Земята на Oрфей

    Митичен Бог или обожествен човек, мистика или езотерика, легенда или истина  базираща се върху факти и артефакти..всичко това ни вълнува и днес, така както ни впечатляват мелодичността на песните, танците  и хората, ритъма и орнаментиката на българският фолклор!

Украшенията ( т. нар. орнаментиката ) в западната музика  са се използвали по време на бароковата епоха и чрез тях са разкривали пред изпълнителя известна свобода за импровизация, а  сега,те са обрамчени в точно ритмични групи наречени  трилери, форшлази и рядко съществува   друга ритмика. Докато орнаментиката в българския фолклор се е развила самобитно, имитирайки по- скоро натурално  чистите в природата звуци подражаващи песента  на  птиците  или  пулса на сърцето!

 Акцентирането на  форшлази се изпълнява на силно време,като се отнема част от стойността на главната нота.

Групето и трилер също се използват но отново   като се сменя бързо главния тон  с неговия долен съседен.

На ацкане,тресене, провикне- това е вокален ефект, който представлява бързо повтаряне на един и същ тон в диатоничен пасаж в границите на един интервал.

Подобни мелодии се записват трудно,при което съвременното нотно писмо се оказва несъвършено и бедно на писмени знаци.

Провикването  като звуков песенен  ефект е точно фиксиран или друг път , неопределен тон с достигнат чрез  глисандо нагоре или надолу.

 По принцип, орнаментиката ни показва богатството на фолклора и майсторството на изпълнителя му.

От  глинени съдове и рисунки с археологическо значение, виждаме,че навсякъде този митичен герой

Орфей е изобразяван с лира или с друг, но винаги с музикален инструмент.

Чрез майсторството си да владее  това изкуство и  неговия звук, той е успявал да омилостиви  животни и природни  стихии .

Омир VIIIвек пр.н.ера, Овидий - 70 г. пр.Хр., Вергилий- 43г пр.Хр. ни споменават за красотата  и завладяващата сила от тази музика. Тя  е звучала и  е  описана в техните оди!  

 Едно от доказателствата за реалното  присъствие  на този богочовек  по тези места е ,че   има  не само скални изображения и фрески ,а  съществуват до наши дни и други знаци преплели се  с легенди.

Една от тези легенди например ни води до 100  годишно дърво от сем.  Черен бор .

" Дървото на Орфей"!

 В клоните му винаги се крият птици,които с песните си огласят гората и носят радост в сърцето на поспрелия пътник   до величествения исполин. Стеблото му, мистериозно разделено на две половини,образува перфектна елипса на оято липсват само струните!

Догадките са ,че Орфеевата лира може би е звучала с 432 Hz, а не с приетите през 1955 г. от международната организация по нормите на звука 440 Hz! Въздействието върху човешкият мозък  е  на друго ниво с такива честоти на звука и трябва да се изследва.

 От значение са броя на трептенията необходими за честотата на звука, тяхната организация в даден тон, вибрация и въздействие върху организма  на цялото тяло и мозъка.

Защото стигаме и до така наречения " четвърт тон"! 50 сантима в 24 тоновата равномерна темперация. Това е огледалния  тон от понижения с бемол или повишен с диез звук.  Той  съществува в българската народна музика и се използва.

Това са  някои от музикалните инструменти:

Кордофонни инструменти

- чрез триене, дърпане на струните и лъкови, като гусла гъдулка,тамбура,които се различават по форма, големина,брой на струните, строй и звучност.

Лабиални ,флейтови инструменти

 Кавал чийто тонов обем зависи от обработката на дървото и звукът му е мек и топъл, овчарска свирка, дудук,  свирка двоянка  която е с  по- остър звук и  не съпровожда изпълнение на глас.

Лингвални инструменти

 Гайда .Състои се от кожен мях , ручило и други две части които се свързват помежду си. Звукът на гайдата е пробивен и остър, често пъти звучи и като исов, постоянно лежащ  тон , върху който се развива мелодията.

Някои от тези народни инструменти се срещат  в славянските народи, а друга група от тях, са заимствани от Близкия Изток и Персия.

  Организацията на ритъма в една мелодия или песен се съпровожда най-често  от  тропане с крака, пляскане с

ръце , тупане по бедрата,  провикване.

А чрез инструменти, ритъмът, бива  подчертаван от удърни инструменти някои от които са: звънци, хлопки, кречетало, дървени лъжици, както и тъпан, тарамбука( от персийски dambec) звукът е характерен със своята отчетливост.

Тази група инструменти ярко подчертават ритъма и бързината  за изпълнение на произведението.

Но едно от най- големите богатства завещани ни от Орфей са разнообразието от размери, тук не става дума за продължителността във време на творбата (песен иили танц, мелодия) а организацията ѝ в пулсиране.

Наблюдаваме освен равноделните размери, така и комбинирани в многоставни редици, от 15-16 времена.( проф. Ст.Джуджев " Ритмика и метрика" и Т. Джиджев" Проблеми на метроритъма и структурата на песенния фолклор" Манол Тодоров „ Българса народна музика„ 

   Не бива да пропускаме и безмензурните, протяжни песни, показващи ни широтата не само на гласа и богатата орнаментика в различни ладове и маками, но чрез тях и текста си, те ни разкриват болката и мъката на един древен народ, който всички свои чувства и трепети , надежди и молитви е изливал в песен!

Легендата говори,че сълзите на Орфей след загубата на Евредика са се превърнали в цвете което расте единствено в България и Тибет. Това цвете е  от сем. Gesneriaceae или Haberlea rhodopensis( цветето на Орфей) което издържа 30 месеца без вода, а лечебните му свойства познати още на римляните и траките, които са наричали чая приготвен от него " Божествена напитка"!  Прибавяли са го пестеливо към Амброзията като съставка към питието.

Българският фолклор точно като омайно биле ни  разкрива красотата от музиката на този народ. Съвременните композитори деликатно и със страхопочитание обработват за хорово и оркестрово изпълнение множество  мелодии и песни от автентичната  българска музика.

https://www.youtube.com/watch?v=Rb7WJtBzrpc

  Този народ няма композитори като Шопен, който чрез своите виртуозни полки и мазурки ни запознава с фолклорните танци на Полша. Няма и Сметана който възпява чрез музиката си величието на чешката река Валтава, както и Дворжак - " Славянски танци" ,също няма и Чайковски, който разкрива с ноти красотата на руската природа и душевност, няма Гершуин, който чрез пиано и оркестър ни кара да обикнем спиричуела и американската музика, няма и Брамс, с неговите " Унгарски танци" !

Но има фолклор,който е капсулирал наследството си от Орфей! Приютил и съхранява в себе си ритмите и мелодичността на музиката си  още от древността!

Ритъмът на сърцето и пулсът се ускоряват, а краката с магическа пръчка започват да се движат в темпото на музиката която звучи! Бързо, вихрено, с плам! Хванати за ръце и в кръг, танцуващите  играят с такъв темперамент, че " дори стрелите на войниците не могат да ги уцелят"! Четем в историческите хроники от очевидец, описващ танц на богомилите( катари) през 1202 година.

https://www.youtube.com/watch?v=WRdifDUq2EA

Народът казва :

" Камъните, това са паметта на водата " И сигурно за това планинска река милва с водата си речните камъни за да остави спомените си от история и музика върху тях..

Водопадът наречен  на името на Орфей   се е образувал от преди хиляди години  там горе в Родопа планина! В Славеевите гори! Още ни  впечатлява с потоците си чиито кристално чисти бързеи наподобяват струните от лирата на митичния обожествен човек .

 А когато  погледнем нагоре, над красивия водопад на Орфей вечер, виждаме звездите пръснали се по небосвода във формата  на лира.. Съзвездието  Лира! Там около него, сигурно звучи и изпратената в Космоса  през 1977 година от NACA чрез корабите " Вояджър-2" и "Вояджър-1" родопската песен " Излел Дельо хайдутин" в изпълнение на Валя Балканска 

Това е посланието ни от нас, земляните , към другото, необятното..Космоса

https://www.youtube.com/watch?v=ETP6pGP6BO0

Защото музиката не може да се опише с думи! Тя се слуша с Душа!  С душата , която ни води към звездите ..към  Орфаей…към звездите на Орфей!

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

ритъм- редуването на различни по трайност тонове, подредени по определена логика

лад - система от група музикални тонове поставени в определено съотношение мажорни, минорни и диатонични

макам - произлиза от арабска и традиционно турска музика, В религиозен смисъл  от суфизъм- религия и философия

безмензурна песен - трапезни песни в бавно темпо и неорганизиран ритъм и метрум