monilia (Симеон Пенчев)
287 1380
9.08.2022 г., 19:23 ч.

Музика 

  Музика » Рок
1990 2 6
00:00
03:00

© Симеон Пенчев Всички права запазени

Затрупани са дневните страдания.

Откъслечните вопли и стенания.

Корава длан потропва по китарата.

Забравата е в мисълта за славата.

 

Как лесно се късат струните китарни,

преливащи от щастие, но крехки.

Звукът изтънчен произвеждат

и думи във сърцата ни нареждат.

 

Проникновени, стегнати понятия.

Раздвижени от въздух възприятия.

Захранени със замисъл и такт.

Прелюдия към звездния антракт.

 

За кой ли път изпращаме нощта,

самотни, уморени, слаби.

Нима това е нашето призвание,

светът да се окаже без любов?

 

О, не, не е възможно,  

потъвайки във самота,

една цигулка нежен звук извайва

и пълни моята душа.

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти!
    Важен е купона.
    Лека и успешна седмица ти желая!
  • Благодаря ти за вниманието, DIMO!
    В един от вариантите се появява нежната цигулка.
    Трудно е да се публикуват всички
    музикални проекти.
    Хубава вечер!
  • Благодаря Ви, Безжичен, Дани и Пепи за вниманието, хубавите чувства и оценките.Да, Пепи текстът е мой, но сега се появи мелодията.
    Бъдете здрави и успявайте!
  • И стихът ли е твой? Много е хубаво!
  • Хубаво е Симеоне! Продължавай!
  • Интересно. Гледах спектрограмата. Не съм музикант, но акустиката хич не ми е чужда и погледнах от инженерска гледна точка. Музиката показваше един равномерен спектър, но вокалът имаше и изявани честотни спадове и върхове (рядко) - затова той повече ми хареса. Иначе чисто субективно - приятна за слушане музика.
Предложения
: ??:??