\"Сънувах сън. Със теб вървяхме, мамо,

през път, застлан със разлюляни макове.

 ............................................................

Пази ме, мамо! Ти ме правиш силна. 

Когато след години те настигна,

с венче от макове до теб ще спра.\"         Благодаря ти, Уенди!/Бианка Габровска/