pepita48 (Пепа Димова)
305 543
28.12.2016 г., 17:52 ч.

Роко 

Картини » Акварел
1384 6 7

© Пепа Димова Всички права запазени

Това е една стара история... Тя беше мила, красива, добра и с име на гръцка богиня. Хера. Моята немска овчарка. Бяхме неразделни. Всяка сутрин, в пек и студ, в дъжд и сняг, ние отивахме на разходка в гората. Излизахме от селото и се спускахме надолу към реката. Там Хера скачаше в малките вирчета и после оставяше мокри ручейчета по пътя. Бяха хубави времена... Но минаха почти петнайсет години, а това за кучето се брои по седем, и Хера стана столетница. Оглуша и се разбирахме със знаци. Трудно се движеше, но не се отказваше от любимата разходка. Точно на седми януари, на Ивановден, беше навалял много сняг и беше затрупал пътищата,  Хера се подхлъзна и падна по стълбите.  Контузи се лошо. Задните и крака се парализираха. Лекарите казаха, че при тази възраст не може нищо да се направи и предложиха да я приспим. Аз не се съгласих, много я обичах и не можех да си представя, че нея няма вече да я има. Близо месец я поддържах, за да излиза навън,  по-късно и слагах памперси, като на болен възрастен човек. А тя все повече и повече отпадаше. Аз бях на края на силите си. Тогава взех съдбовното решение. Дойде ветеринарния и я приспа с инжекция. Бях в потрес, не можех място да си намеря от мъка. Моята Хера я няма! Повече не исках да имам друго куче след нея!...В края на април пред пътната врата се появи малко кученце. Рошаво и мърляво.Аз го изгоних и то се скри под колата, но малко по-късно пак се появи. Така няколко пъти го прогонвах, но то пак се връщаше. Когато го погледнах по-отблизо забелязах, че е пълно с кърлежи. Бяха по цялото му слабо и изтощено тяло. То беше обречено. Съжалих го и го пуснах в двора. Почистих го от кърлежите-бяха над двайсет. Така се сдобихме с РоШко. Кръстих го така заради рошавата му външност и характер. По-късно, когато порастна и Рошко звучеше несериозно за неговия ръст и поглед, "Ш"-то отпадна... Годините минават. Ето и Роко ще навърши девет след няколко месеца.Когато ме погледне с неговите толкова човешки очи ми се струва, че през тях ме гледа моята Хера.Сигурна съм, че тя ми е изпратила Рошко. Защото няма нищо случайно.

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за вълнуващите мигове, които преживях наблюдавайки портрета на Роко и четейки трогателната история за Хера, която го е изпратила, за да заеме нейното място в душата на стопанката й.Поздрави, Пепа!
  • И Хера, и Роко, и Пепита са... Човеци!
  • Много красива картина много спокоен и красив изглежда домашния любимец.😏
  • И дарбата ти да рисуваш не е случайна.
    Поздрав!
  • Тъжно, но факт!
    Всеки път, когато си вземем/ намерим куче за любимец, трябва да сме готови за неизбежната предстояща раздяла, всеки път...
    А иначе е незаменима любовта им и жизнерадостта, с която разнообразяват живота ни!
    Поздрави! Харесва ми!
    *****
  • Роко е доволен да позира. Харесах картината и трогателната история на кучешко-човешката любов❤
  • Отличен за акварела! Историята е изключително затрогваща! В очите на Роко има толкова топлина! И ние имаме доста старо куче - средноазиатска овчарка. Свиква се с кучето като с човек , като с приятел...Поздрави, Пепа! Пожелавам ти светли празници и творчески импулси и през 2017 година!
Предложения
: ??:??