Днес смъквам кожата си

Картини » Живопис, Темпера

1.4K 0 2

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Днес смъквам кожата си, черната,

с която крача в пещите на дните,

която пази в мен горещото,

далеч от вакуума на нощите.

Аз смъквам кожата си, черната

и бели мисли плъзват, като червеи.

Мечтите са заключени във клетките –

зазидани, иззиждащи плътта ми.

Днес бялото крещи обречено

обрамчено, от кости-камъни.

Кръвта пулсира в черните ми вени.

Не е червена, не, не е червена

и споменът за син простор попива –

дълбоко там, в плътта на чернозема.

Не искам вяра – да мълвя молитви,

не се надявам на спасение –

животът ми е пуст, суров, безвремен.

Аз искам само къс от времето,

когато искахме и можехме да литнем.

Коментари

gabrielle (Габриела Цанева)

Благодаря за съпреживяването, alexna! Да, много тъга, обезкриляване... обезглавяване...

2013-03-19T21:12:17+02:00
alexna (Надежда)

Хубав стих и картина! И тъжни, но сме такива - обезкрилени, обезглавени

2013-02-04T23:59:21+02:00