Седем (Дани Монов)
67 1811

Изпращане на съобщение до потребител

Трябва да влезете с регистрацията си преди да можете да изпращате съобщения!

Затвори

2020 

© Дани Монов Всички права запазени

Коментари

• Седем (Дани Монов)

  2021-03-01T21:46:00+02:00
  Благодаря palenka! Честито мартенско слънце!
• palenka (П Антонова)

  2021-03-01T20:33:23+02:00
  Наистина е хубаво!
  ЧБМ!
• Седем (Дани Монов)

  2021-03-01T19:28:14+02:00
  Благодаря Симеон Мартенски поздрав и за теб. Здрав да си и успешен!
• monilia (Симеон Пенчев)

  2021-03-01T13:59:39+02:00
  Един невероятен преход от тиха минорна меланхолия към възторжен мажорен слънчев изгрев. Много силно и въздействащо произведение.
  Честита Баба Марта и нови творчески успехи!
  Насладих се!
• Седем (Дани Монов)

  2021-02-10T20:10:38+02:00
  Благодаря Стойчо Леко интровертно е настроението тук, но понякога така се случва.
• Ranrozar (Стойчо Станев)

  2021-02-10T00:48:00+02:00
  Намерих повече тъга, гарнирана с малки оптимистични нотки...
  Но пак животът е достатъчно осмислен има ли надежден нюанс!
  Поздравления,Дани!
• Седем (Дани Монов)

  2021-02-02T15:23:28+02:00
  Благодаря Бойко 🙂 Малко особена се получи тази композиция.
• me6 (Бойко Иванов)

  2021-02-01T14:48:39+02:00
  Интересно хрумване има към средата , едно леко закачливо тонче опитващо се да влезе в тоналноста. Интересно , че не ме дразни. Въобще цялата пиеса трябва да се слуша няколко пъти. Има доста неща за които си иска време. Иначе , като настроение ми действа леко дъждовно и меланхолично. А на финала не усещам хепи-енда. Все едно някой се е загубил в тълпата и не знае на къде да тръгне. Май още трябва да я слушам. Интересна композиция.
• Седем (Дани Монов)

  2021-01-31T22:03:00+02:00
  Благодаря на всички За отделеното време, вниманието и споделените усети.
• keri-88 (Керанка Иванова)

  2021-01-31T14:44:58+02:00
  Много ми хареса. Благодаря за удоволствието!
• ИнаКалина

  2021-01-31T04:49:26+02:00
  Затрупвам бури
  в подмолите на щения.
  На струйки отпивам слънце
  разпада се на цветовете, в които живеем...
  Върви!... Сребърно утро е
  под хълма на слънцето.
  Прегърнах писъците
  на тишината. Светлина от теб.
  Лъч, от който се вижда далече.
  Върви!... Една шепа вятър,
  а тежи като камбана.
  За да продължиш, трябва да помниш.
• Dendu89 (Деница Гарелова)

  2021-01-30T19:42:15+02:00
  Голям кеф!
• Ivita_Mirianova (Ивита)

  2021-01-30T09:19:53+02:00
  Красива тъга и усещане за вечност...И летеж...Бърка в душичката...А заглавието...
  Много е добро, Дани.
• ИнаКалина

  2021-01-29T18:14:49+02:00
  Като го слушам още десет пъти ще напиша по-смислен коментар Благодаря!