3.11.2014 г., 1:28

Изрезка 

Музика » Уейв, Демо запис
1484 0 3
00:00
04:43

© Йордан Серафимов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, от теб да прочета такъв коментар е голяма чест за мен, нещата ти звучат про и до колкото разбрах се занимаваш професионално със звук. Тази песен си беше предимно за мен, на един дъх я направих преди около година на компа на приятелката ми, ей-така с микрофон за скайп и слушалки от телефон, но нямам абсолютно никакво време да се занимавам с почти нищо, особено с музика, за съжаление, и за това я пуснах в такъв вид. Не знам дали ще я довърша, за мен за съжаление песента живее в този си вид в който съм я представил тук и нямам стремеж да я променям... Аранжимента си го исках да е минималистичен, мислех си само за един пад отгоре ама нямах време за нищо, нито да изравнявам звука нито да измислям акомпанираща мелодия с пада отгоре и в крайна сметка остана така, най-вероятно завинаги. Просто за да я има. Колко недовършени идеи имам, може би в друг етап от живота ми ще имам възможност да надграждам и да се занимавам и да се усъвършенствам, но засега това е невъзможно да ми е приоритет. Ти имаш ли някаква идея ей-така на примависта за аранжимент, за мен тази песен съществува в момента само като акордна прогресия с темпо и вокал, и бих се зарадвал на свежа идея наготово, до която не знам кога ще имам време и възможност и вдъхновение и талант, за да се справя сам.
  • Радвам се че ви харесва песента ми, записах я ей-така нашега но с голямо желание да облека в музика тези прекрасни стихове:

    1

    Изтормозени рими,
    в главата ми лазят,
    излюпват се гниди
    и снасят, и снасят...

    От външнния свят
    ме изрязват -
    от злото навън
    се пазя,
    в завивка от мисли.

    Боли ме, студът
    ме прегръща,
    в скута си ме приютява,
    и стъмва се, и стъмва
    се около мене.

    Припев:
    Във зими нужни
    изплаквам тъга,
    и тихо се сгушвам
    до пролетта -
    не, не умирам,
    във себе си се
    прибирам.
    Х2

    2
    По гърба на изрезката
    има лепило,
    по него се стича
    синьо мастило.

    И капе в пейзажа,
    където стоя си,
    някак изрязан.

    И търся къде да се
    лепна,
    до кого да се сгуша,
    обещавам ще слушам -
    не, няма!...

    А по гърбът ми,
    лепилото съхне,
    черни боклуци
    пропило.

    Ще рухна,
    плачът ми,
    изгнилата тъкан
    отмива,
    през плътта ми,
    малко цветенце
    път си пробива.

    Припев 2:
    През призми чужди
    се пръскам в дъга,
    и разтапям се сякаш
    на ушким в снега,
    и всичко е толкова
    бяло, цяло...
    През призми чужди
    се пръскам в дъга,
    и разтапям се сякаш
    на ушким в снега,
    и всичко е толкова
    бяло, цяло...

    Във зими нужни,
    изплаквам тъга,
    и тихо се сгушвам
    до пролетта -
    не, не умирам,
    във себе си се прибирам.

    През призми чужди
    се пръскам в дъга,
    и разтапям се сякаш
    наушким в снега,
    и всичко е толкова бяло,
    цяло...

    Весела Огнева
  • Страхотно е, даже мисля, че по - ниското качество на вокалите добавя по - "филмирана" атмосфера.
Предложения
: ??:??