Днес смъквам кожата си

3 февр. 2013 г., 19:38

Картины » Живопись, Темпера

1147 0 2

Днес смъквам кожата си, черната,

с която крача в пещите на дните,

която пази в мен горещото,

далеч от вакуума на нощите.

Аз смъквам кожата си, черната

и бели мисли плъзват, като червеи.

Мечтите са заключени във клетките –

зазидани, иззиждащи плътта ми.

Днес бялото крещи обречено

обрамчено, от кости-камъни.

Кръвта пулсира в черните ми вени.

Не е червена, не, не е червена

и споменът за син простор попива –

дълбоко там, в плътта на чернозема.

Не искам вяра – да мълвя молитви,

не се надявам на спасение –

животът ми е пуст, суров, безвремен.

Аз искам само къс от времето,

когато искахме и можехме да литнем.

gabrielle (Габриела Цанева)

2013-03-19T21:12:17+02:00

Благодаря за съпреживяването, alexna! Да, много тъга, обезкриляване... обезглавяване...
alexna (Надежда)

2013-02-04T23:59:21+02:00

Хубав стих и картина! И тъжни, но сме такива - обезкрилени, обезглавени