15.09.2022 г., 8:05

Музика Барок версия

2.4K 1 0
00:00
03:39

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Пенчев Всички права запазени

Затрупани са дневните страдания.

Откъслечните вопли и стенания.

Корава длан потропва по китарата.

Забравата е в мисълта за славата.

 

Как лесно се късат струните китарни,

преливащи от щастие, но крехки.

Звукът изтънчен произвеждат

и думи във сърцата ни нареждат.

 

Проникновени, стегнати понятия.

Раздвижени от въздух възприятия.

Захранени със замисъл и такт.

Прелюдия към звездния антракт.

 

За кой ли път изпращаме нощта,

самотни, уморени, слаби.

Нима това е нашето призвание,

светът да се окаже без любов?

 

О, не, не е възможно,  

потъвайки във самота,

една цигулка нежен звук извайва

и пълни моята душа.

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Точка БГ

beggins

Намажете главата ми с газ, запалете ме – да изгониме въшките – мъжките, женските; донесете парфюмите...

Петък

beggins

Събирал ли си спомен по пътека? – трошица по трошица, дълъг ден… Тревите са жени, денят е петък и тв...

Going the Distance

Silfredim

Едно от малкото ми произведения написани като на шега, за ден, някъде из Тихия океан, изпълнен с оне...

Предверие (live с Точка БГ)

beggins

Планината е синя, сякаш детско моливче. Накъдето погледнеш – безветрие; тихо е. Само ясни прозрения,...

Приспивна

beggins

Заспиваш и моля се съня ти да бъде цветен, всяка болка да те забрави. ...

Пак сами

herz07

Това е версията с женски вокал.Текстът е на съфорумката ни Евгения Георгиева -Гери 24. Аз мисля,че т...