в изпълнение на Валя Балканска
Това е посланието ни от нас, земляните , към другото, необятното..Космоса
https://www.youtube.com/watch?v=ETP6pGP6BO0
Защото музиката не може да се опише с думи! Тя се слуша с Душа! С душата , която ни води към звездите ..към Орфаей…към звездите на Орфей!
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
ритъм- редуването на различни по трайност тонове, подредени по определена логика
лад - система от група музикални тонове поставени в определено съотношение мажорни, минорни и диатонични
макам - произлиза от арабска и традиционно турска музика, В религиозен смисъл от суфизъм- религия и философия
безмензурна песен - трапезни песни в бавно темпо и неорганизиран ритъм и метрум
© Румяна Друмева Всички права запазени