12.08.2018 г., 16:08 ч.

Перспектива 

377 1 4

© Просто Някой Всички права запазени

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • meteor (poetry is alive) Насълзиха ми се очите... Благодаря ти, че поясни. Детството... Дома, в който си живяла... Мечтите в този период и наивните детски игри. Това мисля, е най-сакралния и красив период в живота на човека. С нищо не може да се замени! И аз често се усещам, че се връщам там - и в мисли и в сънищата. В сънищата е много силно чувството. Понякога си мисля, че точно в сънищата ни се съдържа истинския ни живот. Словото ти разкъсва читателя, poisonivi81 ! Определено действаш и на подсъзнанието. Поставяй повече неща, когато можеш. Исках да задам въпрос, ама нещо ме спря. Може би в пощата ще те питам. Още веднъж ти пожелавам да продължаваш да поставяш творчеството си тук - и разбира се, пожелавам най-вече здраве!
  • poisonivi81 (Просто Някой) Това е моят дом,дом наследен ,дом в който израснах..Една тераса,една гледка към магистралата,главния път влизащ в града.За 3 и половина ,и малко повече десетилетия,този изглед се смени много,много пъти.Това което описвам е самата реалност...Едно време се криехме в Зелениката,която растеше покрай шосето,правехме си убежища,имаше останки от стари къщи,играехме без страх до сред нощ..Бяха безгрижни времена...Това...този бор,който даже го няма в снимката,малкото запазена странджанска зеленика...само това ми остана...
  • meteor (poetry is alive) Жестоко, poisonivi81 (Просто Някой) Ти ли написа текста?? Трепач е. Какво те вдъхнови толкова титанично?? Отровата в социума??
  • Bezzhichen (Безжичен) Най-накрая отново имаме колаж, при това придружен с изповед... Поздравявам те!
    Но ще си кажа и забележката - сградата е могло да бъде изправена много лесно.

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.