gabrielle (Габриела Цанева)
105 100
3.02.2013 г., 19:38 ч.

Днес смъквам кожата си 

Картини » Живопис, Темпера
1028 0 2

© Габриела Цанева Всички права запазени

Днес смъквам кожата си, черната,

с която крача в пещите на дните,

която пази в мен горещото,

далеч от вакуума на нощите.

 

Аз смъквам кожата си, черната

и бели мисли плъзват, като червеи.

Мечтите са заключени във клетките –

зазидани, иззиждащи плътта ми.

 

Днес бялото крещи обречено

обрамчено, от кости-камъни.

 

Кръвта пулсира в черните ми вени.

Не е червена, не, не е червена

и споменът за син простор попива –

дълбоко там, в плътта на чернозема.

 

Не искам вяра – да мълвя молитви,

не се надявам на спасение –

животът ми е пуст, суров, безвремен.

 

Аз  искам само къс от времето,

когато искахме и можехме да литнем.

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за съпреживяването, alexna! Да, много тъга, обезкриляване... обезглавяване...
  • Хубав стих и картина! И тъжни, но сме такива - обезкрилени, обезглавени
Предложения
: ??:??